Словенски съд призна държавата за виновна заради нападение на мечка близо до населено място срещу 33-годишния Петер Залар, който в резултат останал парализиран за цял живот. Според Словенската телеграфна агенция (СТА) Окръжният съд в Любляна осъди държавата да му изплати еднократна компенсация от 253 000 евро, пожизнена месечна пенсия от 910 евро, а също лихвите за 5-годишен период - драмата се е разиграла на 11 март 2007 г .

Преди години Петер Залар е работил като диспечер в бетонов възел, откъдето обаче е бил съкратен. Бидейки спортен тип и любител на природата, той продължил да води активен живот. Залар всъщност е инструктор по конна езда, а отглеждането на спортни коне е негова страст от най-ранна възраст. Участвал е в конни надбягвания, в различи местни фестивали и игри, включително във възстановка на рицарски турнири. Благодарение на фото- и видеообмен е бил дори поканен в Тайланд, където е обучавал ездачи на коне.

Успоредно с това той се занимавал със спалеология и колоездене, участвал е в различни кросове, редовно си правил излети в планината - кога сам, кога с приятели. Дори няколко дни преди злополуката отишъл с двама приятели в планината, за да потърсят място за инсталиране на солен разтвор в защита на дивата природа и да потърсят някои рога, които по това време елените сменят.

На 11 март 2007 г. Петер Залар отново отишъл на излет в планината в района на градчето Церкница. Пред електронното издание "Словенске новице" той разказал, че изкачил било на около 200 метра над едно село и от главен път, минаващ наблизо. След като повървял малко по билото редом до стръмен склон, пред него изскочила мечката, която била наблизо, без той да я е видял. Очевидно тя го възприела като неканен гост в нейната територия. Всъщност мястото се оказало само на



30-ина метра от бърлога,



в която имало две малки мечета. По медиите се бяха появили слухове, че Залар приближил бърлогата, за да снима малките. На тях той реагира като човек, който е оклеветен - нито е знаел, че има бърлога, нито имал намерение да снима.

Така или иначе, щом го видяла, мечката се нахвърлила върху него, захапвайки го за краката. Залар загубил равновесие и заедно със сграбчилия го хищник се затъркалял надолу по стръмния склон. Приземил се върху скалиста пътека близо до планинска рекичка. "Беше захапала десния ми глезен, краката ми, задните ми части. Не чувствах ръцете и краката си, имах чувството, че ми е счупен вратът", разказва той пред сайта. Върху скалната пътека Петер Залар останал да лежи неподвижен, безпомощен и това всъщност го е спасило от смъртта - мечката го оставила и тръгнала обратно към малките си.

Макар и вече по-рядко, но пет години след злополуката, споменът за нея все още нахлува в съня му. Мечката се изправя пред него, подгонва го, той хуква с все сила и почти вече се вижда измъкнал се, когато се събужда парализиран в леглото си.



Диагнозата спастична квадриплегияне дава надежда за подобрение



Иначе казано, парализа от врата надолу, включително на краката, и частична парализа на ръцете. Тя обаче се дължи не толкова на ухапванията на звяра, колкото на травмите по гръбначния мозък, причинени от търкалянето по стръмния склон.

На съдебния процес той бе защитаван от адвокатската кантора "Матоц", завела от негово име иск срещу държавата. Нейните адвокати отстояваха тезата, че държавата не притежава хищниците в гората, макар тя да е нейна собственост. Поради това не може да носи отговорност за поведението на дивите животни и за вредите, нанесени от тях. Освен това според тях като любител на планината Петер Залар би трябвало да знае, че пролетно време (или след зимния сън) гладните мечки са много опасни, особено когато почувстват заплаха за малките си.

Защитата на Залар обаче контрира с тезата, че освен да брани застрашените видове задължение на държавата е да предпазва и хората. Адвокатите от "Матоц" дори отвориха законите за опазване на природата и за лова, за да цитират съответните клаузи. Следователно според тях именно държавата носи отговорност за поведението на въпросната кафява мечка, още повече, че Залар реално не е застрашавал нито нейния, нито живота на малките й. А в същото време държавата е допуснала хищникът да намери среда за обитаване, твърде близо до населено място.

За съдийката Барбара Ядек аргументите на ищците са натежали повече върху везните на справедливостта. Признавайки, че задължение на държавата е да следи за състоянието на горите и за популацията на мечките в тях, Барбара Ядек е решила, че виновник за инцидента е все пак държавата. Тя не се е погрижила в достатъчна степен



хората да бъдат защитени от хищници



и да да бъдат държани навътре в гората, а не на 200 метра от населено място.

Съдът обаче отхвърли финансовите претенции на ищеца. Адвокатите на Петер Залар искаха еднократна компенсации от 412 674 евро и 1450 евро месечна пенсия. Смята се, че тази сума ще компенсира загубата на доходи след осакатяването на Залар, извършените вече разходи за лечението му за закупуване на лекарства и на инвалидна количка, а също за оборудването на жилището, което му бе предоставено в община Церкница. С част пък от пенсията Залар ще може да покрива наема на предоставеното му жилище и да плаща на болногледач за 8-часови грижи дневно, защото не може да се обслужва. Всъщност съдът не отхвърли паричните претенции, а ги намали - решението за еднократната компенсация е 253 000 евро, а за пенсията 910 евро. Отделно майка му и баща му ще получават по 10 евро месечно обезщетение заради страданието, което изживяват заради осаканетия си син.





У НАС----------------------------------------------

Сходен случай има и у нас. Миналата година Смолянският окръжен съд осъди Министерството на околната среда и водите заради нападение на мечка над жена, тръгнала за гъби в Родопите. Ведомството трябваше да плати 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 209 лева имуществени вреди на нападнатата 66-годишна Галя Димитрова от село Малка Арда. Според съда кафявата мечка, която е диво животно, обявено за защитен вид, е държавна собственост и затова контролът върху него е задължение на ековедомството.



СЪПОСТАВКА---------------------------------

През последните 50 години в малката, но планинска Словения е имало три случая на нападение на мечки със смъртоносен изход за хората. Два от случаите са през 60-те години, а последният е през 1987 година. СТА твърди, че със своите няколкостотин екземляра бившата югорепублика е втора в Европа по брой от този вид хищник след Румъния. Статистически погледнато, смъртните случаи не са много, но се оказва, че са повече, отколкото са в България, където по последни данни има 500-510 мечки. Наистина през 2010 г. имаше смъртоносно нападение на мечка срещу човек, но пред агенция "Фокус" Александър Дуцов от Сдружението за дивата природа "Балкани" твърди, че това е единственият такъв случай от половин век.