Предстои окончателното приемане на Закона за държавния бюджет за 2013 г. и със сигурност ще има много предложения за увеличаване на субсидиите на конкретни общини. Те едва ли ще бъдат подкрепени, защото от финансовото министерство ще изтъкнат, че субсидиите са изчислени по единен механизъм и не би следвало да се допускат отклонения от него. Работи ли обаче този механизъм еднакво за всички общини?

Субсидиите за общините включват четири компонента: субсидия за делегираните от държавата дейности, изравнителна субсидия, субсидия за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища и целева субсидия за капиталови разходи, в т.ч. за изграждане и основен ремонт на общински пътища.

Субсидията за делегираните дейности се определя на базата на натурални показатели и разходни стандарти за отделните дейности. За 2013 г. тя съставлява 84.2% от общата субсидията за всички общини в страната и е с 90.9 млн. лв., или с близо 5% повече в сравнение с 2012 г., при ръст за последната година спрямо 2011 г. с 43.1 млн. лв., или с 2.4%. Значителното увеличение на този компонент благоприятства големите общини, на които държавата е възложила да предоставят по-голям обем публични услуги. За Столичната община например нарастването на субсидията е 11.4%, за Пловдив - с 8.7%, за Варна - с 5.3%. А за община Видин има едва 1.1% ръст, който няма да покрие дори половината от очакваната инфлация през следващата година - 2.9%.



Изравнителната субсидия включва три части



Първата се формира според разходните стандарти за два вида публични услуги - детски заведения и домашен социален патронаж. За 2009 г. стандартът за издръжка на едно дете в детско заведение е бил 433 лв., а за обслужвано лице в домашен социален патронаж - 616 лв. От 2010 г. те са намалени съответно на 400 лв. и 555 лв., без да се отчита ежегодната инфлация. Това не е добре за обема и качеството на тези услуги, особено в малките общини, които не разполагат с достатъчно местни приходи за покриване на недостига на средства в резултат на инфлацията.

При изчисляването на субсидията за издръжка на детски заведения се вземат предвид 43% от децата до 5 години на територията на съответната община. Това ощетява общините с по-висока раждаемост. Субсидията за домашен социален патронаж пък се определя въз основа на 3% от възрастните лица на 65 и повече години в дадената община, които общо за страната са около 19%. Не се ли ограничават по този начин възможностите за достъп до тази услуга в общини като Габрово и Ловеч, в които хората на 65 и повече години са около 23% от населението?

Има и друго ограничение. Право на пълен достъп (100%) до изравнителната субсидия имат само общини, чиито текущи разходи на жител за местни дейности към 31.12.2011 г. (без разходите за трудови възнаграждения, осигуровки и за дейност ,,Чистота") са под средното равнище за страната. А останалите общини имат право на ограничен достъп (50%). Този подход може да се приеме като справедлив за по-малките общини, но пък лишава по-големите от правото да получат адекватна субсидия за издръжка на детски заведения и домашен социален патронаж,

Втората част на изравнителната субсидия е свързана с различията в постъпленията от местни данъци. Право да получат тази част от субсидията имат само тези общини, чиито данъчни приходи (патентен данък, имуществени и други данъци) към 31.12. 2011 г. са под средното равнище за страната на един жител. И тук има ограничения. Субсидията е 87.3% от разликата между приходите от местни данъци на жител средно за страната и приходите на жител на съответната община, умножена по броя на нейните жители към 31.12. 2011 г. Така изчислената субсидия се коригира по определен в механизма начин, така че да се отчетат усилията на съответната община да повиши постъпленията от данъци върху недвижимите имоти и възмездните сделки с имущество. Този подход поставя в по-неблагоприятно положение малките общини - данъчната оценка на недвижимите имоти там по правило е доста ниска, а и сделките са по-малко и цените са по-ниски.

Третата част на изравнителната субсидия е допълнителен компонент само за общини, при които сумата от първите две части за 2013 г. е по-малка от определената им обща изравнителна субсидия за предходната година. По-справедливо за всички общини би било тази част да се увеличи с прогнозната инфлация за 2013 г., както е подходено например при нейното определяне за 2008 г.

За зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища общо за страната за 2013 г. са предвидени 19 млн. лв. - с 4.9 млн. лв. повече в сравнение с 2012 г. Не са ясни обаче критериите за разпределение на субсидията. Например за община Петрич, в която почти не се задържа сняг, са определени 144.2 хил. лв. за зимно поддържане и снегопочистване, а за Джебел в Родопите - едва 77.7 хил. лв., които едва ли ще са достатъчни за планинска община.

Положително може да се оцени увеличението на целевата субсидия за капиталови разходи 2013 г. - общо 101.9 млн. лв., в т.ч. 50 млн. лв. за изграждане и основен ремонт на общински пътища, които за предходната година са били съответно 70.2 млн. лв. и 42.5 млн. лв. Средствата за капиталови разходи (50.9 млн. лв.) са разпределени по три критерия: брой на населението, брой на населените места и територия на общината. Парите за изграждане и основен ремонт на пътища са определени според дължината на пътната мрежа в конкретната община. Макар и обективни, тези критерии поставят в по-благоприятно положение по-големите общини, които по правило имат по-големи възможности да реализират повече собствени приходи и да използват част от тях за капиталови разходи.

От всичко дотук следва изводът, че механизмът за определяне на субсидиите за едни общини е грижовна майка, за други е мащеха.



Съществуват огромни различия -



за общини като Грамада, Макреш, Антон, Чавдар и Челопеч общата субсидия е под 1 млн. лв., за 29 общини са предвидени между 1 и 2 млн. лв., а за 47 общини - между 2 и 3 млн. лв., които едва ли са достатъчни за нормалното функциониране.

Като се има предвид, че през следващите години не може да се очаква съществено увеличение на приходите по републиканския бюджет, а оттам и на субсидиите за общините, трябва да се преоцени доколко е оправдано да продължат да съществуват 264 общини, от които 38% са с постоянно население под 10 хил. души. В най-малката - Трекляно, постоянните обитатели са едва 489 души. Наложително да се извърши окрупняване. Териториалният обхват на окрупнените общини може да съвпадне със съществувалите до 1959 г. 117 околии. Връщането към предишен модел ще се възприеме по-безболезнено от населението на закритите общини.

С окрупняването ще се постигнат няколко положителни резултата: първо, ще се намалят значително разходите за издръжка на общинската администрация, за която сега ежегодно се разходват над 220 млн. лв.; второ, ще се увеличат разполагаемите средства и подобри качеството на публичните услуги в отделните общини; трето, ще се създадат условия за привличане на нови и по-големи инвестиции в окрупнените общини; четвърто, ще се повиши капацитетът на общините за разработване и изпълнение на проекти със средства от ЕС.

Съзнавам, че изразената позиция за окрупняване на общините, а защо не и на районите в София, Пловдив и Варна, няма да се приеме с овации - и от граждани, и от политици, които се боят от недоволен електорат. Убеден съм обаче, че рано или късно такова окрупняване ще има - за да се постигне балансирано и устойчиво развитие на отделните общини, а оттам и на районите за планиране в страната. Но преди това трябва да се спечели политическото съгласие и подкрепата на населението - достатъчно е да бъде убедено, че ще е най-големият печеливш от реформата в местното самоуправление.



*Авторът е бивш председател на Сметната палата