Повече от половината българи - 51.1%, не са прочели нито една книга през 2011 г. Жените четат книги повече от мъжете - съответно 57.4 спрямо 40.4%. Очаквано хората с ниско образование по-рядко сядат с книга в ръка - 8.8 на сто, докато делът на висшистите е 87.8%. Данните са от изследване на образованието и обучението за възрастни (25-64 години) през 2011 г. на Националния статистически институт и се провежда за втори път в страната след пилотно проучване през 2007 г. Проучването показва още, че четенето е по-срещано сред работещите (55.6%) и жителите на градовете (55.5%) в сравнение с безработните (31.9%) и живеещите на село (28.8%).

За разлика от книгите вестниците се радват на далеч по-голям интерес - четат ги 87.8 на сто от населението. Всеки ден разгръщат пресата 45.8% от анкетираните, а поне веднъж седмично - 30.7 на сто. Мъжете предпочитат ежедневниците - всеки втори (52.2%) ги преглежда всеки ден, което е с 12.7 процентни пункта повече от жените. 34% от нежния пол чете вестници поне веднъж седмично, докато при мъжете този процент е 27.5. Над 38 на сто от хората с основно или по-ниско образование изобщо не четат вестници, докато при завършилите университет или гимназия този дял е съответно 3.0 и 6.7%.

Не по-обнадеждаващи са данните за интереса на активните българи към културните събития. Почти една трета от хората на 25-64 години (32.2%) са посетили поне веднъж в последната година представление на живо - пиеси, концерти, опери, балетни, танцови и шоуспектакли. В това отношение жените са по-активни от мъжете - съответно 37.3 и 27.3%. За същия период всеки четвърти е ходил на кино, а 28.7% от хората поне веднъж са посетили музеи, художествени галерии, исторически или археологически обекти и природни резервати. Очаквано и по този показател са по-активни висшистите и жителите на градовете.

При участието в дейности, организирани от политически партии или синдикати, статистиката се обръща - по-активни са жителите на селата - 7.3 спрямо 4.3 на сто активност сред жителите на градовете. Като цяло българите нямат интерес към участие в подобни събития - 5 на сто. Същият е делът на участниците в събития, организирани от църкви и религиозни сдружения. Благотворителността и доброволчеството остават непопулярни сред българите - в благотворителни акции са участвали едва 1.5%, а в доброволен труд - 2.5% от българите.



ОБРАЗОВАНИЕ

Степента на образование в голяма част определя шансовете човек да си намери работа, потвърждава и това изследване. Данните на НСИ показват, че едва 10.9% от заетите са с основно и по-ниско образование, и обратно - безработните висшисти са 10.3%. Изследването повтаря и изводите от други международни проучвания - че образованието на родителите и семейната среда са определящи за образованието на детето. Картината с образоваността на българите се подобрява - увеличава се броят на хората със средно и висше образование и намалява делът на тези с ниско образование. Делът на жените с диплома от университет са повече от мъжете - 29.8 спрямо 19.5%. В същото време в сравнение с данните от 2007 г. съществено намалява участието на хората в активна трудова възраст в някаква форма на образование или обучение - от 36.4% през 2007 на 26.0% през 2011 г. От НСИ обясняват причините с икономическата криза в страната и с намалението на работещите, които се включват в различни форми на обучение. Например през 2011 г. 92.9% от всички, които са се включили в обучение, са работещи, докато през 2007 г. те са били 94.1 на сто.