Най-добрият български университет според рейтинговата система на висшите училища у нас - Софийският, обяви нулев прием в отделни физически и химически дисциплини за учебната 2012-2013 г. Университетът взе решението постфактум, след обявяването на резултатите от приемните изпити и класиранията, тоест действа по принуда, а не по целесъобразност. Докато дисциплините "химия и физика" и "физика и математика" остават празни с 0 желаещи да ги изучават, модните от последните 2-3 години психология, културология, и традиционните лидери по престиж - право, медицина, публична администрация, отчитат най-високи приемни балове. Какво ни казва това?

И двете тенденции са свързани с вече съществуващи и бъдещи изкривявания на пазара на труда. Те са следствие от съществуващата структура на университетите у нас и на свой ред водят до нови проблеми в нея. Въпреки високия залог трудно може да се твърди, че връзката между университетския прием, пазара на труда и развитието на икономиката е обект на целенасочена политика. Второ поредно правителство неглижира проблемите в областта на висшето образование за сметка на съсредоточаване в областта на средното образование, разкъсвайки връзките между двете системи. В същото време системата на висшето образование е под все по-голям натиск от демографския срив и отлива на кандидат-студенти към други университетски системи.

Фундаменталните науки физика, химия и чистата математика са най-засегнати от отлива на интерес сред кандидат-студентите (виж таблица 1). Интересът към педагогическите специалности за подготовка за учители по тези науки е още по-малък и буквално клони към нула. В други науки, като биологията и по-приложни дисциплини в областта на химията, картината не е толкова крайна. Бизнесът се оплаква и от липса на подготвени кадри в инженерните дисциплини, но броят на записаните студенти там не е толкова нисък и проблемът по-скоро трябва да се търси в нивото на обучение, учебните програми, практическото приложение.

Въпросът трябва ли да се направи нещо при тези



оголени до нулата науки



е риторичен. Университетите могат да прилагат различни хитрости в наименованията на отделни дисциплини, така че да ги направят "по-продаваеми" - в момента всичко с интердисциплинарно или с по-приложно звучене стои по-добре, но няма как да зачеркне фундаменталното обучение по физика, химия и математика. Няма как да минем и без учители по тези дисциплини. По-трудният въпрос е кой и какво трябва да предприеме.

И във висшето образование, както и в други сфери, засягащи големи социални групи, големите очаквания обикновено се насочват към държавата. Но ако университетите не искат да затворят факултетите си по физика и химия, а работодателите - да внасят кадри, усилията трябва да са общи.

Въпреки либерализацията на системата на висше образование държавата има възможност да предприеме мерки. Основните инструменти в тази сфера, които в момента могат да се използват, са начинът на финансиране, план-приема, стипендиите.

По линия на финансирането идеята за завишаване на издръжката на студент в проблемни направления, които хем са важни, хем не предизвикват масов интерес, е обсъждана и е сравнително лесно приложима. По-високата издръжка обаче няма да спаси тези факултети, ако броят на записаните в тях студенти продължава да е съизмерим със сегашния. Сериозното й завишаване би породило и критики от университетите, които обучават в други професионални направления и също се оплакват от недофинансиране.

По-тежкият аргумент в този спор е оптимална ли е в момента структурата на тези факултети. След като най-добрият университет в областта на физическите науки успява да привлече шепа студенти по физика, трябва ли тази дисциплина да се преподава в четири университета, отново при минимален интерес. Казано иначе, оправдана ли е високата цена за поддържане на непопулярни, макар и фундаментални дисциплини, в повече университети за сметка на падащо качество?

Вземането на подобно решение от централната власт е трудно, затова от години се разчита липсата на интерес по естествен път да принуди университетите да оптимизират структурите си. Това наистина се случва - в тежката специалност ядрена енергетика например Пловдивският университет спря да приема студенти, но е



равносилно на бавна агония



и пилеене на публични средства.

Използването на план-приема като инструмент за намеса на държавата е по-лесно в дисциплини, където интересът е прекалено голям на фона на реализацията, отколкото при непопулярните науки. Обсъждаше се идея да се санкционират финансово университети, които допускат свръхприем в направления с висока безработица или реализация извън специалността. Въпросът за реализацията обаче е твърде сложен и зависим от субективни фактори и регионални различия в пазара на труда. Тук идват и темата за интереса на кандидат-студентите и по-големият въпрос трябва ли на всяка цена да се търси пълно равенство между избор на специалност и реализация. Подобно изследване на мотивацията на студентите да избират едно или друго направление, или как се появяват модите сред кандидат-студентите не е правено, а би било много интересно, особено на фона на куриозите в класациите. Изборът на психология или културология например на пръв поглед изглежда трудно обясним на фона на предполагаемо трудната реализация, но причините за него може да са различни - липса на информация и непознаване на самия характер на дисциплините, водене по авторитети в обществото или чист, необвързан с идея за тясна реализация интерес към дадена проблематика. Обяснението може да е и по-прозаично - родителски избор, оценките от дипломата, безразличие.

Намесата в приема би била в разрез с неговата либерализация, при която вече се отчита един-единствен показател - капацитет на университета в съответното направление. Може би е по-оправдано да се работи по подобряване на методиката за изчисление на капацитета и като цяло акредитацията на отделни направления, отколкото да се мисли за планова намеса в приема.

Стимулирането на студентите през по-високи стипендии на държавно ниво неминуемо ще породи проблеми и критики за липсата на справедливост, доколкото стипендиите в момента се отпускат за висок успех и по социални причини. Създаването на отделна схема все пак не е невъзможно. Тук идва мястото на университетите и бизнеса, които могат да направят много за повишаване на интереса към непопулярни направления.

Повече от ясно е, че при фундаментални дисциплини, като физика, химия, чиста математика, въпросът за реализацията е от голямо значение. Къде може да се реализира у нас един чист физик освен в областта на науката? И наука на какво ниво ще има възможност да прави? Шансът на университетите да повишат интереса към подобни дисциплини минава през доброто сътрудничество с чужди университети, предлагане на съвместни програми и целенасоченото развиване на тези програми като изследователски. Тези направления просто не могат да се вместят в модела на масовата бакалавърска степен и трябва да се мислят като предполагащи научна кариера. За целта държавата трябва да въведе адекватен механизъм за финансиране на науката в университетите. Физика и химия имат едни от най-високите научни индекси у нас, но финансирането е под общия знаменател - брой записани докторанти (разбираемо малък) и субсидия за наука за целия университет от минимум 10% от издръжката на обучението. Тези пари



просто не стигат за нищо



Ролята на бизнеса, който често пасивно се оплаква от липсата на кадри и лошата практическа подготовка, е голяма. Ако кандидат-студентите предварително знаят, че ще получат стипендия от АЕЦ "Козлодуй" например и ще имат гарантирано място за работа след завършване, интересът към ядрената енергетика вероятно би нараснал. Министерството на образованието като цяло е в дълг за осигуряването на възможност за информиран избор сред кандидат-студентите и анализирането на причините едни или други професионални направления да стават модни. В тази посока голяма стъпка бе направена с изготвянето на рейтинговата система за висшите училища, но може още много да се желае за използването й за информиран избор на университет и направление.