Преди 20 години трябва да е било, през късната есен на 1992 г., Ричард Ран доведе в София проф. Стив Ханке за промоция на идеята за валутен борд. Водеха с тях сър Алън Уотърс, главен икономически съветник на Маргарет Тачър във времената, когато още не беше баронеса, а премиер, всепризнат гуру на консервативната икономическа мисъл, политика и практика. Тогава ние бяхме много горди със стабилния лев и контролираната умерена инфлация, те се крепяха на гъвкави интервенции на централната банка. Да приемем тезата за валутен борд, означаваше да се откажем от паричната политика, от инструментите, които поддържаха висока икономическа активност с двуцифрен ръст на брутния продукт (по текущи цени, разбира се) при леко отрицателна реална лихва и (касово) балансиран държавен бюджет. Бе време на оптимизъм, излизахме от рецесията. Каква ти рецесия, то беше направо разпад на икономиката с над 50% срив на БВП за по-малко от 2 години! Големите провали на прехода бяха в бъдещето, дори не знаехме, че са възможни. Уверени бяхме, че БНБ ще може да поддържа стабилизиращ курс "на ръчен контрол". Затова не разбрахме аргумента, че валутният борд ще гарантира анонимна "монетарна котва", която не се поддава на натиск. Не виждахме особена полза от това и набързо отхвърлихме идеята за валутен борд. На сбогуване сър Алън ни пожела



да не научим всичко от собствен опит



Тогава и това не разбрахме. Сега вече се сещам за древната китайска поговорка "Умният се учи от собствените си грешки, а мъдрият - от грешките на другите". А глупавият не се учи дори от собствения си опит. Изглежда България е орисана да учи всичко по трудния начин. Опасявам се, че дори ще повторим някои грешки. Днес отново сме на важен урок. Ще учим презумпцията за анонимност на капитала. И че когато един инвестиционен проект се превърне в риалити шоу, нещо като "Биг брадър", той обикновено се проваля. Проектът "Белене", отдавна станал говорилня,



притча во языцех,



е на път да се превърне в нагледно доказателство на тази фундаментална теорема на инвестиционната теория. Всъщност оригиналният библейски текст, откъдето иде идиомът за нещо, от което всички разбират, знаят и говорят (Второзаконие, 28:37), гласи: "и будешь ужасом, притчею и посмешищем во языцех", в синодалния превод: "и ще станеш за чудо, приказ и гавра на всички". И нататък: "много семе ще хвърлиш в нивата, а малко ще събереш, защото ще го изядат скакалци". Финансистите знаят (от опит, естествено), че колкото по-сериозен е един проект и колкото повече се говори за него, преди да е станал, толкова повече скакалци го налазват. Затова дори най-безобидни емисии на ценни книжа, били те за първоначално публично предлагане на акции или дори за държавни облигации, винаги се пазят в тайна до приключването (closing). Информация за тях се дава едва когато всичко е платено, а емисията е затворена. Затова на известията за емисии им викаме tombstone ("надгробен камък", предпочитам по нашенски "некролог"). Първата работа на опитните в бизнеса преди още да започнат да преговарят за инвестиции, е да сключат



споразумение за конфиденциалност,



в което взаимно си обещават да пазят в пълна тайна всичко, за което говорят, информацията, която споделят, та дори и самия факт, че водят преговори. Съответно уговарят яки неустойки за онзи, който наруши принципа за мълчание. Защо е тази омерта? Първо, защото информацията е ценна за всеки бизнес. Самият факт кой с кого се сдружава и от каква инвестиция се интересува може да обърне пазара, да нанесе тежки загуби. Второ, защото всички на пазара имат конкуренти. Инвестиционен проект, който може да измени разпределението на пазара, веднага поражда стремеж на конкуренцията да го осуети. В страни като нашата, където законодателят още учи уроците си по пазарна икономика, могат да се ползват всички средства, напр. черен ПР: публикуват се лъжи и клевети за конкурента, пускат се клюки и слухове, платени "експерти" сеят съмнения и страхове, професионални клакьори се вдигат "на протест" срещу проекта. Широк спектър рекетьори "със законни средства" създават пречки, за да "договорят" после с инвеститора да ги оттеглят срещу "скромна сума". Бизнесът със законен рекет и черен ПР е твърде сериозен и е сред причините за взривната популация на нестопански, "неправителствени" организации у нас. Впрочем



анонимността е принцип на пазара,



а зачитането й от закона е белег на цивилизовано пазарно общество. Обикновено се дава пример с банковата тайна, без която трезорите не могат да гарантират на клиентите си сигурност на вложения капитал и сделките с него. Обаче принципът за анонимност е заложен доста по-дълбоко във фундамента на пазарното стопанство. То се отличава от феодализма именно по свободата за стопанска дейност и инициатива. Всичко е позволено всекиму, освен ако не е изрично забранено или ограничено. Феодалната държава обратно, допуска до пазара само онзи, който получи от монарха лиценз, обикновено intuitu personae, "с оглед на личността" - този може, друг не може. А капиталистическото предприятие по правило и преобладаващо е анонимно. В повечето страни така се и наричат дружествата: sociеtе anonyme, sociedad anonima, anonim sirket, societa anonima, naamloze vennootschap...Анонимен не значи "мистериозен", както се върти в повредения от десетилетия авторитаризъм разсъдък. "Анонимен" е другото име на "капитал".