Покрай всичката ракия, която се изля в Троян в петък, така и не се разбра със сигурност кому е хрумнала зашеметяващата идея председателят на парламента Огнян Герджиков да бъде поканен на Празника на Сливата и Сливовата. От една страна, редно е политиците да се омешват с народа от време на време. И е най-добре това да става по тържества, че в радостта си народът да няма много време да пита политиците защо така управляват живота му. От друга страна, някои обществени фигури са сякаш създадени за контакти с масите, от които черпят животворна сила за нови подвизи (да си спомним Петър Стоянов), но други изглеждат хич не на място при подобни обстоятелства. Към вторите спада и проф. Герджиков.

Наложи му се обаче на човека от немай къде да иде в петък в Троян, защото местните управници воглаве с кмета Дилян Енкин не го оставили на мира, докато не се съгласил да почете празника им с 10-годишна традиция. Даже отложили Деня на Сливата с цяла седмица, за да го напаснат с председателската програма.

Ако Енкин беше поканил, да речем, Камен Влахов - пак управляващ, макар и не от същия ранг, но поне с тънък нюх към тематиката на тържеството - щяха нещата да си дойдат на мястото. Но май кметът е искал да направи дослук баш с председателя и в устрема си да стопли отношения въобще не разбра, че професорът видимо се чувстваше като панаирджийска мечка на площада сред казаните с ракия.



Усетили, че Герджиков няма нужния афинитет към този вид електорални веселия,



троянчани някак сковано протоколно се отнесоха към своя гост и нетърпеливо затаиха всеотдайната си любов за Бойко Борисов, когото чакаха да закрие тридневните тържества.

Макар и с леко привнесен изкуствен ентусиазъм, жителите на Троян под вещото ръководство на кмета се постараха да не изложат града пред първия управник на републиката. В интерес на истината, далеч преди Лидия Шулева да се заеме със социалната политика, Енкин се сетил, че може да плаща на безработните, като ги накара да почистват градчето. Затова от ранни зори площадът беше облизан, фонтанчето - пуснато, слънцето грееше закачливо, а изтупаните в празнични тоалети и с табелки на реверите общински чиновнички се суетяха нервно в последни приготовления. Пет минути преди официалното пристигане дребна женица садеше чемшир в саксии до паметника на площада. Обясни, че старата зеленинка не се понравила на градската управа, но новата била одобрена по всички правила и затуй се наложило да я боде в последния момент.

В четирите краища на площада ароматно църпореха кебапчета на скара. Баш готвачката силно се притесни от журналистическия интерес и вежливо пожела да я оставят на мира, за да може да приготви гарнитурата за Генерала. Когато научи, че преди това трябва да нагости председателя на парламента, тя реши, че и за него е редно да се вълнува, а после



дискретно се осведоми за името му.



Колоритен мъжага от 10 сутринта загряваше с биричка. Той не беше толкова впечатлен от идването на делегацията, защото и друг път му се е случвало да гледа сеира на високопоставени лица. "Миналата година идва един от Висшия съвет. Дегустира, дегустира и се напика на площада", разказа човекът. Приемаме, че паметта му изневерява заради навика да отпочва Празника на Сливата още по ранина.

Скромната делегация на Герджиков се състоеше от него самият, протокол, началничката на кабинета му и депутатките от региона Даринка Станчева и Стела Банкова. Заради идеологически различия (Банкова напусна НДСВ със скандал) двете избранички пристигнаха и напуснаха с отделни мерцедеси и дори троянската сливова не можа да ги накара да си продумат.

Янаки Стоилов, също избран от Ловешко, не дойде, но пък репортер дочу как секретарката на кмета Енкин урежда нощувката му в местната резиденция за следващата нощ. Очевидно Стоилов предпочита уюта на депутатското усамотение пред масовката на народните тържества.

Колегата му от СДС Владислав Костов също предвидливо пропусна протоколната част, но пристигна навреме за дегустацията в края на деня.

Последваха среща с кмета, среща с бизнесмени, задушевен обяд, посещение на мебелна кооперация, посещение на "Балканфарма". Герджиков имаше две трудни задачи: да не спира да ахка пред примерите на троянския икономически просперитет и да използва цялото си влияние, за



да отказва да изпие цялото количество ракия,



което гостоприемните домакини му наливаха, където и да иде.

Троянската общественост в лицето на предприемачите си имаше няколко въпроса към Герджиков относно акциза на местния алкохолен елексир, митническото бюро в града, патентния данък, термалните извори и селския туризъм. Професорът доби съответното загрижено изражение при повдигнатия от кмета на с. Орешак - Христо Илиев - въпрос защо Европейският съюз не дава на селяните да си произвеждат без данък 20 литра ракия, както е било досега. Илиев припомни, че в Троянско 20 литра са нищо, защото хората започват от 200 нагоре. И дори предупреди, че в този случай Европейският съюз може да се яви като размирник и да докара социално напрежение.

Даринка Станчева реши да прояви съпричастност към някоя по-близка до сърцето й тема и се изказа за термалните извори. Изказването бе дълго. В кратце се разбра, че "народните представители от НДСВ особено болезнено следят въпроса с минералните извори".

Известно разнообразие внесе и Герджиков, който се оживи на темата "селски туризъм" и доволно отбеляза, че той лично е "ползвал услугите му". Но дори при тази проблема председателят дежурно отговори, че ще я предостави на съответната комисия в парламента и посъветва Банкова и Станчева да си записват. Срещата с бизнеса завърши с дар - буренце със сливова и паница със сливи. Герджиков хапна сливка, каза "мерси" и бизнесът го изпрати с ръкопляскания.

Кметът Енкин имаше любим кулминационен момент на посещението. След всички отегчителни и вероятно безполезни за двете страни срещи Енкин върна госта си в града и там



започна кошмарът на професора.



Не стана ясно кой шегобиец е забравил да предупреди Герджиков какво го очаква, но съдейки по плачевната физиономия на първия човек в държавата, онзи злополучен чиновник ще си изпати.

Парламентарният председател беше качен (на пръв поглед против волята му) на файтонче, окичено със сливово дръвче, направено в часовете по ръчен труд на троянските деца. Файтонът беше част от огромна за рамките на града процесия, включваща мажоретки, духов оркестър, диригент и ученици в народни носии. Тук таме в шествието щръкваха веселяшки плакати, славещи Деня на Сливата: "Шипковени пият с мярка", "Който пие под килото, да напусне селото", а също и "Да не остане слива неодрусана".

На всеки пет минути бавен конски ход файтонът спираше, цялата процесия - също, дечицата друсваха хорце, а местни хубавици хвърляха червени карамфили връз председателя. Любопитни минувачи се тълпяха около шествието, кметът Енкин пращеше от гордост и единствен Герджиков, кой знае защо,



изглеждаше силно смутен от силната прилика между неговата визита и пищна селска сватба.



След цяла вечност делегацията се пренесе на площада, където я чакаше централна маса, отрупана с тънки мезета и жълта ракия, току пред подиума за изпълнения на самодейни песни и танци. Навярно по нареждане на кмета правостоящите бяха поизместени така, че да отворят гледката на официалните лица към водещия празника Георги Мамалев.

Депутатката Станчева беше изчезнала някъде по пътя на мероприятието. Стела Банкова обаче истински се радваше на всички, които обгрижваха централната маса с нови питиета и анкети за дегустация. Напълно омаломощен, Герджиков успя да извоюва накрая мъничка победа. Категорично не разреши на един инициативен гражданин да му положи на главата декоративна шапчица с нарисуван червенобузест троянчанин, олицетворяващ празника. Когато женският певчески хор към пенсионерския клуб на Троян запя "Ракията е слабост на човека" под съпровода на акордеон, професорът се предаде на орисията си. Последната кисела усмивчица пусна по повод думите на Мамалев: "Абе, защо давате на тия политици да пият ракия като не заслужават, бе!".