Преди години имаше задължителна адресна регистрация при всяко преместване и установяване на ново място. Има ли сега такова нещо?

Х.Х., Пловдив



В закона за гражданската регистрация (ЗГР) има специална глава под номер 4, озаглавена именно "Адресна регистрация". Там се определят и правилата и задълженията на всеки човек, свързан с тази регистрация.

Кметът на общината определя адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресна регистрация, разпорежда законът. Според чл. 90 от ЗГР всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес. Постоянният и настоящият адрес на новороденото дете съвпадат със съответните адреси на родителите му. Когато родителите имат различни постоянни адреси, те избират един от тях за детето си. Когато родителите имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е настоящ адрес и за детето.

Всъщност адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. Тя се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето.

За извършване на адресна регистрация на адрес в страната лицата представят един от следните документи:

1. документ за собственост;

2. документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните институции;

3. други документи, доказващи собствеността или ползването на имота.

За извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец, подадена лично пред органа или с нотариална заверка на подписа. Ако става дума за лица, които са в родство по права линия със собственика или ползвателя на имота, както и за съпрузите на тези лица, то те не представят посочените по-горе документи. В тези случаи кметът на общината, на района или на кметството или определените от тях длъжностни лица извършват служебна проверка в регистъра на населението за родствената връзка между собственика или ползвателя на имота и лицето, което заявява постоянен и/или настоящ адрес, както и проверка чрез отделите "Местни данъци и такси" относно собствеността на имота.

Иначе постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Той винаги е на територията на Република България. Всяко лице може да има само един постоянен адрес. Той е адресът за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление.

Настоящ пък е адресът, на който лицето живее. Всяко лице има само един настоящ адрес. Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят.

Постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до кмета. Заявяването се извършва лично, а по изключение - от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно. За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.

Настоящият адрес пък се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до кмета. И тук важат правилата за упълномощаването и законните представители.

Заявлението за промяна на постоянен адрес се подава в общината или кметството, където лицето избира да бъде вписано в регистъра за населението. Когато се променя постоянният адрес, изменението се съобщава чрез Национална база данни "Население" на общината по предходен постоянен адрес, на общината, в която е настоящият адрес, и на МВР.

Всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава в общината или кметството, където лицето пребивава.

Законът определя и що е това адрес - "еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си". Според разпоредбите адресът в България се състои задължително от името на областта, общината и населеното място. В зависимост от мястото, което описва, адресът може да включва и наименование на локализационна единица (площад, булевард, улица, жилищен комплекс, квартал и други), номер, вход, етаж, апартамент. "Номерът на локализационната единица може да се състои от комбинация, съдържаща до четири символа, като първите три задължително са цифри, а последният символ е буква", пише в закона.

Входът се обозначава с една буква или с число до две цифри. Етажът пък се обозначава с число до две цифри. Апартаментът се обозначава с число до три цифри. Възможно е адресът да е извън регулацията на населеното място. Тогава вместо вече посочените данни просто се вписва името на местността от землището му.