Преди дни политическият регистър се увеличи с още една партия - тази на Касим Дал. Ако има нещо сигурно за нея, е, че разликите й с останалите новоизлюпващи се формации е незабележима. От създателите на Народна партия "Свобода и достойнство" (НПСД) се разбра, че тя няма да е ДПС-2, няма да е зависима от по-голяма сестра и в нейния център ще стои човекът с главно Ч. А, и още нещо - макар че е нова и неутвърдена, основателите й твърдят, че НПСД със сигурност ще влезе в парламента с поне 20 народни представители. Дотук налице е една голяма амбиция.

Напълно позната риторика за партия, основана в навечерието на изборите.

Със сигурност Дал е искрен в намерението си да не прави копие на бившата си партия ДПС, но е неизбежно. Всички досегашни опити в тази посока се провалиха - Осман Октай, Гюнер Тахир и други. Усилията им стигнаха до временно отмъкване на някаква част от електората на движението. Дал пробва тази изпитана схема на кметския вот миналата година, където в коалиция с Мария Капон успя да се представи добре в Търговище. Известно е, че някогашният заместник на Ахмед Доган държеше здраво структурите по места. И, естествено, ще разчита на тези си връзки. Другото сигурно е, че ще протегне ръка и към изселнически структури, които традиционно гласуват за движението на Доган.



Тогава каква е разликата?



"Ние по никакъв начин не може да бъдем ДПС-2, защото организацията на Ахмед Доган възпроизвежда статуквото на олигархията и агентите", каза Касим Дал на учредителното събрание на НПСД. Това е. Дал бие по слабото звено на ръководството на движението - близостта с бившата Държавна сигурност. Дали ще има ефект от думите му? Едва ли. Те щяха да звучат по-убедително преди години, когато извадиха досиетата на Доган, Юнал Лютфи и на 90% от останалите в ръководство на партията. Единственият, недамгосан от ДС, бе Дал. Агентурното минало обаче отдавна не вълнува никого. Подобен е и ефектът от близостта с олигархията. Спомнете си каква бе реакцията след новината за космическия хонорар на Доган от 1.5 млн. лв. Да не би да загуби гласове или да получи остро критични бележки? ДПС продължава да си вкарва традиционните между 30 и 35 депутати в парламента, да върти обръчите от фирми с негласната подкрепа и на тази власт. Редно е да напомним, че всичко, което се случи на Доган за 4 години мандат на ГЕРБ, е, че барбекюто му остана без покрив. Доган презира Борисов, Борисов се страхува от Доган, очевидно това е устойчивата формула на стабилните им отношения. И интересите на обръчите, разбира се.

Когато Дал бе изхвърлен от ДПС, любимецът на депесарите имаше няколко месеца слава по села и паланки, след което нещата си тръгнаха в изпитаното русло. Звездата му започна да залязва, а сегашното обявяване на НПСД е направо закъсняло. Ако Касим Дал беше спазил обещанието си да не се занимава с нова партия, щеше поне да разчупи традицията, създадена от предшествениците си. Ако беше започнал с партийно строителство преди една година, може би щеше да има повече успех, отколкото сега. Макар и временно. Сега народът позабрави защо Дал се раздели с Доган, забрави за самоубийството на Ахмед Емин, поизтъня и споменът за управлението на тройната коалиция.

Дал преповтаря и начина, по който другите дубликати на ДПС се опитаха да привлекат представители на българския етнос в структурите си. Това, че иска да измъкне НПСД от определението "етническа партия", не я прави по-различна. Подобна амбиция имаше и при останалите отлюспени бивши приближени на Ахмед Доган. Под благовидния предлог да се премахне етническият елемент всеки посяга към електората на ДПС, но опитите са обезкуражаващи. Работи се и на местна почва, и при изселниците в Турция. Управляващата ГЕРБ направи хитър ход да отвори бюро в южната ни съседка. След пробива на Бойко-Борисовата партия в Кърджали с Цвета Караянчева сега се разчита на действията зад граница. Спомнете си, че и Иван Костов ходи при сънародниците ни в Турция, говори с тях, те му се радваха, но тогавашното СДС не прибави кой знае какво към процентите си от изселниците.



Свободата и достойнството



на българина, които са идеологията на 99% от партиите, пък направо не си струва да бъдат коментирани. Доколкото нито една не успя да изпълни тези намерения със съдържание. И Касим Дал поставя в центъра на всичко, което се случва, човека. "Ние създаваме партия, чрез която България да се освободи от комунистическата олигархия и нейните пипала", каза той. Добре, приемаме го за сведение, защото сме се наслушали на Бойко Борисов. Преди това на царя, преди това... Не си струва да изреждаме.

И остава последното - на кого може да се опре НПСД. Дал не го признава едно към едно, но от думите му "хората да кажат дали ще работим в бъдеще с ГЕРБ" се разбира, че натам клонят нещата, въпреки че бившият заместник на Доган е известен с близостта си със СДС. Синята партия обаче се спомина, никой не й дава шансове за следващия парламент, ако ГЕРБ не ударят едно рамо, на което разчита и НПСД. На същото разчита и коалицията "РЗС-Марешки". Но и тук нищо ново под слънцето. Нима едно време Осман Октай и Гюнер Тахир не разчитаха на СДС. Все пак Октай си беше постлал при преговорите между СДС и ДПС за провалената коалиция по времето на Костов. Тахир пък се толерираше от сините по линия на т.нар. младотурци в ДПС.

Народната партия "Свобода и достойнство" е просто поредната електорална формация - плод на желанието на партийците да се възпроизвеждат в "голямата" българска политика.