РЕЗЮМЕ. В това писмо става дума за котки. "The Wall Street Journal" публикува в резюме студията "Antifragile: Things That Gain From Disorder", в която Насим Талеб съветва икономистите да си представят икономиката като котка.

Едно време, много преди да има интернет и мобифони комуникациите също са били обяснявани като котки.

В това писмо става дума също за веротърпимостта, за етническата и за религиозната толерантност, на които ни поучават хора, които трябва от нас българите да се поучат. Край на резюмето.



В "The Wall Street Journal" пише: Мислете за икономиката като за котка. Ние си представяме икономиката като електроуред, който понякога се поврежда и тогава специалистът електротехник трябва да ни го поправи. Но икономиката е жив организъм, той си има вътрешни механизми за саморегулиране, които не са чупливи като механиката и даже се нуждаят от кризи, за да еволюират.

Страхотно!

В "История на икономическите учения" също има страхотни работи. Там е цитиран цариградски летописец, който написал, че френските златни наполеони били тежки, английските златни лири още по-тежки и масивни, а меджидиите (османски златни монети на стойност 100-120 гроша) станали "леки като жълтите есенни листа".

Поетичен език е турският. И руският е красив; "Таборщик" ми звучи не по-лошо от каубой. В Северна Америка си възпели говедарите в кънтри-енд-уестърн балади, които харесвам. В Аржентина "Грасиас пор ла гаучада" значело: благодаря ти за красивия жест, благодаря ти, че ти постъпи като гаучо, като истински мъж.

На български, ако кажеш някому "ти постъпи като говедар", той едва ли ще се поласкае. Не разбирам от народопсихология, поправете ме, ако греша. Но като преводач съм се чудил защо едно и също нещо в други страни го величаят и възпяват, ние му се присмиваме.

Ала българският е съкровищница и за простотии, и за поезия. "Разпихме се", "изпонапихме се", "отидохме да си допием" - толкова сбито на друг език не можеш го каза. "С враг врагувам - мяра според мяра/ с благ благувам - вяра зарад вяра" също не можеш.

Когато всеизвестното в България "Я колко моем да не работим, отколко они никогъш не моат толко да ми нe платят" го направих на "Their underpayment will never match my underperformance", Жени се разсмя, а Николай Хайтов, за да не ми се смее, тръгна да донесе дърва за оджака (за камината).

Поучават ни сега на етническа, верска и езикова толерантност. Само двама-трима български националисти възроптаха, че по националното българско радио има новинарски бюлетин и на турски. А писателите, разбиращи народната душа, друго пишеха. Николай написа "Дервишово семе". Яворов написал стихотворението "Арменци". Йовков - за майстора на каруци Сали Яшар. И разказа "Едно време", където... където... я сега заедно да преброим колко етноса има в този разказ и колко от техните думи сме възприели:

"След туй чичо Митуш отиде да види някаква работа в дама, а Медара остана сам да го чака на сундурмата... Кои хергеледжии са по-добри, татарите или моканите? - мислеше си Медара.. - Добри са и едните, и другите. Моканите по траят на студа, това си е. Той, моканинът, метва на гърба си един кожух, ама кожух - отвътре вълна и отвън вълна, - а отдолу под него е само по една риза. Татарите, кога се пазаряха, искаха и по един чифт ботуши. Добри ездачи бяха... Медара носеше вехта черна шапка и червен пояс, над който имаше лек кожен селяхлък...един черен, много дълъг хергеледжийски камшик (мочуга) носеше... както някой стар воин носи сабята си, за спомен на някогашното си занятие и най-вече - за спомен на младините си. Димитър Медара от Сърнено, някогашен хергеледжия... Добър ездач беше той, Медара - както препуска коня, можеше да се наведе и да вземе мочугата от земята. А като се хванеше на бас, можеше да дигне от земята и една бяла меджидия" (сребърна монета от 20 гроша). Ето ги същите места...Като да е било вчерана."

За това "вчерана" аз нямам спомен, спомените ми се простират не по-назад от времето, когато българските евреи бяха спасени от лагерите на смъртта и как после евреи ограбиха България, купувайки авиолиниите и слотовете на националния ни превозвач "Балкан".

Помня и как турците струпаха камънак по десния бряг на река Резовска да й отклонят талвега на север, за да грабнат повече от акваторията на Черно море, а сега турските енергийни проекти посягат да опустошат природата на Странджа.

Ние се кълнем и се хвалим колко са ни добри отношенията с Турция и с Израел и това дипломатическо лицемерие не ме възмущава; то си е в реда на нещата. Но аз не съм дипломат и казвам, че нещата не стоят така.

Турско-израелските отношения бяха превъзходни; Турция дори предоставяше на Израел свое въздушно пространство за тренировъчни полети на израелската бойна авиация поради ограниченото въздушно пространство на Израел. След това Турция отказа на САЩ през нейна територия да ударят Ирак, страхувайки се от ускорено създаване на държава на кюрдите на иракска и турска територия. Влошаването на турско-израелските отношения пролича след незначителен според мен инцидент на 31 май 2010 г., когато Израел нападна в международни води в Средиземно море флотилия от 6 кораба, с които турци носеха храни и строителни материали за Ивицата Газа, където хората бедстваха поради израелско-египетската блокада.

Аз наричам този инцидент незначителен, понеже помня как на 8 юни 1967 г. по време на "Шестдневната война" Израел удари с бойни самолети и торпедни катери кораб на САЩ (The USS "Liberty") и на Израел това му се размина, макар че който направи такова нещо, US рядко го оставят да му се размине безнаказано.

Получи се триъгълник: САЩ-Израел-Турция. В Турция настанаха промени, които аз тук нямам място да чопля. Само ще кажа, че Турция и Израел, добре ли са, зле ли са помежду си - тяхна си работа. Но и Израел, и Турция се позиционираха като врагове България и това скоро ще проличи, въпреки дипломатическата куртоазия, която аз наричам разбираемо българско дипломатическо лицемерие.

Моите външнополитически позиции сто пъти съм ги казвал, но пак ще ги кажа:

На НАТО съм враг. Радио "Свободна Европа" ни подкокоросваше, че ние само да въстанем срещу съветската доминация и НАТО ще се намеси. Източногерманци и унгарци повярваха и въстанаха през 50-те години на ХХ век, но танковете ги стъпкаха и НАТО не посмя да се намеси. После, през 1968 г. ние от Варшавския договор се опозорихме, нахлувайки в Чехословакия. После, през 1999 г. НАТО се опозори, бомбардирайки Белград. Онзи ден трибуналът в Хага се опозори - сръбските военнопрестъпници били военнопрестъпници, а АОК (Армията за освобождение на Косово) не били военнопрестъпници.

Линеят медиите. Сто икономически причини измислиха да ни обяснят защо. Но премълчават истинската. Медийната лъжовност все по-видна става, откакто има интернет, има блогъри, има "Уикилийкс" и не можеш да скриеш, че поетът Николай Колев-Босия, хвърлил домат към парламента, прави доматена революция, че на "Орлов мост" туристчета, скиорчета и сноубордистчета викаха "Проклет да е Цеко", незабравили Вазовата поема "Грамада". Някогашният Цеко поробителят турчин си имал за протектор, новият Цеко може би сегашният ни премиер Б. Борисов си има за протектор. Те във Вашингтон уж не ги знаят тия работи, както и на панамския генерал Нориега уж не му знаеха работите. Но да не задълбавам аз в такива работи, ами да доразкажа за котките и за Димитър Медара, великолепния ездач от Сърнево, който можел да се мери с който и да е джигит или каубой, или гаучо. "Вчераната" на Медара не я намерих. Ето какво намерих:

Заедно с руснаците и някои западноевропейци (без англичаните) османлиите, макар че златните им меджидии станали леки като есенни листа, спонсорирали Самуел Морз за Морзовия телеграф, понеже се нуждаели от комуникации в обширната Османска империя от Атлантическия чак до Индийския океан. Понеже във Вашингтон и Лондон не повярвали на Морз нито за кабел под Ламанша, нито за трансатлантически кабел, той обяснил, че комуникациите са като една котка, дето, като й дръпнеш опашката тук, тя ще каже "мяу" еди- къде си, на хиляди мили. Подигравали му се. Казвали, че няма толкова дълга котка.

Вестниците отпреди 150 години разказват (представете си!) за борсовия крах на газовиците. Те визирали компаниите, произвеждащи светилен газ. Акциите им наистина се сринали, когато Едисон казал, че светът ще мине на електрическо осветление. То и сега май, за да не се сринат автомобилостроителите, електромобилите не изместват автомобилите с двигатели с вътрешно горене, но аз не съм инженер и като невежа по-добре е да си мълча по този въпрос. Стига ми, че написах за котките.

Jusautor DI copyright