|
| МВР шефът Цветан Цветанов и министърът по вътрешната сигурност на САЩ Джанет Наполитано подписват споразумение за борба с тежката престъпност пред погледа на премиера Бойко Борисов. Дали това ще разкрие обаче извършителите на 400 000 неразкрити кражби? |
Вътрешният министър веднага подхвана и любимата си тема -
тропоса вината на съдебната система
Че когато имало "едно лице, което е извършило множество кражби, и то такива до 500 лева, я нямало репресивната роля на правораздавателната система тези лица да бъдат осъдени". Когато размерът на кражбата е по-малък, виновникът получава пробация, условна присъда, което по никакъв начин не го дисциплинира, а му създава навиците да краде като начин на препитание, като професия дори, анализира Цветанов.
Накрая всичко е тропосано на съда, който трябвало да издава бързи и справедливи присъди, а не го прави. И че много хора с множество висящи производства не получавали заслуженото. Затова и политиката на МВР била бърз и много по-ефективен обмен с чуждите служби. Така залавяме лицата в чужбина и те получават присъди само след няколко месеца, твърди МВР шефът.
Интересно обаче как и Борисов, и Цветанов някак не разбират или не искат да разберат това, за което всъщност говори Бойко Найденов. Като оставим настрана, че той всъщност казва как "царят е гол", то важното е, че неща, които са публична тайна, се произнасят и признават от важна фигура. И не само.
Защото Найденов говори за 400 000 неразкрити изобщо престъпления. За такива, по които МВР изобщо не е открил извършител. Нещо повече. Зам. главният прокурор стигна дори и по-далеч. "Тези спрени дела са сигурно половината от всички извършени престъпления, защото хората дори не се оплакват в полицията, тъй като не вярват, че извършителите ще бъдат открити. Знам го по себе си. Откраднаха ми GPS-а от колата, но не подадох жалба, защото знам, че е безсмислено", обясни човекът, който заема един от най-високите постове в българската съдебна система
Щом той не се оплаква, то какво остава за всеки един от нас? Какъв е смисълът, след като дори съответният зам. главен прокурор изобщо не се замисля дали да се оплаче или не в МВР. Просто не го прави.
Пак като жертва той добави и друго. "Никой не може да ме убеди, че в митниците е извършено само едно корупционно престъпление, след като всеки ден шофьорите на камиони дават пари. Същото е в здравеопазването. На всеки, който е отишъл в болница, са му искали по някой лев.
Мои близки хора починаха, защото не си платиха",
шокиращо обяви Найденов.
Това не са реплики, които могат или трябва да бъдат неглижирани. Защото и те показват и подсказват, че проблемът с неразкритата престъпност е много голям. И всички опити и хвалби да се обяснява как се притискала организираната престъпност до стената, че Килъри, Октоподи и какви ли още не са смачкани и ще бъдат осъдени, звучат и изглеждат просто смешни.
Както смешни са и опитите на тази власт да тропоса проблема с т.нар. битова престъпност изцяло на икономическата и финансова криза. Едва ли за някого е тайна, че например домовите кражби, кражбите на коли, дори на GPS-и от тях се извършват от стройно организирани групи, по всяка вероятност добре "пазени" основно от служители на правоохранителната, а почти сигурно и на правораздавателната система. Защото именно домовите кражби са основните сред неразкриваните. Всяка година в тази графа отиват сигурно по 50-60 хиляди от тях. И така всеки може и сам да изчисли, че за 4 години например се събират 240 000 неразкрити домови кражби, правени от вероятно не повече от 100 групи. И някак сигурно
заради икономическата криза ли МВР не ги разкрива?
Всъщност споменатата от Найденов цифра от 400 000 вероятно е подценена. Защото само преди година прокуратурата удари друг звучен шамар на МВР с огласен доклад за образуването, движението и приключването на преписките и делата. Според въпросния документ вътрешното министерство не е открило извършителите на поне 660 000 престъпления. От посочените данни ставаше ясно, че спрените дела срещу неизвестен извършител са 639 674. Само за половин година новите спрени дела бяха 38 281.
"Развитието на спрените дела срещу неизвестен извършител зависи основно от активизирането на оперативната и издирвателната дейност на полицията.
В тази насока следва да се повишат активността и настойчивостта на прокуратурата по отношение на разследващите органи с цел недопускане на прекратяването им поради изтекла давност", пише прокуратурата. Към спрените дела може спокойно да се добави и новата порция от 26 718 прекратени завинаги поради изтекла давност случаи, в които отново извършителят е останал неизвестен. Това на практика означава, че виновните за поне 660 000 престъпления се разхождат на свобода и вината за това не е на съда, държавата, адвокатите или някой друг, а на полицията, която не ги е разкрила.
Как ли звучи това на фона на ежеминутните хвалби на МВР и прокуратура, които постоянно отчитат някакви грандиозни разкрития и успехи, шумни операции и арести. Просто темата за неразкритата престъпност
хвърля дългата сянка на недоверието
и оставя силни съмнения в способностите на една цяла държава да се справи с престъпността или поне да я вкара в някакви поносими граници.
Става дума определено за планините от неразкрита престъпност. Дори не става дума за латентната, за необявената за т.нар. скрита престъпност. За тази, за която хората вече се умориха дори да съобщават - като например за кражби, нападения, грабежи, хулиганства. Дори от думите на зам. главния прокурор излиза, че тя е поне едно 50 на сто. Тази, при която например вече веднъж обран и срещнал се с полицията пострадал, отказва при нов обир изобщо да се занимава с жалби или сигнали.
При неразкритата престъпност става дума за заявени материали, за хора, оплакали се като данъкоплатци на службите, издържани от техните данъци. За стотици хиляди и дори милиони жертви.
Очевадно смразяващи цифри.
Защото не става дума за някакви стопански дела, за корупция, за някаква кой знае каква организирана престъпност, за нещо евентуално, предполагаемо. Не и за някакви престъпления, по които има разкрити престъпници, но те все още не са наказани. Не са от тези, които МВР твърди, че ги хваща, а съдът ги пуска. Тук става дума за резултатни престъпления, по които има жертви - кражби, грабежи, изнасилвания, убийства. За престъпления, по които обаче фактически полицията не е направила нищо и не е открила извършител. А става дума за
стотици хиляди неразкрити престъпници,
които се разхождат между нас и вършат още престъпления.
В докладите си прокуратурата дори твърде плахо се оплаква от МВР. Защото държавното обвинение пише: "прокурорите използват процесуалната възможност да спират срещу известен извършител ревизираните от тях дела от предходни години, за да се извършват необходимите следствени действия за пълното разкриване на обективната истина". Защото иначе "би се стигнало до по-бързото решаване на делата, но с по-неблагоприятен изход - прекратяването им поради липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление". Или казано с по-простички думи, прокурорите се опитват с някакви процесуални хватки да дадат възможност на полицията да разкрие и открие извършителите на тези престъпления. Но насреща - нищо. Което освен съмнително и притеснително е повече от опасно. Защото така и малкото доверие на хората се топи.
Изобщо да не говорим и до какви държавни и властнически висоти се стига. Вече на няколко пъти през последните години бе отбелязано, че за кратък период прокуратурата прекрати
заради изтекла абсолютна давност над 1 млн. дела
Основно, защото нямаше разкрит извършител. Въпросната давност означава, че дори и да бъде открит някакъв извършител, то той вече не може и да бъде осъден. Че ако става дума примерно за кражба, то са минали 15-20 години, без да бъде открит крадецът. На практика това означава, че жертвите на тези престъпления никога няма да видят откраднатото им или пък обезщетение за преживяно страдание, или поне да научат имената на "своите" крадци или грабители.
Не е трудно човек да сметне, че фактически по над 1,5 млн. престъпления няма разкрит извършител, камо ли арестуван, още по-малко осъден и изтърпяващ някакво наказание. И зад всеки един от тези конкретни случаи стои разбит и окраден дом, офис, склад, магазин или кола, жертва.
Затова човек направо да се чуди откъде им идват резултатите на социологическите агенции за това какво доверие има примерно в МВР. Или сигурно някой, чийто дом е бил разбит, ограбен и никой не си е мръднал пръста да разкрие съответния извършител, е обявил, че има доверие на полицията? Едва ли.
Едно обаче е сигурно и за него не са необходими никакви социологически изследвания и натъкмявания - неразкритата престъпност изяжда главата на всяка власт, която не прави нищо, за да я намали и която се опитва да я омаловажи.
