След близо половин година работа комисията, сформирана от парламента да разследва поскъпването на лекарствата, излезе с общоизвестни изводи. Прехвърлянето на онколекарствата от здравното министерство към НЗОК през 2010 г., без на касата да се даде законова възможност да договаря отстъпки за тях, е сред основните причини за ръста на цените, сочи докладът на комисията, представен вчера в парламента.
Според експертите, водени от депутата от ГЕРБ Галина Милева, "процесът по прехвърлянето на лекарствата нормативно е недообмислен", което е довело до "значителна загуба на публичен ресурс". Причината е, че здравното министерство правеше търгове за лекарствата и на тях постигаше по-ниски цени от пределните. НЗОК обаче плаща по т.нар. позитивен списък, в който препаратите са на пределно допустимите си цени.
Експертите не са сметнали каква е загубата от недообмисленото прехвърляне, тъй като това не било поръчано от депутатите, освен това нямало да промени крайните изводи в доклада. Според документа от здравното министерство към НЗОК са били прехвърлени 70 продукта, като за 30 от тях не са предоставени данни за цените, договорени от МЗ. За 19 от продуктите е установено рязко повишение на цените - от 4 до 430%, при пет продукта има намаление на цените, а на шест цените са останали без промяна.
Изводът на комисията противоречи с данните от самата здравна каса. След скандала за високите цени на медикаментите НЗОК получи право да договаря цени с производителите, а от ГЕРБ смятаха, че това ще доведе до сериозен спад на цени и разходи. Касата обаче договори по-ниски цени на едва половината от онколекарствата, които плаща, а за другите фирмите не пожелаха да дадат отстъпки. Освен това намаленията спестяват много по-малко от 1 млн. лв., при положение че бюджетът за химиотерапия на касата е 57 млн. лв., при това лошо разчетени, т.е. нуждите на болниците са далеч по-големи.
Парламентарната комисия все пак посочва и по-реална причина за по-високите цени - забавянето в работата на аналитичното звено в МЗ, което сравнява цените на медикаментите с тези в други държави и ги коригира в позитивния лекарствен списък при настъпила промяна. За да влезе даден препарат в позитивния списък, той трябва да е с цена, по-ниска от най-ниската сред 9-те най-бедни държави в ЕС. След това обаче аналитичното звено трябва периодично да следи цената му и ако тя падне в някоя от тези държави, да намали стойността автоматично и тук. Това обаче не е правено и редица лекарства са останали на високи цени, при положение че стойностите навсякъде са паднали.
