Ние сме голяма рода. Наскоро почина дядото и сега имаме проблем с това кой и какво ще наследи.

От какво и от кого зависи разпределението на наследството? Кои наследяват и кои не трябва да участват в разпределението?

Г. Ш, София



Според закона за наследството (ЗН) то се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. След това започват и изчисленията кой може да наследява и по колко. Според ЗН наследяването става по два начина - по закон и чрез завещание.

Очевидно в конкретния случай сме в хипотезата на първото наследяване, след като не става дума за завещание, за разпределение приживе. ЗН има специална, нарочна глава - "Наследяване по закон". Именно там са и правилата за това как се разпределя наследството и кой изобщо може да има претенции. Основният принцип е, че се наследява по редове. И то като всеки ред наследници изключва следващия ред при наследяването. Иначе казано, не всеки роднина наследява, а отделно всичко зависи от конкретната ситуация.

Първият и основен ред при наследяването са децата. Правилото е, че децата на починалия наследяват по равни части. Важно е да се отбележи, че като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него. Правилото е, че при осиновяване по чл. 102 от Семейния кодекс - става дума за непълно осиновяване, осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя.

След това стигаме до хипотезата, при която не е оставил деца или други низходящи. Тогава наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив. Има и една друга хипотеза, която е обаче твърде рядка. Става дума за това, че ако починалият е оставил само възходящи от втора или по-горна степен - дядо, прадядо и т.н., то тогава наследяват поравно най-близките от тях по степен.

Ако пък наследодателя е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части. Възможна е хипотеза да наследяват само братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен. Тогава първите получават две трети от наследството, а възходящите - една трета. Законът определя, че в тези варианти еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.

Възможно е починалият да не е оставил нито възходящи от втора и по-горна степен, нито братя и сестри или техни низходящи. Тогава наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. И правилото е - по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Тук става дума например за чичо, леля, племенници. Важно е обаче да се натърти, че тези въпросни съребрени роднини от 3-та до 6-а степен наследяват само ако починалият не е оставил деца или родители, както и братя и сестри и техните низходящи.

Важно е да се знае, че никога не трябва да се правят наследствени сметки, без да се отчита съпруга. Защото по чл. 9 от ЗН той наследява част, равна на частта на всяко дете. Ако пък няма деца и той наследява заедно с възходящи (родители на наследодател) или с братя и сестри, или с техни низходящи, то тогава получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака. Ако са над 10 години, то тогава получава 2/3 от наследството.

Съществува хипотезата съпругът да наследява едновременно с родители и с братя и сестри или с техни низходящи. А не както в горния случай с едни от тях. Ако са едновременно налични братя и сестри и родители, то тогава съпругът ще получи една трета от наследство, ако е открито преди 10 години от брака, и половината, ако са над 10 години. Ако няма други наследници от тези редове, то съпругът получава цялото наследство. Затова и фигурата на съпруга при наследяването е наистина важна.

ЗН говори и за едно основно правило, което очевидно не важи в конкретния случай. Става дума за хипотезата, при която няма лица, които могат да наследяват. Правилото важи и за случаите, в които всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат. Тогава наследството се получава от държавата. Единственото изключение са движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство. Те стават собственост на общината, на чиято територия се намират.