Това, което ГЕРБ извършва в областта на лекарствената политика, се превръща в представление на абсурда. Не е просто некадърност или нагло лобиране, с което в общи линии сме свикнали и е в реда на нещата в българската политическа действителност. Това е нещо коренно ново и изумително и прилича на каприз на опърничав човек.

Преди няколко месеца управлението се тресеше от скандал за цените на лекарствата, тъй като се оказа, че докато ГЕРБ са управлявали, медикаментите изведнъж са поскъпнали. Това пък беше пряк резултат от няколко "реформаторски" напъна в областта на лекарствената политика от страна на няколкото здравни министри от настоящото правителство - прехвърляне на медикаменти към здравната каса, без никой да се сети, че без допълнителни нормативни промени това води до ръст на плащаните цени; множество промени в комисията, която решава кои медикаменти и на какви цени ще се поемат с публични средства. В общи линии до 2010 г. системата на ценообразуване на медикаментите следваше определена логика и модел и всичките й компоненти се подчиняваха на него.



Звучи сложно, защото -



става дума за преразпределяне на прекалено много пари от поредица субекти - производители, търговци, държава, пациенти. Нормативната база и работата на администрацията трябва да се съобразяват не само с обществения интерес, но и с интереса на производители и търговци, защото без тях системата няма как да съществува. С други думи, цените на лекарствата не трябва да са високи, но не бива да са и прекалено ниски; държавата трябва да осигурява най-новите и модерни препарати, но трябва да се съобразява и с малкото си пари и да провежда и политика за насърчаване на генеричните медикаменти. Крехък баланс, който на всичко отгоре трябва да се поддържа ежедневно, а не с единичен нормативен акт.

ГЕРБ го разруши за нула време - от неразбиране, желание за лични облаги и за ефектни пиар акции. Изумителното обаче е, че те просто не схванаха, че цените скочиха, защото беше разрушен един модел, без да се наложи друг, така и не разбраха какво изобщо правят - просто рушаха, убедени, че съграждат. Изводът за всеки разумен управленец от подобна история би бил, че или не бива да пипа повече нещо толкова сложно, или ако го прави, да е много внимателно, тъй като материята е фина, а възможностите за боравене с нея - скромни. Управляващите обаче и това не могат да разберат и вече имаме цели



две нови реформи, коя от коя по-удивително нелепи



Първата е, че комисията в здравното министерство, която решава дали даден нов медикамент да се плаща с публични пари, до каква степен и на каква цена, вече ще е самостоятелен орган. Същата тази комисия, която претърпя още поне 3 реформи за 3 години, благодарение на което работата й блокира за дълги периоди, което води до липса на актуализации на вече регистрирани цени, т.е. продължават да действат по-високи стойности, въпреки че е възможно да се намалят; и до липса на регистрации на нови препарати, които обикновено идват на по-ниски цени от вече съществуващите на пазара. Тази комисия сега пак ще се променя - ще бъде самостоятелна администрация и орган, а не част от МЗ. Докато се сформира като нова структура, ще минат още няколко месеца на високи цени. Но това не е всичко! Тъй като на някаква администраторка, управленски близка до вицепремиера Симеон Дянков, терминът "комисия" й звучи прекалено чиновнически и в разрез с административната реформа на ГЕРБ, изведнъж финансовият министър предложи структурата да се преименува на национален съвет, а здравният министър Десислава Атанасова, автор на промените, просто се съгласи, без много-много да му мисли. И понеже после Атанасова и Дянков схванаха, че съветът по закон има съвещателни функции и не може да взема решения, камо ли да регистрира цени и лекарства, понастоящем ситуацията е следната: нещото официално ще се нарича съвет, обаче ще му викаме комисия, защото то по закон ще има функциите на комисия.



Изумителен полет на управленската мисъл!



Втората реформа пък окончателно ще срути лекарствената политика - съветокомисията ще се нахожда в Плевен. Защото, твърдят, че когато Дянков започна да говори за разселване на чиновници, председателят на парламента Цецка Цачева поискала и в Плевен да има нещо "национално" и й отпуснали лекарствената комисия. Защото за правителството разлика между комисия, съвет и агенция няма - всичко е чиновници, които вършат едно и също, а именно нищо и са нещо като крепостни селяни, защото държавата им плаща заплатата и те следва да изнесат на гърба си всеки хрумнал на началниците им каприз. А ресорният министър Десислава Атанасова не обели дума в защита на комисията и не обясни, че тя просто не може да работи от Плевен.

Какво означава това на практика? Фирмите, които искат да регистрират лекарство или цена, ще трябва да пътуват до Плевен, при положение че централите на всички фармацевтични компании са в София. Някои ще пътуват до Плевен по няколко пъти, защото става дума за огромни досиета и често нещо се пропуска и трябват уточнения. Дотам ще пътуват и служители от здравната каса, за да дават задължителните за регистрацията на препарат становища, също и представители на научните дружества и изобщо всеки, чието мнение е нужно за вземането на решение да се плащат ли публични пари за даден препарат или да не се плащат. Самите специалисти по фармакоикономика у нас са не повече от десетина и няма никаква гаранция, че ще искат да живеят в Плевен, въпреки че премиерът щедро им обеща по 2000 лв. заплата. Резултатът ще е окончателен блокаж на работата на комисията и задържане на високите цени на лекарствата.

Сигурно има някой, който предлага или просто подкрепя всичко това нарочно. Със сигурност обаче тези, от които зависят подобни решения, просто не разбират какво правят, но за сметка на това са убедени, че е правилно и за миг не допускат, че то е изцяло отвъд здравия разум. Което си е диагноза.