Векове наред Швейцария поддържаше имиджа на световен трезор. Днес обаче банковата тайна на страната се е превърнала в нарицателно за съмнителни сделки. Дори и някои банкери започнаха да изпитват угризения. Официална Швейцария е силно възмутена от всевъзможните злонамерени чужденци, които искат да съсипят банковата й тайна. В случая Германия представлява особен обект на неприязън. Все пак страната вече няколко пъти проби тази швейцарска "светая светих", гонена от желанието да открие своите данъчни грешници, и закупи дискове с данните на данъчните измамници в банките в Швейцария. След разкритията Берлин



си върна около 4 млрд. евро



от укрити данъци. Берлин дори сподели тези данни с десетки други държави, които на свой ред също предприеха разследвания и изобличиха хиляди други данъчни измамници, което вля милиарди евро в техните хазни. Преди няколко години България също поиска от Германия информация за своите данъчни измамници, но засега няма разкрития дали има такива и за колко пари става дума.

Всеки път, когато Берлин купи поредния диск с информация, си навлича гнева на Швейцария, защото наскоро двете страни сключиха споразумение за борба с този вид престъпления. Редица германски провинции като Северен Рейн-Вестфалия, Хесен, Тюрингия, Райнланд-Пфалц и Баден-Вюртемберг продължат да купуват нови данни за данъчни измамници. Това даде повод на редица германски медии да разкритикуват подобна практика, защото, след като има сключено споразумение, Берлин трябва да се придържа към правилата. Още повече че се очаква то да влезе в сила в началото на следващата година и да регламентира отношенията между двете страни в случаите, в които са налице данни за укриването на данъци в Швейцария. През септември м.г. Берлин и Берн си обещаха, че ще се въздържат от "закупуването на откраднати данни". Малко след това обаче швейцарската банка "Креди Сюис" забрани на служителите си да пътуват до Германия. Това стана, след като в края на март т.г. прокуратурата в Берн издаде заповед за арест на трима германски данъчни служители, участвали в купуването на данни за граждани на ФРГ, които укриват доходи в швейцарски банки и в частност в "Креди Сюис".

Споразумението с Швейцария предвижда еднократно облагане на всички нелегално изнесени и укрити във филиалите на различните банки на швейцарска територия с данък между 21 и 41% в зависимост от сумата и времето, в което парите са престояли в Швейцария. Срещу това наказание данъчните измамници получават гаранции, че няма да им бъде търсена съдебна отговорност. Швейцария одобри споразумението през май т.г., но Берлин все още не го е ратифицирал. Германските социалдемократи и Зелените от опозицията обаче смятат, че споразумението не защитава достатъчно интересите на Германия, и смятат да го блокират при гласуването му в Бундесрата.

И най-острата реторика обаче не може да прикрие вече факта, че и в самата Швейцария се пораждат съмнения в собствената правота.



Светът се гневи на банковата тайна



в Швейцария. Търпението на останалия свят от поведението на "офшорния паричен трезор" е на привършване. Размерът на укритите богатства е толкова голям, че нервите на много правителства вече запознаха да се късат - на фона на последствията от икономическата криза.

Стотици милиарди долари са изтекли през последните години от Гърция, като става дума за нелегални пари, голяма част от които днес са на сметки в швейцарски банки. Гърция крои планове как да ги обложи с данъци. Само за периода между 2003 и 2011 година от Гърция са изтекли 261 милиарда долара незаконни пари. Всички те са спечелени посредством съмнителни сделки, корупция или пък укриване на данъци, твърдят от неправителствената организация Global Financial Integrity. "Това е огромна загуба за малка икономика като гръцката", разкри председателят й Реймънд Бейкър пред сп. "Шпигел". Голяма част от тези суми попадат в швейцарски банки. Точно затова в момента Гърция също подготвя споразумение с Швейцария, с помощта на което страната ще може да се добере до укритите нелегални пари. Подобно на данъчни споразумения с други държави, гърците със сметки в швейцарски банки ще имат две възможности: или да запазят анонимността си, облагайки с до 30% парите си в Швейцария, или пък да договорят данъчните такси директно с гръцките власти. Не е ясно какъв точно е размерът на гръцките суми в швейцарските банки. В гръцките медии се появиха най-различни информации по темата - едни говорят за 2 млрд. евро, а други за 200 млрд. евро.

В тази връзка натискът над швейцарските банки ще продължава да се увеличава, прогнозира Освалд Грюбел, бивш шеф на двете големи швейцарски банки UBS и Credit Suisse. Това прозрение постепенно достига и до съзнанието на самите швейцарци. Дори вътре в страната имиджът на банковата сфера пострада значително. Докато преди в Швейцария професията на банкерите беше една от най-престижните, днес тя бива свързвана по-скоро с мръсни сделки. Без значение дали става въпрос за свалянето на пакистанския премиер или за предизборната битка в САЩ - най-тежкото обвинение в наши дни гласи: "Има сметка в швейцарска банка."



Данъчният оазис се превръща в затвор



Точно поради тази причина сега и швейцарските власти решиха, че трябва да се покажат "чисти" пред останалите. За тази цел правителството започна да пропагандира "стратегията на белите пари". Защото то е наясно, че не е в състояние да залъгва вечно останалата част от света. И в Италия, и във Франция, че дори и в Индия укриването на данъци и прехвърлянето им към чужбина се е превърнало в сериозна тема. Стигна се дори дотам, че някои швейцарски банки нарушиха най-съкровените си принципи, предавайки на американските власти данни за свои клиенти. Още по-катастрофално въздействие имаше фактът, че отговорните швейцарски банки предадоха на американците и имената на 11 000 свои банкови служители, оказали помощ на чужденците при укриването на данъци. Откакто това стана известно, мнозина от швейцарските банкери избягват да пътуват в чужбина, тъй като се страхуват от арести и разпити. Явно данъчният оазис е на път да се превърне в затвор.