|
- Крайно време е да започнем да си задаваме тъкмо такива въпроси, защото в нашата образователна система се приема като саморазбиращо се, че трябва да се изучава един или друг предмет. В променящия се свят е редно постоянно да се питаме: "Защо този предмет?", "Защо да се учи по този учебник?". "Свят и личност" прави пробив в образователната ситуация. Този учебник се занимава със света около нас, не се занимава със застинали истини и добре проверени формули. Изобщо, той е встрани от традиционализмите на образователната стратегия.
Това е учебник, който се опитва да провокира размисли у младежите за света, в който живеят. В него се говори за глобализацията с аргументи за и против, за собствената ни културна идентичност и как тя се вписва в европейската, за ЕС и пътя ни към Европа, за правата на човека и правата на малцинствата, за регионите и пр.
- Младежите са свикнали учебните предмети да отговарят на утвърдени науки. На "Свят и личност" не съответства отделна наука. Учебникът е по-скоро съчетание от социологически, политологически, антропологически и пр. подходи по различни теми. Удачна ли е наистина тази интердисциплинарна перспектива и доколко сте се справили със задачата?
- В съвременния свят строгите жанрови разграничения все повече се размиват. Например ние сме свикнали да възприемаме историческата наука като низ от факти, свидетелстващи за някакви обективни истини за миналото. А в нашия учебник говорим за паметта, за това кое остава в съзнанието ни и кое изчезва. Или - какво значи например културно наследство. Това е междинна зона между историята, културологията, социологията. Или още - коя наука се занимава с глобализацията? Да, има икономическа, политическа, културна глобализация. Но тя не би могла да бъде предмет на една наука. Така че това е учебник, чийто предмет са социалните науки в най-широкия смисъл на думата. Съвременният свят е твърде сложен, за да бъде разбран от позициите само на социологията, политологията, културологията и пр.
- Учениците у нас са свикнали да изучават "твърди" науки, от които да получават "твърди", "неоспорими" знания. А вие залагате на проблематизирането. Не е ли късно чак в XII клас за това?
- Вярно, но по-добре късно, отколкото никога. Учебникът разчита на дебати, на разбиране на другата и отстояване на собствената гледна точка. Тук готови истини няма. Има, от една страна, информация - например за институциите на ЕС, за правата на човека, които не трябва да се наизустяват. Като прочетеш например във вестника за Съвета на Европа и се запиташ, какво беше това, вземаш учебника и го ползваш като справочник. От друга страна, той разчита на провокации към всекидневни необходимости. Да вземем за пример малцинствата - имаме някаква представа за тях, имаме и определени предразсъдъци, от позицията на които говорим всеки ден. Учебникът се опитва да излезе от всекидневното говорене и от махленското ниво. Той се опитва да впише в един по-културен и толерантен дебат същите тези наши си, всекидневни проблеми.
- Как учителите ще изпитват по вашия учебник?
- Той е предизвикателство не само за изпитването, но и за методиката на преподаване. Струва ми се, че той дава шанс за проиграване на различни неща. Например в класа могат да се разделят на различни отбори и да защитават различни тези. Учебникът трябва да учи на култура на дебатиране. И оценките не трябва да са на базата "Кажи ми, моето момче, какво знаеш за институциите на ЕС", а на базата на серия от дебати, в които се развива и проверява способността на ученика да защитава и оборва тези.
- Това, че предметът на учебника е интердисциплинарен, а самият той - диалогичен и недогматичен, няма ли да превърне "Свят и личност" в нещо по-леко, факултативно едва ли не в очите на учениците?
- Аз лично не бих се плашила от подобна перспектива. В XII клас хората горе-долу вече са наясно с какво ще се занимават и догмата на задължителността не трябва да е толкова мощна. А и самата дума "учебник" е доста проблематична за "Свят и личност". Може би по-точно е книга или учебно помагало.
- Всеки от шестимата автори на учебника е писал, така да се каже, със собствен почерк. Преимущество или недостатък е разностилието на учебника?
- Всеки човек е различен, а и всяка нова тема е добре да бъде представена и с различен стил. Така че това е по-скоро предимство на учебника. От друга страна обаче, той има общо послание, присъстващо в 8-те му раздела - че съвременният свят е многообразен и глобализиран. Затова трябва да се опитваме едновременно да отстояваме себе си в него и да го разбираме. А това значи да се опитваме да разбираме гледната точка на другите - държави, малцинства, градове, учители, съученици... И не просто да признаем правото им на гледна точка, а да разберем аргументите на чуждата гледна точка и чрез това да осмислим и собствената. Толерантността към чуждото мнение върви ръка за ръка с неподвластността на чуждо мнение.