Мафиотът Салваторе "Тото" Рина бе заловен благодарение на негови приближени, получили закрила от държавата. |
Ужасяващото убийство от 2009 г. и съдебните присъди, произнесени през април, дадоха уникална възможност да се надникне в италианска тайна програма за защита на свидетели. Тази година се навършват 20 години от създаването й, а програмата се смята за най-важния прозорец на Италия към потайния свят на организираната престъпност. Стотици мафиоти са получили нова самоличност в замяна на информация, която е помогнала да бъдат изпратени зад решетките дълго укривали се мафиотски лидери, включително "босът на босовете" Салваторе Рина.
Използването на вътрешни хора и конфискацията на активи на мафията помага на Италия да постигне цел, смятана някога за непостижима: да разбие сицилианската Коза ностра. "Това доведе до огромен напредък в борбата срещу организираната престъпност", казва британката Фелия Алъм, която изследва организираната престъпност.
Прочутите италиански прокурори антимафиоти Джовани Фалконе и Паоло Борселино се бореха през 80-те години на ХХ век за създаването на двете оръжия срещу престъпността, като настояваха, че престъпниците имат нужда от някакъв стимул, за да се осмелят и да свидетелстват в полза на държавното обвинение. Двамата бяха убити един след друг в рамките на два месеца през 1992 г. от мафиотски бомби. Те обаче бяха поставили основите на система в борбата с престъпността, която в голяма степен успя да обуздае, но не и да победи мафията.
Животът под държавна закрила
струва доста скъпо на свидетелите. Основен проблем е, че повечето мафиоти, включени в програмата, са от изостаналия италиански Юг и обикновено са изпратени в смятания от тях за враждебно настроен проспериращ Север, тъй като е по-лесно да бъдат скрити там. Има и случаи на самоубийства. Някои от мафиотите се връщат към престъпността, когато сътрудничеството им с държавата приключи. "Те получават нова самоличност и пари, за да започнат нов живот, но не им помагат достатъчно, за да се интегрират отново в обществото", каза Алъм.
Жертвата на убийството от 2009 г. - 36-годишната Леа Гарофало, напуска правителствената програма, защото "се чувства неспокойна" за защитата си, обяснява адвокатът й Винченцо Рандо. Според него клиентката му е подложена на нежелани сексуални намеци от охраняващите я полицаи. "Тя не се чувстваше добре защитена и реши да рискува", казва той.
Дъщерята на Гарофало - Денизе, смята, че решението на майка й е струвало живота, и затова решава да се довери на програмата. Тя става основният свидетел по делото и сега живее с нова самоличност на тайно място. Контрастът в съдбите на майката и дъщерята показва колко важно е свидетелите по дела срещу мафията да получат нова самоличност. Без нея свидетели като Леа Гарофало се превръщат в лесна жертва на
неизбежните убийства за отмъщение,
казват експерти.
Денизе Гарофало е една от почти 4700-те души, включени в програмата - около 1000 са т.нар. "изменници", преминали на страната на държавното обвинение, а останалите са членове на семействата им, показва документ, съдържащ данни от 2010 г. Смята се, че това е втората най-голяма програма за защита на свидетели в света, след тази на САЩ. Повечето от включените в нея са свидетелствали по дела срещу сицилианската мафия, Неаполитанската камора и Калабрийската ндрангета - престъпната организация в случая на Гарофало.
Прокурорите твърдят, че никой, който е спазвал правилата на защита, не е пострадал. Тези, които се отклоняват, го правят на свой риск, като сина на бос от Камората, който е убит, след като се връща в родния си град.
Променящите се имиграционни модели и разпространението на международния тероризъм накараха властите да отворят програмата за източноевропейци, северноафриканци и за хора от други националности, се посочва в доклад на Министерството на вътрешните работи до парламента.
Тунизиецът Лазхар бен Мохамед Тлил, който е ислямистки естремист и е преминал обучение в Афганистан да убива американци, влиза в програмата за защита на свидетели, след като осигурява информация на италианските разследващи за няколко задържани в "Гуантанамо", каза служебният му защитник Давид Боски. Според него
Тлил е смятан за важен свидетел
от италианците и от американците, но няма да говори пред прокурорите без категорични гаранции за нова самоличност, документи, работа, медицинска застраховка и посещение при родителите си в Тунис.
В доклада на Министерството на вътрешните работи до парламента са отправени критики срещу начина, по който работи програмата, заради "големия, неочакван наплив от желаещи" през последните години. Защитата на свидетелите струва около 100 млн. евро годишно. Тя често не успява да помогне на бившите престъпници да се върнат към нормален начин на живот. Чужденците, включени в програмата и опитващи се да изградят почтен живот в Италия, са изправени пред сериозни бюрократични проблеми.
Експерти криминалисти обаче дават висока оценка на програмата въпреки трудностите, пред които е изправена при определянето на това дали някой от свидетелите лъже, при създаването на нови самоличности и при опитите да укрие свидетелите в Италия, където властите имат по-малко възможности, отколкото в доста по-големите САЩ.
"Показвайки, че институциите й са единни срещу мафията, Италия дава пример на целия свят в борбата срещу организираната престъпност", заяви генералният секретар на Интерпол Роналд Ноубъл на Конгреса за борбата срещу организираната престъпност, който се проведе в Сицилия през лятото.
Преди Италия да създаде програмата в началото на 90-те години, най-известният свидетел срещу мафията Томасо Бускета трябваше да бъде укриван в чужбина. Той помогна да бъдат осъдени около 350 мафиоти през 80-те години, след което получи нова самоличност в САЩ по американската програма за защита на свидетели.
Въпреки че освобождаването на престъпници, чиито ръце са изцапани с кръв, е спорен въпрос, бившият прокурор от Палермо Алфонсо Сабела подкрепи италианската програма за защита на свидетели в интервю за в. "Стампа". Това е "необходим избор - когато стана ясно, че мафията не може да бъде поставена на колене с традиционните средства", казва той.