|
| Димитри Иванов |
В това писмо ще загатна бегло теми от българската седмична хроника: процесът в Пазарджик - български циганки, правещи се на мюсюлманки, забулени с бурки; новият речник на българския език на БАН и пр. Референдумът за атомната енергетика ще го премълча. Нямам знания за атомна енергетика, но имам нос и надушвам нещо гнило. В това писмо твърдя:
#1. Светът не е в криза, а в безизходица, което е по-лошо.
#2. Лек за безизходицата има, но лекарството е по-лошо от болестта.
Край на резюмето.
Тези резюмета ги пиша всеки да прочете за какво ще стане дума и да не чете, ако не го интересува. 30 хиляди души четат писмата; това е един стадион хора; не може на всички да им е интересно.
Един-двама ми пишат, че не искат да ме четат. Майтап. Напомня ми за една случка, когато живеех на улица "Плиска"№9 в София. Един досадник все звънеше на вратата на едно комшийско момиче. Момичето го помолило да не звъни повече. На следващата вечер той пак позвънил. Момичето отворило вратата и казало: "Защо пак идваш". Навлекът казал: "Да ти кажа, че не желая да идвам".
Но да не се отплесвам още в началото на писмото, по-нататък ще се отплесна. Никой не е длъжен да идва в този сайт. Разправят, че на някои им плащали да пишат по форумите за и против нещо или някого, но аз не вярвам. Човек не бива да вярва на всичко, което чуе. И за мен са разправяли какво ли не. Сега казвам "Добре дошли" на всички. Който иска да изкаже съгласие или несъгласие или мнение, аз ще му прочета постинга. Който предпочита да мълчи, също добре. Който клевети, разнася или им приглася - майната му.
След това предисловие ето го писмото ми:
Моите две твърдения в резюмето (твърдение #1 и твърдение #2) имат недостатък, често срещан в политическото говорене. Недостатъкът е образност. Дори Шарл дьо Гол говореше фигуративно. "Chienlit. L'intendance suivra" (Обозът ще следва).
Армията не върви с обоза напред. Обозът следва бойните части. Старият генерал си служеше с понятия от "L'ancien regime". Нямало тогава снабдяване по въздуха. Напред вървят бойните части; следват ги интендантските части с муниции, облекло и храна за войниците, зоб за добитъка и пари, с които главният интендант пътьом купува овес за конете и плаща на войниците и офицерите.
Не ще и дума, че са много важни интендантските части. Празна раница не пази граница. "Има полковник Дрангов, има хляб", казвал великият наш войник, дето "Напред на нож!"
Големият Шарл всъщност казваше, че политиката е водеща.
Сега световна доминанта е икономиката. Светът е болен от икономизъм. Капиталистите всъщност са марксисти. Политиците вървят след парите, след банките. Европейците не стават СЕЩ (Съединени европейска щати), понеже се дърлят за пари. Великата европейска идея е парализирана и бюрократизирана.
Образността и метафорите е по-добре да ги оставим на поетите. Може и на карикатуристите; те също преувеличават, иначе карикатурата няма да е карикатура, а портрет.
Сегашните европейски политици прекаляват с образността. Британец (ако приемем, че британците изобщо са европейци) каза, че председателят на Европейската комисия Херман ван Ромпой бил "обаятелен като мокър парцал (Rompuy has the charisma of a damp rag)".
Е, чак пък толкова образно. Ти с мокър парцал ли си бършеш предното стъкло на колата, британецо? Кажи поне гюдерия. Ако не знаеш как в Брюксел й викат на гюдерията, дай двайсет лева и ще ти кажа. "По дьо шамоа" й викат. Ама на вас "лаймитата" (the limeys) хич не ви се удават езиците. Вие даже английски не можете да говорите, както в мюзикъла "Май феър лейди" пее професор Хигинс: Why can't the English teach their children how to speak?
Ма то и аз. Българският език е гъвкав и богат, пък аз казвам: "От това не искам, сипете ми малко такова и от онова". Нам, българите, езиците ни се удават, не знам защо. Но чуете ли, че еди-кой си "владее перфектно" еди-кой си език, не вярвайте. Езикът е нещо необятно и "перфектното" му "владеене" не е възможно. Това го знаят в Института за български език към БАН. Те миналата седмица издадоха Официален правописен речник на българския език. Положили са много труд, но знаят, че перфектен речник не може да има. Всички грешим, когато пишем и говорим. Професор Владко Мурдаров повече да не казва дЕжа-вю. Да се научи да казва дежА-вю.
Пред британската наборна комисия, която го вербувала за шпионажа, Съмърсет Моъм, който се родил и пораснал във Франция и учил във френски училища, казал, че поназнайва френски. Това е английско омаловажаване (understatement). Но преувеличенията (the overstatements) надделели. "Мокър парцал" е преувеличение.
По-лоши са коментаторските преувеличения. Криза, криза... В сегашния политически език думата криза е много често срещана. О, я да не правя аз Content analysis на политическия език; не е за мойта уста лъжица да навлизам в дебрите на филологията, херменевтиката и семиотиката. Ще го кажа простичко:
Писнаха ми ушите от това "криза, криза". Че то откакто светува, все криза. По нашенско само колко кризи? Е не съм професор историк, да разказвам каквото не съм видял, но бая български кризи видях.
Сега - световна криза. Дългова криза, ипотечна криза в САЩ. За банкови и политически кризи говорят в Брюксел и в Берлин, в Атина и в Мадрид, в Рим, навсякъде. Кризи финансови, етнически. Ние българите и демографска криза си имаме
Няма диктатура на пролетариата. Има диктатура на простотията. Вечна и всемирна. Сега съдът в Пазарджик се разправя с простотии - за пари циганки се забрадили с бурки като мюсюлманки. На референдум такива ще решават бъдещето на българската ядрена енергетика!?! Аз няма да гласувам, понеже нямам достатъчно знания, те имат. Аман от "демокрация"! Аман и от религия! По джамии и медресета молли и ходжи втълпяват на деца Корана, който те не разбират, понеже не знаят езика на Мохамед. US бомбърите пишеха с бяла боя на US бомбите "Happy Easter Slobo".
На връх Великден беше. Аз бях там и кореспондентът и кореспондентката на CNN бяха и като гледахме тримата този надпис на корпуса на неразрива (не взривилата се бомба), аз им обясних, че сърбите, понеже са православни, сега за тях е Великден. После те искаха да им кажа кой е тоя Джилас и аз им казах: "Дайте двайсет долара и ще ви кажа", но те не ми дадоха и аз не им разказах за Милован Джилас. Саудитците доставиха на мюсюлманите оръжие, пари и кашони фурми. Те, мюсюлманите, уж непиещи, пък тия балкански мюсюлмани и свариха фурмите на ракия. После изтърбушиха с взривове православните черкви в Косово. После изкормиха сърби да им продават органите за трансплантанации. После направиха паметник на Бил Клинтън в Прищина. После Бил Клинтън дойде да си открие паметника. Така беше, извинявайте.
Сегашният US президент Обама по израелски тертип вкара в действие безпилотните "дронове" (drones), които изтрепаха стотици в Западен Пакистан. Rudyard Kipling, мислех си, когато за първи път отидох там, щото бях чел за Маугли. Сега, след бомбата на дрона, като се стекат комшиите да спасяват оцелелите, идва втори дрон, който и комшиите изтрепва. По-умно е от "умната бомба" с лазерно насочване и надпис "Happy Easter Slobo". По е sophisticated. Пък нас в София с какви прости фугасни бомби ни бомбеха the US air force денем и със запалителни бомби the Royal air force нощем. Но кръстникът ми Спайч (летецът изтребител Димитър Списаревски) тогава загина във въздушен бой, бранейки София, и аз не мога да му разкажа за техническия напредък.
Сега и в отношенията с Иран има криза. Източната немкиня Ангела Меркел на времето следвала една от десетките специалности, които Иран онзи ден забрани за жени. Религията знае кое е за жена, кое не. Религията знае всичко. Знае как на българските цигани пари да даде, че да станат те мюсюлмани ли, турци ли, според тях то май било все едно, ако следите "казуса" в Пазарджик.
Едни демодета като Честъртън, Агата Кристи и Едгър Алън По казват "случай", а не казус. Но ние казваме "казус", щото ние "владеем перфектно" латински и щото сме културни. И щото българският юрист и правосъдие са културни, та си еб*ло майката. Май не се изразих културно, извинявайте.
Моето твърдение # 2 в резюмето е, че светът не е в криза, а е в безизходица, което е по-лошо, понеже безизходицата е безизходна за разлика от кризата. Политици и икономисти, всякакви лози обясняват как да се постигне растеж, че да се излезе от кризата. Още през 1972 г. Римският клуб проучи Tthe Limits to Growth. Растежът не е безкраен. Растежът задълбочава кризата. Пренаселихме планетата. Колкото повече растеж, толкова по си ускоряваме края.
Тя безизходицата е главоболие, за което също има лек. Тя може да бъде излекувана, но е по-добре тя да не бъде лекувана. Френското простолюдие казвало, че приятелят на Робеспиер и Марат измислил най-ефикасния лек за главоболие. Не съм бил там, не знам. Знам само, че приятелят бил доктор и професор по анатомия и се казвал Жозеф-Игнас Гийотен. Той ли измислил гилотината не знам. Но че гилотината е ефикасен лек за главоболие, не ще споря. Как така ще споря аз с професори. Професорите знаят повече, понеже те са професори. А пък със социолози, политолози и други лози хептен не смея да споря.
Сега за кризи ми говорят и за растеж като изход от кризите. Ядрената катастрофа ще реши кризите, ще излекува главоболията. Но не ми харесва така и казвам: Я по-добре безизходица.
Светът от всичките си главоболия щеше да се отърве по способа на проф. д-р Гийотен през октомври 1962, когато беше ракетно-ядрената криза US-СССР. Размина се. Тогава две нощи не мигнах. Сега ми се доспа и казвам "Лека нощ".
Jusautor DI copyright
