Новият ред за погасяване на публичните вземания, който смесва данъци и осигуровки при покриване на по-стари данъчни задължения, ще създаде доста сериозна опасност осигурителните системи в България да не могат да изпълняват своите функции поради липсата на финансови ресурси в тях.

С промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при това прокарани през друг закон, се предвижда задължените лица вече да не могат да определят дали погасяват осигуровки или данъци, а парите да отиват за покриване на най-старото задължение. При нашата осигурителна система смесването на данъци и осигуровки е не само нарушение на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, но и на конституцията.

Излиза, че не се прави разлика между двата вида публични вземания. Не се разбира, че



зад данъците не стоят пряко права,



докато с осигурителните вноски се осигуряват такива. Има плащания за обезщетения, лечение на хората и гарантирането на тези права може сериозно да бъде нарушено. Един човек например е безработен и е натрупал задължения към здравната каса, но има и по-стари задължения за данъци, трябва да постъпи в болница и успява да събере пари само да изчисти дълга си към здравното осигуряване. Сумата обаче веднага ще му бъда прихваната за данъците, понеже давността при тях ще изтече най-рано. И той ще остане здравно неосигурен. Същото може да се случи и с една майка, която излиза в отпуск по бременност и раждане и е самоосигуряваща се. Тя може да си плаща осигуровките, но парите да отиват за по-стари данъци и няма да има право на полагащите й се обезщетения.

Управляващите ще кажат: Това са некоректни платци и трябва да си понесат отговорността. Но попадаме в начина на мислене на министърката на здравеопазването Десислава Атанасова, която предлага: "Няма да му сменим книжката, защото той не си е платил здравните вноски." Трябва обаче да се прави много сериозна разлика между данъци, осигуровки и свързаните с тях права и задължения на хората. На практика държавата, която не е успяла с всичките си институции, с цялата си мощ на административния капацитет да събере задълженията към себе си, се опитва да ги прехвърли на хората. Целта е стари брадясали данъчни задължения, които управляващите не можаха да съберат с вертолети и облитания, да започнат полека-лека да ги събират за сметка на осигуряването.

При работещите по трудови правоотношения наистина правата не се прекъсват, ако работодателят не е платил вноските. Но част от тях, 40% от осигурителното участие, са лични пари на хората. По новия ред е възможно личните вноски на хората да бъдат удържани за данъчни задължения на фирмата и няма да отидат в здравната каса или в НОИ. Това крие опасност да се създаде голям дефицит в двете системи, защото ще са постъпили по-малко пари. Следователно следващата стъпка ще бъде да се ореже здравноосигурителната програма,



да не се повишават пенсиите, обезщетенията



за гледане на малко дете, за безработица.

Едва ли някой би бил съгласен с личните си вноски, които се удържат от заплатата му, да се погасяват стари задължения на работодателя му. Смятам, че тук Конституционният съд категорично трябва да се намеси, ако този закон мине в този си вид. Това са финансови гимнастики, които уеднаквяват данъци и осигуровки. Но подобен подход е възможен само в страни, където социалното и здравното осигуряване са от универсален тип, финансират се с данъци и така или иначе хората имат права.

Отпадането на еднодневния срок, в който НАП е длъжен да преведе парите, постъпили за вноски в НОИ и здравната каса, също ще създаде проблеми в работата и прозрачността на двете институции, ще превърне трипартитното им управление в бутафория. Сега щом като се съберат вноските, те се превеждат незабавно в набирателните сметки на НЗОК и на НОИ до края на същия ден, за да може управителите на тези публични институции на следващия ден да знаят с какви пари разполагат. Тази алинея е заличена и не е ясно кога МФ ще преведе парите в тези институции. Така сумите се задържат, което е крайно некоректно.

Изключително притеснителна е и поправката, която касае допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Срокът за превеждане на сумите от НАП във фондовете си остава 30 дни, но думичката вноските е заменена със суми. Излиза, че няма да се превеждат вноските, които работодателят и работникът плащат за своето допълнително задължително пенсионно осигуряване, а някакви суми като остатъци, след като се приспаднат някакви по-стари задължения. Смисълът на капиталовото осигуряване е моите пари да отиват по най-бързия начин там, за да се капитализират. Сега ще отиват някакви суми, които очевидно ще са по-малки от вноските. Освен че се забавя капитализацията, не е ясно и как ще се идентифицират тези суми. Когато е пълна вноска, тя е обвързана с възнаграждението и за НАП е много лесно да разпознае за кого е тази сума и да я преведе навреме на фондовете. Когато са части от вноски, някакви суми, това ще става изключително трудно. И в НАП ще бъдат изправени пред много сериозни трудности, защото ще трябва да се преработва системата за управление на приходите, която вече заработи. Това означава допълнителни



разходи, и то за създаването на допълнителен хаос,



какъвто непременно ще има.

Затова е най-добре управляващите да се откажат от идеята си за промяна на поредността на вземанията. Освен ако смесването на данъци и осигуровки не е поредният опит да се нанесе удар върху социалното и здравното осигуряване. И всичко да се смеси в един кюп в републиканския бюджет, с тези пари да се работи така, както желае правителството, и да се прикриват дефицити в него. Защото като задържат парите на здравната каса и на общественото осигуряване, на дефицит ще са двете институции, но републиканският бюджет ще покаже, че има излишък или че не е толкова много на минус. По дефиниция в момента двата вида осигуряване - общественото и здравното, имат автономен бюджет, с автономни институции, в управлението на които има много по-голяма откритост, отколкото при харченето на държавния бюджет. Несвоевременното превеждане на суми по индивидуалните сметки на осигурените в универсалните и професионалните фондове пък ще доведе до ниски пенсии от тях и отново вината ще се търси не там, където трябва.

...

Авторът е един от водещите ни експерти по социално осигуряване, зам.-ректор във Висшето училище по застраховане и финанси, бивш социален министър, управител на НОИ.