Буенос Айрес се гордее с напомнящите на пещери книжарници, отворени след полунощ, широките булеварди, по които са скитали литературни величия като Хорхе Луис Борхес, кафенетата, които сервират огромни порции говеждо месо и червено вино, или дори странния неоготически небостъргач "Паласио Бароло", вдъхновен от "Божествена комедия" на Данте Алигиери. Сега писателите имат още една причина да живеят тук: пенсиите.
Буенос Айрес отпуска пенсии на издавани писатели по програма за укрепване на "гръбначния стълб на обществото", каквато е целта на съставителите на закона. След като законът неотдавна влезе в сила, над 80 писатели получиха пенсии, които стигат близо 900 долара на месец и допълват оскъдните пенсионерски доходи.
"Програмата е страхотна, защото с нея онези от нас, които са посветили целия си живот на литературата, се чувстваме достойни", заяви 71-годишният Алберто Лаисека. Той е един от авторите, които получават пенсия. Написал е десетки хорър романи, сред които "Градината на говорещите машини" и "Приключенията на професор Еусебио Филигранати".
Пенсиите показват как Аржентина се стреми да подкрепи една от най-силните литературни традиции в испанскоезичния свят; веднага се сещаме за Борхес, прочутия писател на кратки разкази и поет. Но Аржентина се гордее с класически творби като "Факундо: цивилизация и варварство", крайъгълен камък от 19-и век на латиноамериканската литература от Доминго Фаустино Сармиенто, станал президент на Аржентина.
Аржентина даде на света редица други известни писатели през 20-и век като романистите Ернесто Сабато и Роберто Арлт. През последните години Буенос Айрес се радва на възраждаща се литературна сцена (от 22-мата автори, избрани неотдавна от списание "Гранта" за най-добри романисти на испански, 8 са от Аржентина). Освен пенсиите Буенос Айрес предлага субсидии на независими издатели и
данъчни облекчения при купуване на книги
Литературните пенсии показват как Аржентина - въпреки приликите с Европа в някои от зелените райони на Буенос Айрес, напомнящи на Лондон, Париж и Будапеща - сега е алтернативна реалност в някои основни сфери. Докато някои европейски страни обсъждат строги мерки за икономии, за да ограничат големите бюджетни дефицити и да овладеят разточителните социални държави, Аржентина разширява своите социални програми.
Докато европейските страни съкращават социалните облаги, Аржентина отпусна пенсии през последните години на над два милиона души, работили в частния сектор, в опит да намали неравенството. Допълнителни пенсии получиха и аржентинци, живеещи в чужбина, някои от които са били извън страната в продължение на десетилетия.
При президентката Кристина Фернандес де Кирхнер социалните разходи се увеличиха в други сфери, включително изплащането на помощи на бедни семейства и програми като "Футбол за всички", в които
правителството покрива таксите за излъчване на футболни мачове,
така че хората да ги гледат безплатно. Но със забавянето на икономическия растеж бързо растящата инфлация и ограничаването на достъпа до твърда валута се засилват опасенията, че системата за социални плащания няма да издържи.
Мнозина писатели, както и някои законодатели настояват, че тази система е стабилна. Законът в Буенос Айрес, одобрен в края на 2009 г., получи подкрепата на различни политически партии с едно ярко изключение. Партията на Маурисио Макри, десен бизнесмен, който е кмет на Буенос Айрес, се въздържа при гласуването.
Сега има планове да се отпуснат литературни пенсии и извън Буенос Айрес. Хуан Карлос Хунио, депутат, който подкрепя Кирхнер, отново внесе за обсъждане закон, с който пенсиите за писатели ще се отпускат в цялата страна. Това ще даде финансова стабилност на стотици по-възрастни писатели в провинциите.
"Голям оптимист съм, че нашият законопроект ще бъде одобрен", каза Хунио. "Това ще е признание за изключителната роля на писателите в изграждането на нашето общество".
В Буенос Айрес критериите за получаване на пенсия са стриктни. Писателят трябва
да е най-малко на 60 години
и да е автор на най-малко пет книги, публикувани от известни издателски къщи. Не се полага пенсия на писатели, които издават сами книгите си. Автори на трудове по право, медицина и техническа литература не могат да подават документи, тъй като пенсиите се дават само на авторите на художествена литература.
В някои изключения, когато автор е издал по-малко от пет книги, комитет за оценка, чиито членове са от организации като Съюза на аржентинските писатели и литературния факултет на университета в Буенос Айрес, решава дали да отпусне пенсия въз основа на признания като литературни награди.
Пенсиите се отпускат само на аржентинци, живели поне 15 години в Буенос Айрес; творбите им трябва да са на испански или на някой от диалектите, на които се говори в Аржентина. Пенсията на всеки отделен писател се изчислява според имуществото и другите му доходи, така че доходите на писателите над 60 години да се изравнят с основната заплата на общинските служители.
Литературни пенсии засега получават само писателите, живеещи в столицата Буенос Айрес. Обмисля се вариант за въвеждането им в цялата страна. |