Адвокатската кантора "Уилмър Хейл" е една от най-големите и уважавани в Бостън. Основана е през 1918 г., а миналата година адвокатите й са спечелили приходи в размер на 994 млн. долара. Освен това обаче си е спечелила репутация на адвокатско дружество, популярно с това, че често се заема с непопулярни случаи. При това го прави безплатно. Сред тези, които "Уилмър Хейл" защитава, има такива, които много хора биха осъдили на смърт, без да дочакат решението на съда. Например серийният убиец Тед Бънди.

Това обаче е нищо в сравнение с решението им да предоставят безплатна правна помощ на шестима алжирци, арестувани по подозрение в тероризъм, но държани без обвинение в Гуантанамо. Да защитаваш такъв човек в Америка след 11 септември си е направо лудост. Въпреки това обаче от кантората са посветили почти 35 500 адвокатски часа (струващи между 200 и 1000 долара всеки), за да защитават шестимата. "Това е най-голямото дело в историята на фирмата", казва пред "Ню Йорк таймс" един от сътрудниците в кантората Стивън Олески. Той е един от най-известните про боно адвокати. През 2008 г., след 4-годишна битка, съдът решава, че шестимата са задържани без доказателства и трябва да бъдат освободени незабавно. "Аз имам клиенти, който са достатъчно богати, за да плащат за услугите ми, очевидно е, че тези нямат никакви пари", казва Олески пред сп. "Тайм".

Разбира се,



история с такива мащаби



никога не би могла да се случи в България

Терористи може и да се намерят, но Гуантанамо едва ли. Още по-голям проблем обаче е липсата на адвокати, които да работят про боно. У нас такива защитници няма. Има служебни, които се назначават от съответния съд, а държавата им плаща, но извън това адвокати, работещи про боно, не съществуват. Една от основните причини е, че им е забранено да го правят. В наредба на Висшия адвокатски съвет са регламентирани минималните хонорари, под които адвокатите не трябва да падат при защита или консултация на клиент. Например за устна консултация 20 лв., а за проучване на дело и даване на мнение по него 60 лв. Адвокатът има право да работи без пари в няколко случая - ако обвиненият е негов близък или роднина, юрист, има право на издръжка или е материално затруднен.

В последния случай обаче нещата не са толкова прости. Повечето пъти, когато става дума за социално слаби лица, те се насочват към Националното бюро за правна помощ. Разходите за служебна защита се поемат от държавния бюджет. За да я получи обаче, човек трябва да докаже право на месечна социална помощ, което се удостоверява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". Правна помощ се предоставя и на приемни семейства, като в този случай се представя съответно съдебно решение за настаняване на детето. Съдът проверява истинността на документите, а кандидатът за помощ попълва декларация и носи наказателна отговорност, ако е дал неверни данни.

Ако обаче адвокат реши да работи безплатно, той няма как да провери дали човекът наистина е социално слаб. В този случай декларацията е с пожелателен характер. "За добро или лошо има законодателно ограничение за услугите, които адвокатите могат да предоставят като безплатна правна помощ. Ако го прави, адвокатът подлежи на дисциплинарно наказание при съответния съд на адвокатската колегия", казва адвокат Светозар Арнаудов, който предоставя безплатни онлайн консултации. За тази си дейност също може да бъде санкциониран, тъй като няма как да провери дали хората отсреща наистина са социално слаби. "Това е едно консултиране на лица, които нямат възможност да заплатят и отговарят на изискванията за безплатна консултация, като нашите действия се изчерпват до консултирането, защото много често хората не са наясно с нормативната уредба, съответно пропускат срокове, някои от тези срокове са фатални и реално може при адвокат да дойде клиент, който да е прав или правосъдието да е на негова страна, но в крайна сметка, пропускайки сроковете, да не може да докаже своите претенции", казва той. Според него



ситуацията с безплатната правна помощ



е доста по-тежка при гражданските дела. Ако става дума за наказателен процес или съкратено съдебно следствие, съдът е длъжен да назначи защитник, без значение дали обвиняемият е социално слаб. "От разговорите с много хора, които са се обръщали към нас, мнението ми е, че е изключително стеснен кръгът за предоставяне на правна помощ по граждански дела. Едва ли е тайна колко хора в България живеят под прага на бедността и какви са доходите. Гражданските дела се увеличават всяка година, а ГПК се промени така, че за всяко искане и доказателство са поставени изключително строги срокове, които, ако човек пропусне, дори то да е толкова важно, че да обърне делото в негова полза, съдът ще го отхвърли, защото е просрочено", казва Арнаудов.

Според Красимир Аврамов от Висшия адвокатски съвет обаче регулацията на безплатната правна помощ е задължителна, защото в противен случай един адвокат може да прави нелоялна конкуренция, подбивайки цени. От друга страна, няма ограничение адвокат или кантора да консултира безплатно неправителствена организация или да подпомага някаква обществена инициатива, което пак е вид работа в полза на обществото. "Про боното трябва да има основание. Помощта за социално слабите е регламентирана чрез бюрото за правна помощ. Когато има процесуално представителство, човекът задължително трябва да отговаря на условията. Трябва да се представи такъв документ в съда", казва той. В крайна сметка за един социално слаб, комуто се налага да се сблъска с българската правосъдна система, остава единствената възможност - служебна защита за сметка на държавата. Често това не е най-доброто, което човек може да направи за себе си. За работата им може да се чуят повече негативни мнения. За капак на всичко преди две години държавата забави парите им, което доведе до множество отложени дела. В крайна сметка сумите бяха преведени и нещата се успокоиха. И досега обаче служебната защита е със същото качество, а за случаи, когато топадвокати поемат дела на бедняци само за да се докажат, ще продължаваме да гледаме по филмите.