"Не сме толкова богата държава, за да си позволим толкова много съдилища и прокуратури" - това е култова реплика от миналата година на доскорошния депутат от ГЕРБ, настоящ конституционен съдия и бивш председател на Ямболския районен съд Анастас Анастасов. С тези думи по онова време той отговори на оплакванията на Висшия съдебен съвет (ВСС), че предложеният от правителството бюджет на съдебната власт е със 100 млн. лв по-малко от исканото от магистратите. Репликата идва да покаже, от една страна, как се променя човек, като влезе във властта - става изведнъж националноотговорен разпределител на бюджетни средства, докато преди това е обяснявал как трябват повече пари за една или друга област. А от друга страна, демонстрира ясно какво е отношението към съдебната система на всяка власт. Защото от години винаги има спор между изпълнителната и съдебната власт за "едни 100 млн. лв". И накрая законодателната власт винаги кляка на правителството и реже въпросните пари от Темида. И после започва "да си мие ръцете с нея" - колко лоша била, нереформирана, виновна.

Драмата тук е, че по закон и конституция се дава право на съдебната система в лицето на Висшия съдебен съвет да внася свой паралелен на правителствения проект за бюджет. И той трябва да бъде внесен задължително от кабинета в парламента - от една страна, проектът на ВСС, а от друга, този на МС. Така и за тази година ВСС поиска със 107 млн. лв. по-висок бюджет от това, което дава правителството.



Магистратите поискаха 507 млн. лв, а получиха 400 млн. лв.



Точно толкова - 400 млн. лв, беше и бюджетът за 2012 г.

Спорът за бюджета за 2013 г. всъщност беше за субсидията - ВСС искаше 367 милиона, финансовото министерство даде обаче само 260 милиона, също колкото и през тази година. Разчетите съвпаднаха само по въпроса колко ще са собствените приходи на третата власт догодина - 140 милиона. Това са пари, събирани като такси от хората, които се обръщат за справедливост към съдебната власт.

Тази година острието срещу съдебната система и нейните искания за повече пари беше зам.-министърът на финансите Владислав Горанов. Той обясни, че "става дума за обичайното разминаване между потребности на институциите и възможностите на бюджета". Според него от съдебната власт не трябва да се оплакват от свръхнатовареност и трябва така да определят числеността си, че тя да е съобразена с одобрения. После директно посъветва представителите на съдебната власт да потърсят възможности за вътрешно преразпределение на средствата, за да се минимизира напрежението заради липсата на пари.

Горанов обясни и че основният приоритет на правителството през 2013 г. са увеличаването на доходите в здравеопазването, социалните дейности и пенсиите. Парите затова са взети от останалите бюджетни организации.

С две думи,



посланието е ясно - съдебната система не е приоритет



При гледането на проектобюджета за съдебната власт в правната комисия представителите на магистратите обявиха, че парите няма как да покрият дори само заплатите за предвидените щатни бройки в системата. Какво остава за това, че ВСС трябва да попълни още 451 щата в съда и прокуратурата, попитаха те. Стана ясно, че пари няма и за самия съвет, за инспектората. "Няма пари за издръжката на системата, какво остава за развитието й", оплакаха се от ВСС.

Като пример бе посочено и че ако всички свободни бройки само в прокуратурата бъдат заети, то институцията ще има нужда от 167 милиона лева за заплати. Бюджетът на правителството обаче оставя държавното обвинение с бюджет от всичко на всичко 160 млн. лв. А трябват например пари за експертизи по наказателни производства. По време на изслушванията стана ясно, че за първи път от години прокуратурата приключва с дълг от 7 милиона лева.

"Вие знаете, че разследванията струват пари. Едно сложно дело може да струва стотици хиляди левове и да продължи месеци. Този бюджет не ни дава възможност да си вършим работата и за съжаление ще продължим заслужено да търпим критиката на обществото", заяви в правната комисия зам.-главният прокурор Валери Първанов.

Правосъдният министър Диана Ковачева даде на депутатите да разберат, че положението и в нейното ведомство е не само драматично, но и трагично. Че няма пари за храна на затворниците, за съдебна охрана, за служебни адвокати, за нова техника за Търговския регистър. И че дори и в момента министерството дължи 15 млн. лв, а догодина положението ще е направо бедстващо. На практика няма и пари за съдебните сгради, за капиталови разходи, за нищо.

Българското правосъдие и без това е сред



най-критикуваните системи



в страната. И е под постоянен натиск - било то заради субективизъм, заради внушения и обвинения в корупция, искания за бързи присъди за знакови фигури от организираната престъпност и за хора от политическия и държавен елит. Всъщност единствената област, по която България е под унизително наблюдение, е именно правосъдието и вътрешните работи.

Затова и без финансова независимост и спокойствие нещата със сигурност ще станат още по-зле. Отгоре на всичко от цялата патардия между изпълнителната и съдебната власт накрая ще го отнесат единствено обикновените хора, които търсят справедливост по наказателни дела и търсят законово и цивилизовано разрешаване на търговски, граждански, семейни спорове. Защото заплатите в съдебната власт станаха през последните години наистина добри. Достатъчно е да се види как един върховен съдия например напуска системата с обезщетение от 20 заплати в размер от близо 100 000 лв. Значи получава над 4500 лв. месечно. Добри са парите и за по-долните нива. Затова и оплакванията на тази тема вече като че ли са малко.

В същото време, от идването на правителството на ГЕРБ на власт държавната субсидия за съдебната власт постоянно се намалява за сметка на повече приходи от съдебните такси. През 2010 г. субсидията е 293 милиона лева, 2011 г. - 282 милиона лева, а през 2012 г. - 260 милиона лева. За сметка на това правителството иска от съда да събира все повече пари от гражданите: 2010 г. - 75 млн. лева, 2011 г. - 105 милиона лева, 2012 г. - 140 милиона лева. За първи път за следващата година има задържане - и за субсидията, и за таксите. Или иначе казано, съдебната власт ще трябва



да събере поне 140 млн. лв от такси



Нещо, което при настоящата криза и пестене на хората, може и да не стане. Отгоре на всичко, ако Темида иска да закърпи някоя дупка, ще трябва да събере и много повече от такси.

Така бавно, но сигурно ще се стигне до тезата, че единствената възможност за кърпене на положението ще е вдигане на размера на някои съдебни такси, защото това било "естествен начин за финансиране на съдебната власт, без да се натоварва държавният бюджет".

Вече няколко години се правят такива опити, но те бяха обществено парирани успешно. 2013 г. обаче като нищо ще стане времето, в което това просто ще бъде прокарано. Защото положението с парите за съдебната система е наистина драматично.

Финансовото министерство преди няколко месеца вече направи опит за внушение как таксите трябва да поскъпнат с 25 процента.

Започнаха да циркулират и идеи - например



увеличаване на таксите по граждански дела -



за разводи, делби, имуществени спорове. Предлагаше се и повишаване на таксите за завеждане на наказателно дело от частен характер и за издаване на удостоверения за съдимост.

Освен това се лансираше и тезата, че трябва да се въведе такса от 50 лева за обжалване на масовите наказателни постановления - например тези по актове на МВР за нарушение на Закона за движение по пътищата. Става дума за стотици хиляди актове годишно. В момента, когато те се обжалват пред съда, не се събира такса. Защото се приема, че това би било повторно наказание - примерно жалиш глоба от 100 лв., а пък плащаш такса от още 50 лв. Някак не е естествено.

Но хората и от изпълнителната власт, и от върховете на съдебната система смятат, че точно там трябва да се пипне. Не там, където хората и фирмите се съдят за щяло и нещяло, а точно където все пак се дава някаква възможност хората да се защитят срещу евентуален произвол.

През цялото време всъщност прави впечатление, че се удря по обикновения човек, по хората, които очевидно имат по-малко средства. И на практика за тях ще се затвори достъпът до правосъдие. Нещо, което започна постепенно да се случва.

Както и друг път сме отбелязвали, правосъдието е едно от



най-скъпите "удоволствия" в цял свят



Годишно стотици милиарди отиват за магистрати, адвокати, за разследвания и експертизи, за писането на закони и за тяхното спазване. Едва ли може да има спор, че на правораздаването и на свързаните с него очаквания за справедливост всъщност се крепи всяка държава, и демокрацията в частност. Затова и няма цивилизована страна, която да не дава страшно много пари, за да поддържа правосъдната си система и да не прави така, че хората да имат поносими разходи по граждански, търговски, брачни, наследствени, наказателни и всякакви други дела.

Българското правосъдие е обаче повече от скъпо и излиза много повече на хората, които стигат до него.

И тук не става дума за издръжката на съдебната система и за работещите в нея 6000 магистрати - съдии, прокурори и следователи, както и за още толкова помощен персонал и администрация.



Там отиват почти всички отпускани стотици милиони левове



Не и само за това колко милиони отиват за вещи лица, за експертизи, за призовкари, за поддръжка на сгради, за следствени арести, за затвори, за коли, за гориво, за техника, за използването на специални разузнавателни средства и какво ли още не.

Българското правосъдие просто излиза много скъпо на обикновените хора и за бизнеса. Те са принудени да плащат дори по 4 на сто върху цената на иска си, преди дадено дело да тръгне. Нещо повече. Всички те често плащат за правосъдие повече, отколкото за здраве, образование и комунални услуги взети заедно. А това вече не е правораздаване, а една луксозна счетоводна къща.