|
| Димитри Иванов |
На Международния ден на грамотността 8 септември на площад "Славейков" в София деца и старци си тестваха грамотността. Приятно е да видиш такова нещо.
Едно време младежите ходехме да ограмотяваме. Съгласно инструктажа отидох в трето районно. Там ме пое един висок милиционер с мустаци да ме води. Стигнахме. Облая ни глутница кучета. А циганите, които аз трябваше да ограмотя, не си прибират кучетата. Смеят се и пеят. Тогава нямаше транзисторни уредби, нямаше такива работи. Циганите само с една флигорна и едно дайре танцуват и пеят:
"Кои ша храни децата/ Хоремаг, хоримаг/ Кой ша облича жената/ Наремаг, наримаг/ Ой дундаки, дундаки/ Черна п*т*а с мустаки."
Аз побегнах от кучетата, милиционерът не знам къде отиде.
На другия ден той ми каза: "Ти снощи изчезна. Пък аз не съм спал. Не мога все с теб да се занимавам. Имам си работа. Всеки да си върши работата. Съгласен ли си?"
Съгласих се.
"Показах ти откъде да минеш. Сега сам".
Отидох. Нямаше кучета. Циганите имаха синини, цицини и чудесно настроение. Почерпиха ме с "облак" (мастика с ментовка). Десет дни пих облаци. Не можах да ги ограмотя. Не знам дали са ги отчели за ограмотени.
Сега издателствата ме черпят с бутилки и книги. Прочитам ги. Нали грамотността е четмо и писмо. Предпочитам да чета книги, вместо да пиша книги. За да не достигна личното си "равнище на некомпетентност" (Peter's principle: достигнеш ли си равнището на некомпетентност, там се закотвяш и от теб вече полза няма). Та затуй като магаре на мост се запъвам: валят ми предложения от издателства поне писмата ми да издадат в книги, ама аз не и не, аз съм читател, а не писател. Онзи ден ми донесоха:
1. Пиеси на: Лукас Берфус (швейцарски книгопродавец, доскоро неизвестен);
2. Райнер Фасбиндер (световноизвестен немски кинематографист).
Съставителство и превод - Владко Мурдаров. Понеже съм преводач, голям съм критикар. Все махана им намирам на преводите.
Пък Л. Берфус и Р. Фасбиндер не само отлично преведени, ами и отлично издадени от неизвестното ми издателство "Black Flamingo". На полутвърди корици със сгъвка да си маркираш докъде си прочел, на матова жълтеникава хартия, която не ти блести в очите. Западните издания ме ядосват с крещящи шарени корици на гланцирана хартия, дразнеща очите, и с това, че след едно прочитане книгите се разпадат, и с това, че са скъпи. Руските издания бяха с твърди корици и безбожно евтини и не се разпадаха, но ме дразнеха с демодирани винетки и защото миришеха на туткал.
Хубавите книги са хубави, понеже мислиш, че са написани за теб. И за сега. Повтарям. За теб и за сега.
Швейцарецът Л. Берфус пише за един, дето главата му се напълнила с толкова много книги, че той се чалнал, и в лудницата друг луд измислил копче с една дупка, но те двамата не знаели как да го зашият. А-а-а, тоя швейцарец на мен се подиграва, дето се похвалих по телевизията с двата вагона книги.
Книгата на немеца Фасбиндер е "Боклукът, градът и смъртта". Аха. Фасбиндер, който умря през 1982, ми казва: Слаба ракия си ти, Джимо. Ти миналата сряда написа за Мусоргски и че мусор значи боклук и че са боклуци хейтърите и троловете, които от девет кладенци вода докарват, че не си превеждал как Нийл Армстронг стъпи на Луната и че което е било, не е било. Я глей сега как аз, Фасбиндер, пиша за боклуците в "Боклукът, градът и смъртта".
Пък "Копче с една дупка" означава, че докато се делим на "фили" и "фоби", ще сме копчета с една дупка. И че тоталното единство също е лошо, ако е под егидата на любимия севернокорейски вожд, който се страхуваше да пътува със самолет, или под генералската кокарда на сегашния български треперко. Едно такова единство е "Айн Фолк, Айн Фюрер, Айн Ранд".
О-ле-ле! Докато пиша, радиото говори. Ен Пи Ар (National Public Radio) каза, че Обама четял Айн Ранд. Ayn Rand? Алиса Зиновьевна Розенбаум? Сигурно не съм чул добре. Ако добре съм чул, лошо знамение е за Обама. Даже поличба. Значи Обама, който вдига 90 кг от лежанка, е слабак.
Пък Съединението? Хайде на патерица честит празник за Съединението на България през есента на 1885, когато Източна Румелия се присъединила към Княжество България. Аз, щото съм старец на патерица, довтасах да ви честитя. Та какво щях да кажа? А, да. И за Съединението има поличба. Даже две.
1. Български полярници на остров Ливингстън в Антарктида (2004-2005 година) на един ледник му дадоха името "Съединение". Ала ледниците се топят. "Ледът се пука, господа съдебни заседатели!" - казал Остап Бендер.
2. Девизът "Съединението прави силата" на фасадата на Народното събрание сме го взели от белгийците. Белгийското съединение лошо вещае. Сега белгийците са толкова съединени, колкото бяха едно време. В Брюксел леля ми Лили, валонка, се грижеше идеално за мен: да съм идеално чист и да спя на идеално чисти чаршафи, и че който не е валонец, е боклук. Французите са фанфарони, англичаните и шведите са извратени, норвежците са пейзани, датчаните и фламандците говорят като коне, швейцарците са мръсни.
- Няма да говориш фламандски в моята къща!
- Ама лельо, аз не мога да говоря фламандски.
- Само френски. Но няма да казваш "катр-вен-ди" като глупавите парижани. Ще казваш "нонант" ("90" по белгийски)! Я приспивната, че ти е време да спиш!
"Фе до-до, мон п'ти-анфан/ Фе до-до, дан тон п'ти берсо/ Мама е-т-ан-о, ел фе де бонбон/ Папа е-т-ан-ба, ил фе де шокола" ("Спинкай, детенце, в твоята люлчица, мама е горе, тя прави бонбони, татко е долу, той прави шоколади"). Приспивната песенчица на гилдията на белгийските шоколададжии. Мама или татко беше отгоре, забравих, но "за мръсните швейцарци" помня. Да, да, швейцарците са мръсни. Когато брюкселските чистофайници си миели паважа със сапун, за мръсните швейцарци крава или жена било все едно. "Не се чуди, детето ми, като пораснеш, ще разбереш."
Мръсните швейцарци искали да откраднат шоколададжийството от честните и чисти брюкселски шоколададжии. Леля Лили имаше шоколадена фабричка. Тя и аз не бяхме виждали Швейцария, но че швейцарците са мръсни, беше извън съмнение. Мръсници и точка. "Point final".
Не беше политкоректна леля Лили. Той и Лермонтов не бил политкоректен в неговата "Казачья колыбельная песня":
"Спи, младенец мой прекрасный, баюшки-баю/ Тихо смотрит месяц ясный в колыбель твою/ По камням струится Терек, плещет мутный вал/ Злой чечен ползет на берег, точит свой кинжал/ Но отец твой старый воин, закален в бою/ Спи, малютка, будь спокоен, баюшки-баю/ Сам узнаешь, будет время, бранное житье/ Смело вденешь ногу в стремя и возьмешь ружье/ Я седельце боевое шелком разошью/ Спи, дитя мое родное,баюшки-баю.."
Не е политкоректно това за злия чечен, дето си точи кинжала. Ама аз пък виновен ли съм, че тази приспивна песен е написана от поета Лермонтов, не от брюкселски шоколададжия. То и от Моцарт и от Шуберт има приспивни песни. Но там е важна мелодията. Думите са издайници. Издават липсата на политкоректност.
Ние, българите, ще сме политкоректни, докато ни плаща Сорос, който на мен лично ми е симпатичен, откакто му казах, че не ги разбирам тия пусти деривативи, а той каза, че и той не ги разбирал, и аз щях да падна от смях.
Ботев написал "Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник... Но кажи какво да правя, кат си ме, майко, родила със сърце мъжко, юнашко, та сърце, майко, не трае да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище."
Не е политкоректен Ботев така да говори за османското присъствие. Имало ли закон? Имало е. Законът, трябва ли да се нарушава? Не трябва. Значи Ботев е закононарушител и терорист, извършил The Radetsky ship-hijacking. Сега българи от "полителита" казват да спазваме закона. Те казват "андрешковщина". Щото Елин-Пелиновият Андрешко, за да помогне на друг сиромах, оставил бирника, сиреч закона, в блатото. Нищо не спечелил от постъпката си Андрешко, от добро сърце го направил. Сегашният български полителит казва презрително "андрешковщина". Андрешко е лош. Полителитът ни е добър. Той краде така, че закон го не лови.
Във френския колеж в Пловдив "фреровете" (братята) казваха, че Пловдив трябва да е столица на България. Вживяваха се в българските дела като посланик Уорлик, само че тях никой не ги питаше, докато US Ambassador James B. Warlick за всичко го питаме, както и съветския посланик не сме питали. Аз му отмъстих на Уорлик - изпих му най-скъпия френски коняк. Уискито не му го изпих, понеже след вино пия коняк, а не уиски. "Never mix grain with grapes" е принципът. Аз съм принципен. Е, малко шпион падам, но "Nobody's perfect", както разбра Мерилин Монро в "Some Like It Hot" ("Някои го обичат горещо"). Няма бивш негър, бивш комунист и бивш шпион. Първите две не съм бил. В писмо до вас донесох как US амбасадор Уорлик ме покани в резиденцията си на обяд "тет-а-тет" и разговаряхме за литература, понеже съм преводач на US литература, но между другото аз на него му донесох, че България се управлява от гангстери. Това си е донос, нали. Съжалявам, че Уорлик си тръгва, той е образован мъж и аз го вземах точно толкова на сериозно, колкото той мисията си.
Аз и за Т. Живков исках да напиша писмо донос. С Томски искахме да изкопчим от него важни работи за времето, когато той беше първи, но хитрецът ТЖ говори, говори сладкодумно и нищо важно за историята не каза. Той разказа как той заедно с неколцина се загубили в гората и един с пушка ги спрял и сложил пръст на устата си: Шът! Да не мърдат и да мълчат. После се чули изстрели и тоя с пушката им казал "Свободно" и ги завел при ловната свита. Царят ловувал глухари. Видели ги, че нямат оръжие, питали ги хляб имат ли. Нямали. Дали им няколко хляба и половин пита кашкавал, показали им накъде да вървят да намерят пътеката. Докато ТЖ разказваше тази случка на уличката "Секвоя" в Бояна, аз така се притесних, че не изкопчваме от него нещо по-важно за историята, че му пресуших бутилка много скъп френски коняк.
Но я стига съм се отплесвал, ами да сложа точка на това мое писмо до вас. Ето: "Point final", както казваше леля Лили.
Jusautor DI copyright
. 
.
[/i]