Стереотипите не са лошо нещо. Те са социалното знание, което получаваме, "пораствайки", и което ни помага светът да изглежда по-малко огромен и по-малко непознат. Стереотипите ни позволяват лесно да категоризираме групи хора като такива и да очакваме определен модел на поведение от тях. Например още преди да имаме кола и шофьорска книжка, от родителите си, приятелите си и медиите ние знаем, че "катаджиите са корумпирани". Всъщност не всички пътни полицаи са корумпирани и не само пътните полицаи са корумпирани, но щом видим палка, веднага очакваме да чуем "Какво ще правим сега?". Може обаче никога да не го чуем - макар че вече имаме книжка и кола - просто защото не сме попадали на корумпирано ченге и всъщност защото често пъти стереотипите са погрешни. Не всички жени "обичат да пазаруват". Не всички блондинки са "тъпи". И (о, ужас!) не всички български мъже са "велики е*ачи".

Проблемът със стереотипите е, че те често пъти са погрешна представа за света, която е отражение на повърхностно явление (като сенките в пещерата на Платон), но не ни казва нищо за същността на нещата. В същото време стереотипите раждат предразсъдъци и омраза. Може никога да не си имал проблеми с полицията, но покрай битите футболни лумпени, с които тайно пушиш край оградата на училището в голямото междучасие, вече си се научил да мразиш и да се страхуваш от "Ушев". Предразсъдъците, омразата и страхът обаче могат да доведат до дискриминация, когато бъдат свързани с дадени етнически или расови малцинства.



"Циганите са мръсни, крадливи, необразовани и живеят в гета"



Това казват българите за ромите във всички социологически изследвания през последните 20 години. И заобикалят ромските квартали или си придърпват чантата под мишница в трамвая. Никой не се замисля, че голяма част от тези квартали са създадени изкуствено след 1958 г., че държавата си е затворила очите и е оставила тази част от населението "извън регулация" - без течаща вода и канализация, без електричество, но с кални коловози. Къде да се измият - в Централна баня ли?

Понеже са мръсни, не ги искаме в училищата си. Преброяването през 2011 г. показа, че ромските деца са 11% от децата в страната. Това означава, че във всеки клас в училищата трябва да има 2 или 3 ромски деца. Вместо това съществуват изцяло ромски училища, а десегрегационните проекти се провалят, защото българите отписват децата си от дадено училище, ако в него се записват ромчета. Има достатъчно примери от Русе, Търново и Благоевград как престижни училища се превръщат в сегрегирани за няколко години. Защо? Защото едва 16% от българите са склонни детето им да учи в клас, където ромчетата са повече от няколко. Там, където има ромски деца, те често са бити и обиждани от останалите заради етническата си принадлежност и често това се превръща в повод за отпадането на тези деца от училище. Необразованите лица, отпаднали от училище, нямат шанс да си намерят постоянна, законна и добре платена работа.



И така се завърта порочният кръг



Ние не ги искаме, защото са мръсни, крадливи и необразовани, и те остават такива, защото не получават друг житейски шанс. Това вече е друга черта на стереотипите - имат способността да се самопотвърждават дори когато са погрешни. Мръсен ли е Азис, който ежедневно се подлага на козметични процедури и телесни глезотийки? Необразовани ли са няколкото известни професори от ромски произход или онези 2000 студенти роми, които са минали през университетите ни през последните 20 г. Сега ще кажете: ама те са изключение, което потвърждава правилото. Не! Те са хора, които са получили шанс и които са се преборили със стереотипите и предразсъдъците към тях.

Ромите са най-стигматизираното малцинство от онези, които традиционно живеят в страната. Социологическите изследвания на стереотипите и социалните дистанции през последните пет години обаче показват, че образът на новите имигрантски общности е дори по-негативен, а социалните дистанции към тях са още по-големи.

Представата за групите с африкански произход е, че те са бедни, болни, необразовани и мръсни. Основните стереотипи за мюсюлманските имигрантски общности - араби, албанци и кюрди - са изключително сходни: терористи и религиозни фанатици. Любопитно е да се отбележи, че в изследванията преди 2001 г. подобни стереотипи за мюсюлманите не съществуват. По-възрастните читатели сигурно си спомнят, че преди 11 септември думата "тероризъм" беше свързвана най-вече с баските в Испания, японската секта "Аум" и атентатите на ИРА в Белфаст. През последните няколко години обаче фокусът на медиите е насочен към действията на "Ал Кайда" и "Хизбула" срещу обекти на Израел, САЩ и Обединеното кралство. По този начин дори бабата на село, която никога не е виждала на живо кюрд или арабин, вече ги посочва като "лоши". Това е типичен пример за погрешно религиозно стереотипизиране, защото трудовите имигранти и бежанците са именно онези, които в най-голяма степен са готови да се откажат от част от своите културни специфики и да приемат културните специфики на страната, в която са намерили подслон. Нещо повече, значителна част от албанците, които живеят в България са християни или атеисти. Християни са и значителна част от арабите, дошли от Сирия, Ливан и Египет.

Непременно трябва да се отбележи, че в периода 2008-2012 г. обаче се наблюдава положителна промяна и социалните дистанции към арабите например намаляват. През 2008 г. 11% от гражданите на България биха се съгласили да сключат брак с араби, 30% да живеят в същия квартал, 33% да живеят в същото селище и 54% да живеят в България. Днес 20% от населението биха се съгласили да сключат брак, 52% да имат араби за съкварталци, 61% да са съграждани и 77% са съгласни да живеят в България.



В положителна посока се променят и социалните дистанции към турците



Ако през 2008 г. едва 40% от българите са били съгласни да живеят в един квартал с турци, днес този дял е 59%. Само 41% са били съгласни турци да живеят в техния град, докато днес са съгласни 65%. За разлика от стереотипите за ромите стереотипите за турците значително се променят - при това в положителна посока. Докато в началото на 90-те години те са смятани за "религиозни фанатици", "отмъстителни" и "жестоки", то днес са възприемани предимно като "трудолюбиви" и "търговци", а представата, че са "фанатици" отслабва. Изключително позитивен е и образът на българите мюсюлмани, които са считани за "трудолюбиви", "добри" и "скромни".

В контекста на тази повишаваща се обществена толерантност остава отворен въпросът кому е нужно създалото се напрежение през последната седмица с делото в Пазарджик? Защо, от една страна, се правят публични групови процеси срещу духовници, след което се налага да се правят изявления, че делото не е срещу "мюсюлманската общност"? От друга страна, кой извозва с автобуси жени, облечени с бурки, които не са характерни за мюсюлманите в България? Казано иначе, кому е нужно да се подклаждат отмиращите религиозни стереотипи?

-----

*Алексей Пампоров e магистър по културология и доктор по социология. Главен асистент в Института за изследване на обществата и знанието-БАН и ръководител "Социологически изследвания" на Институт "Отворено общество", София.