Уж доскоро всички държавни мъже и всички партии в България бяха на едно мнение за евроинтеграцията, а пък миналата седмица се оказа, че я схващат по различен начин заради АЕЦ "Козлодуй". Макар правителството да твърди, че разминаванията са с 1/1 000 000 от секундата, за всеки наблюдател са ясни обтегнатите отношения - между правителство и президент и между правителство и опозиция.
Да припомним фактите. Кабинетът все още не е показал на документ прословутата си преговорна позиция. Само я преразказва, като не пропуска да наблегне, че иска нова експертиза за 3-и и 4-и блок. Шефът на Еврокомисията Романо Проди обаче тълкува въпросната позиция само откъм поемането на ангажимент да се закрият двата блока през 2006 г. Президентът Георги Първанов пък дефинира пред Проди т.нар. "българска позиция", в която централно място заема идеята за партньорска проверка, резултатите от която ще решат съдбата на реакторите. Докато Първанов летеше за Брюксел, се появи решението на Народното събрание, което свързва закриването на блоковете с датата на приемането в ЕС. Заради това Първанов поиска изтегляне на преговорната позиция на правителството. Според кабинета обаче тя съответства напълно на волята на парламента и няма да бъде изтегляна.
Това е достатъчно добър повод за вот на недоверие на кабинета, както настоява СДС. А Върховният административен съд, който беше сезиран от БСП, може да задължи правителството да промени решението си за преговорите по глава "Енергетика".
Ние, самите българи, сме
ошашавени от изобилието на позиции и тълкуванията им,
та какво остава за висшите еврочиновници в Брюксел. Онзи ден изтече информация от Ройтерс, че Европейската комисия имала намерение в докладите си, които ще бъдат публикувани в сряда, да предложи датата 2007 г. за приемането на България и Румъния. Само че никой у нас не посмя да се зарадва. Защото само ден преди това същата дата беше спомената и от комисаря по разширяването Ферхойген, и от Проди, но в контекста на това, че България приема 2006 г. за закриване на 3-и и 4-и блок.
До сряда има време и ще видим какво точно ще предложи Еврокомисията, след като е научила за вътрешните ни неразбории. Дори и тя да не промени мнението си, не бива да забравяме, че решават 15-те страни-членки. Въпросът ще се обсъжда от Европейския съвет в Копенхаген на 11 и 12 декември. Външният министър Соломон Паси вече предупреди, че ако втвърдим позицията за АЕЦ, ЕС може да предложи 2009 г. като дата за приемането ни. Това според Паси е по-лошо, отколкото никаква дата.
Още по-лошото е, че така лелеяната покана за членство в НАТО, която се надяваме да получим на 21 и 22 ноември в Прага, може да отдалечи датата ни за ЕС. Защото поканата ще бъде и
потвърждение на плановете на САЩ да ударят Ирак.
А това поставя Европа в нова ситуация. Според най-авторитетните мозъчни тръстове страните от Евросъюза са уплашени от предстоящата война и буквално не знаят какво да решават за разширяването.
САЩ имат интерес България и Румъния да останат по-далече от Евросъюза. Букурещ донякъде се отдалечи от орбитата на Брюксел, след като подписа двустранно споразумение, даващо имунитет на американците пред Международния наказателен съд. За Вашингтон скандалите около "Козлодуй" са добре дошли, защото резултатът от тях е отдалечаване и на София от Брюксел. В условията на война САЩ ще имат шансове да придърпат към себе си още по-силно България и Румъния. Геостратегически това означава отслабването на Голяма Европа, отреждането й на ролята на второстепенна сила.
И какво да правят българските политици в цялата тази родно-международна каша? Ами да се опитат да изтраят до 12 декември, без да обтягат отношенията допълнително. Да видим дали държавните и правителствени ръководители на 15-те ще посочат датата 2007 г. за членство ни в ЕС. Направят ли го, това значи, че Евросъюзът ще смекчи позициите си и за "Козлодуй", включително като приеме идеята за проверка.
А междувременно президентът трябва умно да действа. Предстои му среща с Герхард Шрьодер. Ако Първанов успее да обясни българските интереси на новия стар германски канцлер и ако Шрьодер продаде идеята на другите 14 страни-членки, може и да останем в европейска орбита.
|
|