|
Помолен от "Сега" да оцени най-важния резултат от двудневната конференция в края на седмицата Жан Сетланже заяви: "Ние сме горди, че България вече е успокоена демокрация, за каквато говорим от дълго време". Тези думи на почетния член на френското Национално събрание и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и бивш председател на групата за приятелство с България във френския парламент изразяват негова дългогодишна амбиция - да види единодействие на политическите сили в България в името на нейните национални интереси. "Фондацията не е политическа партия", каза Сетланже, макар тя да е свързана с десницата, а и неговата ориентация да е към десния център.
От много време Сетланже търси диалог с основните партии в България и полага
дискретни усилия да ги сближи
По политическа принадлежност най-естествена е неговата близост със СДС. Като един от първите наблюдатели на Съвета на Европа за България той работеше в най-тясна връзка с депутатите от десницата в българската делегация в Страсбург. Докато управляваше Жан Виденов, Сетланже убеди френския депутат социалист Жан-Пиер Масре, който по-късно стана и министър, да отстъпи през 1996 г. на Надежда Михайлова полагащото му се според принципа на ротацията право да оглави една от комисиите в ПАСЕ, макар че депутатката от СДС принадлежеше на групата на християндемократите в асамблеята. Това даде възможност на Михайлова редовно да участва в сесиите на ПАСЕ, въпреки че бе заместник, а не титуляр в българската делегация.
Година по-късно, когато СДС дойде на власт, Сетланже изпрати писмо на станалата вече министърка Надежда Михайлова с призив да не предприема "лов на вещици" в повереното й министерство. Писмото му бе в защита на свързаните с левицата дипломати и остана неразбрано от министърката, която не му отговори. Това предизвика хлад в отношенията им за няколко години.
Сетланже
не обърна гръб на България,
а потърси контакти с други представители на десницата - свърза се със земеделците на Анастасия Мозер, която бе коалиционен партньор на СДС, заздрави старите си контакти с бившия президент Желю Желев, когото покани за автор на предговора на единственото издание в България на книгата на "бащата на Европа" Робер Шуман - "За Европа", излязла през 2001 г.
Появата на НДСВ и идването на Симеон Сакскобургготски на власт в средата на 2001 г. го изпълни с надежда, че острото противопоставяне левица-десница в България най-сетне ще бъде преодоляно с появата на същински десен център. Сетланже бе първият, когото депутати от НДСВ в новата българска делегация в Съвета на Европа потърсиха за съдействие, за да намерят път към групата на Европейската народна партия (християндемократите) в ПАСЕ. Там СДС бе заел твърда позиция да не допуска хората на царя и затова те останаха в сектора на неопределилите се парламентаристи, където блуждаят депутати от крайната десница като руския националист Владимир Жириновски, хората на румънския му колега Вадим Тудор, на австрийския им съмишленик Йорг Хайдер и на белгийския Влаамс блок. Въпреки огромния си авторитет и убеждаването един по един на десните депутати да направят доброжелателен жест към НДСВ Сетланже се сблъска с непреодолима трудност - правилникът на групата изисква, ако някоя държава е представена вече с една партия (СДС), тя първа да изрази съгласие.
Тогава
опитният френски политик избра друг подход
за преодоляване на нетърпимостта между СДС и НДСВ. От 3 години той организира като заместник-председател на фондация "Робер Шуман" семинари по регионални въпроси, на които събира депутати от съседни страни. През 1999 г. такъв семинар имаше в Букурещ, а през 2000 г. - в Тбилиси. Формулата бе да се води диалог по теми, които надхвърлят партийните противоречия. След успеха в Тбилиси, когато Грузия, Армения и Азербайджан се подписаха под обща декларация за сближаване на Южен Кавказ с Европа и не си отправиха нападки, Сетланже започна да мисли за балканска конференция и да търси подходяща столица. Най-напред изборът му се спря върху Белград, защото падането на Слободан Милошевич събуди огромни надежди за пресичане на серията от кризи в Югоизточна Европа. Страстите обаче не бяха прекипели и сръбската столица не даваше достатъчно надежди, че ще изпълни ролята на център за сближаване.
Тогава Сетланже обърна поглед към София и прецени, че тя е спокойно място за балкански диалог. Имаше само една неяснота - депутатите от съседните страни биха могли да разговарят без излишни емоции, но дали българските депутати биха се отказали за малко от политическо съперничество. В Съвета на Европа той бе забелязал, че родните парламентаристи от всички цветове и особено от десницата имат
специфичната страст да изнасят вътрешнополитическите си битки на международни форуми
Няколко месеца Сетланже търсеше работеща формула за конференцията и най-важното - кой да бъде партньор на фондацията. Сондажите му минаха през университетските среди в София, през политолозите и се върнаха към парламента. За да събере СДС и НДСВ, той реши да покани всички политически сили - и успя. БСП и ДПС нямаха притеснения и се съгласиха. НДСВ му дължеше благодарност за вниманието, а СДС не биваше да се дърпа прекомерно, за да не изпадне в изолация пред чужденците. Така конференцията стана възможна.
Надежда Михайлова (СДС) и Милена Милотинова (НДСВ) седнаха на една маса от двете страни на Жан Сетланже. Дори само снимка щеше да е достатъчна, но за приятеля на България удоволствието бе както за очите, така и за ушите: всички чуха Милена Милотинова да цитира в словото си Надежда Михайлова. Двете развиха вижданията си в еврооптимистична посока, докато Сергей Станишев (БСП) и Димитър Стефанов (НДСВ) акцентираха на изпитанията, които трябва да се преодоляват. "Не ни отнемайте надеждата, дори да е по-голяма от реализма", възкликна Милотинова.
Френската делегация системно внасяше
ведри тонове в дискусията,
докато балкански депутати сочеха конкретни проблеми. "Не ми казвайте защо някое нещо не може да стане, кажете ми как да стане", заяви френският сенатор Дени Бадре. Бившият външен министър на Гърция Теодорос Пангалос (ПАСОК), ръководител на гръцката делегация в ПАСЕ, обаче предупреди: "Когато ние влизахме в Европейския съюз, трябваше да приемем 14 000 страници правила (acquis communautaires), сега са 80 000 страници. Дори при по-леките условия не успяхме да изпълним всички изисквания, продължи той. И досега заедно с Испания не покриваме нормите за почистване на домашните отпадъци и рискуваме да бъдем санкционирани."
Димитър Стефанов каза, че България събира само 35 млн. евро годишно от екотакси, а за да отговори на изискванията на ЕС за опазване на околната среда, ще й трябват 10 млрд. евро.
Румънският депутат Овидиу Бринзан (социалист) изрази недоволство от последните изявления на българската министърка по европейските въпроси Меглена Кунева, която миналата сряда пожела България да бъде извадена от групата с Румъния, защото напредва с по-бързи темпове в преговорите с ЕС. Хърватски депутат обаче хареса тази група и поиска и неговата страна да бъде записана в нея, за да може Хърватия да влезе в Евросъюза през 2007 г. заедно с България и Румъния. Което пък не получи подкрепа от никого, защото бе ясно какво ще стане с перспективите на двете държави, ако трябва да чакат и Хърватия да се включи в бягането. В конференцията участваха също депутати от Албания, Босна, Македония и Югославия. Те следяха какво ги чака, когато също се впуснат в надпреварата.
Точка на спора сложи френският сенатор Юбер Енел, член на Конвента на ЕС, който заяви: "Не трябва отделна страна да посочва коя държава колко е напреднала; това е работа на Европейската комисия, реферът е в Брюксел".
Всичко приключи с
миролюбива декларация,
която заяви, че "страните от Югоизточна Европа са съставна част от Европа, както свидетелства стремежът, проявен от техните народи, да споделят бъдещето на европейския политически проект". Европейските институции бяха призовани "да направят всичко възможно за избягване на ново икономическо и социално разделение между страните в преход и страните членки на ЕС".
А за България може би най-голяма актуалност имаше призивът, отправен към всички страни на Балканите, "да продължат реформата на съдебната система и да участват активно в борбата срещу организираната престъпност, тероризма и корупцията". Никоя от родните политически сили не възрази.