За съдебната система в столицата Бразилия това е просто наказателно дело 470. За всеки жител на страната обаче това е процесът на века. Станал известен като т.нар. скандал "менсалао" (mensalao - месечни възнаграждения, получавани от депутатите) - ще реши съдбите на 37 бивши високопоставени правителствени служители и изявени ръководители, които са обвинени в многобройни углавни престъпления - от пране на пари до купуване на гласове.

Върховният съд на Бразилия решава нещо повече от съдбата на обвиняемите, а присъдата ще бъде важен индикатор за върховенството на закона и за качеството на демокрацията в най-влиятелната държава в Латинска Америка.

Всяко заседание на магистратите се следи в реално време от милиони бразилци. Облечените в тоги мълчаливи 11 върховни магистрати не са били подлагани на такъв щателен контрол от времето, когато се водеше процесът срещу изпадналия в немилост бивш президент Фернандо Колор де Мело, който се оттегли от поста на държавен глава през 1992 г. заради съмнения за извършени от него престъпления (накрая обаче бе оневинен по обвиненията в корупция). Обхватът и последиците от скандала "менсалао" - според прокурорите по делото той се простира от националния Конгрес до президентския дворец - ще бъдат доста по-големи.

Скандалът гръмна през 2005 г. доста банално, когато чиновник от средния ешелон в пощенските служби бе заснет да взима неголям подкуп (около 1500 долара) срещу обещанието да съдейства на определени фирми, за да сключат договори с правителството. Но когато високопоставени съветници на тогавашния бразилски президент Луис Инасио Лула да Силва се опитаха да се измъкнат незабелязано от разразилия се скандал, политическият кръстник на клептокрацията и депутат ветеран Роберто Джеферсън се разяри. Лидер на една от по-малките формации в многопартийното правителство на Лула, Джеферсън разкри мащабна схема за купуване на гласове в Бразилия, като обвини държавниците, заемащи високи постове в управляващата Работническа партия, че раздават солидни месечни възнаграждения на депутати, за да подкрепят правителствени инициативи в Конгреса. Твърди се, че конгресмените са получавали по 10 000 долара за гласа си. Въпреки липсата на категорични доказателства Джеферсън описва незаконните плащания с големи детайли като куфарчета с пари, които сменяли собствениците зад заключени врати. Скандалът се разрасна и заради него от власт паднаха няколко високопоставени чиновници, сред които и шефът на кабинета на Лула, Жозе Дирсеу, който по-късно бе наречен от главния прокурор на Бразилия Роберто Гургел "лидер на сложна престъпна организация". Срещу 37-те обвиняеми са повдигнати над 1000 обвинения, свързани основно с директно раздаване на подкупи на конгресмени в периода между 2002 и 2005 г. Според разследващите функционери от управляващата Работническа партия са раздали около 35 млн. долара като рушвети, за да получат подкрепа за законопроектите си в Конгреса.

Първото правителство на Лула да Силва полага клетва на 1 януари 2003 г., но партията остава в малцинство в Конгреса. Твърди се, че обвиняемите са използвали средства от държавни фондове, за да плащат "месечните възнаграждения" на конгресмените. Затова и има обвинения, че Работническата партия е вземала пари от бюджета, заделени за рекламиране на страната зад граница. Обвиняемите, разбира се, категорично отричат.

Ако Върховният съд приеме определението на прокуратурата за Дирсеу, той и другите обвиняеми могат да бъдат осъдени на стотици години затвор. Решението на съда се очаква съвсем скоро. Засега Лула да Силва не е подведен под съдебна отговорност, но репутацията на изключително популярния в Бразилия политик може да бъде унищожена.

Купуването на гласове трудно може да е новина в Бразилия, където президентите рядко се радват на мнозинство в Конгреса. В страната е съвсем обичайно да се иска подкрепа от депутатите, които променят политическите си пристрастия, все едно че сменят чорапите си. Смята се също, че корупцията се шири, като се приспособява към променящите се възможности, създавани от раздутата бюрокрация. Политическите "партии са създадени, за да печелят (правителствени) назначения, а не за да представляват избирателите", каза наскоро на семинар в Сао Паулу бразилският социолог Деметрио Магноли. Доказателство: 24 000 са бразилските служители в обществения сектор, които трябва да бъдат възнаградени или от заплатите им да бъдат направени удръжки само по личната преценка на държавния глава. И все пак има доказателства, че корупцията е намаляла в изминалото десетилетие. От 2003 г. насам са били уволнени почти 4 000 държавни чиновници, като повечето от тях са освободени заради обвинения в корупция и непочтеност. Федералните власти са поставили в черен списък 2 000 компании и почти 3000 души, участващи в обществени търгове заради съмнителни бизнес практики. Но все още има доста неща, които могат да бъдат направени. "Бразилия се намира в критичен момент", смята Карлос Перейра, политически анализатор в базираната в Рио де Жанейро фондация "Гетулио Варгас". "Неуспех при издаването на наказания за корумпираните лица ще засили впечатлението, че богатите са имунизирани срещу наказания, а затворът е за бедните и чернокожите". А това е нещо, което бразилците знаят доста добре.



--- ЗА КАРЕ---

"В Бразилия думата "менсалао" е в устата на всеки", казва пред в. "Ню Йорк таймс" Жоао Аугусту ди Кастро Невес, който е експерт по въпросите, свързани с Латинска Америка в консултантската компания "Евразия груп". "За страна, в която политик може да убие човек и да не бъде арестуван, делото е един изключително позитивен сигнал". Според него произнасянето на оправдателна присъда ще даде основание за нацията да продължава да вярва, че политиците са извън закона. Наказателна присъда обаче може напълно да промени политическата култура в Бразилия.