:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,202,599
Активни 94
Страници 9,175
За един ден 1,302,066
РЕПОРТАЖ

Една история за вяра, българи и турци

Християни от варненско село си направиха църква. С помощта на мюсюлмани, с пари и добрина
Новата църква сплотява хората, а зад нея е прекрасният пейзаж, с който Баново се мъчи да привлича заселници.
В средата на 1980-те години Горан Горанов, 43-44-годишен мъж в разцвета на силите си, е началник на автостопанството в девненския азотно-торов завод. Времето е смутно, тече възродителен процес. Няколко турчета са подчинени на Горанов. Той не ги закача. От градския комитет на партията му се обаждат ту да ги уволнява, ту да ги назначава. Горанов ги пази, обръща се към тях с родните имена. Сред турците има и възрастен човек, бай Ахмед. "Той най-тежко го преживяваше. Плакал е в канцеларията ми. Като му викна: "Бай Ахмед, иди еди-къде си", сърцето му се отваряше", спомня си Горанов.

Днес 72-годишният бай Горан е кметски наместник на варненското село Баново. Не е като мен и вас. През 1995 г. получава инфаркт. Гледал е биволица, тя се отвързва с малачето, хуква да ги гони. Хваща ги, завързва, пада. Става. Жена му иска да извика линейка. "Не може!", опъва се бай Горан. 23 години той се бръсне всяка сутрин, слага вратовръзка, копринена риза и отива на работа. Как сега с галошите, с вмирисаните от животните дрехи ще го видят чужди хора?

А историята с бай Ахмед е твърде важна за нашия разказ.

Баново е на 24 километра от Варна. Намира се на платото над магистрала "Хемус" при влизането в града. Жителите с постоянна регистрация са 60, иначе - към 200. Тихо е, поминък няма,



но пък се открива прекрасна гледка



към Варнeнското езеро. Преди десетина години заможни хора почват да купуват имоти. Стартира съживяване след половинвековен упадък (към 1960 г. селото има 700 души, но индустриализацията води до изселване, затваряне на училището). Кризата през 2009 г. спира новодомците. Днес двадесетина къщи, високи и просторни, завършени или полу, показват, че след края й Баново ще се развива.

Четири от семействата са млади, с деца. Родителите работят във Варна. Не са тукашни, от новодомците са. Почти всичките им съселяни са кореняци - пенсионери, родом от Баново, живели 40 години в града, завърнали се. Като бай Горан.

От 2009 г. Баново си има църква - спретната, хубава, казва се "Всички български светии". Строена е изцяло по инициатива на местните хора. Искам да разбера как и защо в това бездуховно време има българи, които градят църкви.

Началото е поставено през 2004 г., бай Горан тъкмо е станал наместник. Хората очакват да направи хубави неща за селото, а той - да не ги разочарова. Докато е живял във Варна и оглавявал транспортната служба на девненския завод, е помагал с каквото може. Едно от първите неща, с които се заема Горан като кмет, е да свика селско събрание. Формиран е обществен съвет за изграждане на църква. Местните се ентусиазират.

Баново има двувековна история. По турско време някакъв бей заселва християни да му работят чифлика.



Българин се залюбва с щерка му



и Сюн ага (тъй се казвал беят) си вдига чукалата. От Балкана слизат българи и се настаняват. И въпреки здравия балканджийски дух, двувековния православен корен селото никога не е имало църква.

"От много години се говори да има храм, селяните искаха, но никой не се наемаше да почне. Помня, бях дете, нашите хора ходеха по празници - Великден, Богородица, в близкото село Изгрев. Като малък и мен са ме водили там", разказва кметският наместник.

Аз се обзалагам наум, че бай Горан е силно набожен. Не е. "Не съм вярващ, не го крия. На Варненския митрополит Кирил, сложих си ръка на сърцето и му казах: не съм вярващ. Но ние сме християни хора. В църквите не виждам лошо. Църквата на нищо лошо не ни учи, напротив - обединява хората, да стават по-добри. Отиват в храма, запалват свещ, литургията слушат. Добри неща", казва бай Горан.

В селото има адвокати, пенсионирани лекари и военни, къщи притежават и дребни бизнесмени. Общественият съвет, който ще гради църквата, стартира устремно. Бай Горан разказва: "Събрах хората на по една минерална вода, викам им, няма да се делим на партии, тук партизански работи не важат. Почнахме да лобираме за Баново".



Лобирането се осъществява чрез хвалби тук-там



за прелестите на селото - чисто, с гледка, Побитите камъни са наблизо, няма цигани... За да идват хора и се заселват. Качена е информация в интернет. Най-голямото лобиране, естествено, се отнася за църквата.

Управата на общинския център Суворово дарява 2 декара земя и 75 000 лв. Хора с бизнес или що-годе читав поминък, които се завъртат край Баново, също даряват - 5000 лв., 8000 лв., труд. Местните селяни отделят 5, 10, 50 лв. - кой колкото има. Бай Горан иска да ги направи съпричастни. Строителството тръгва, но малко преди края парите се оказват недостатъчно.

Решаващите 25 000 лв., без които не може да се купи иконостас и вътрешно обзавеждане, ги дарява... депутатът от ДПС Йордан Цонев. Защо той? "Писахме писма до партии, банки, институции. Но трябва да ти призная, и заради малко връзки стана", обяснява бай Горан.

Село Дръндар, родното на Ахмед Доган, също е в община Суворово. Кметските наместници редовно се събират в административния център, правят оперативки. Наместник в Дръндар е Зюмбюл Али, сестра на Касим Дал. От Дръндар е и бай Ахмед от началото на нашия разказ. Веднъж Зюмбюл и Горан се разприказват, от дума на дума той праща поздрави на стария си приятел бай Ахмед. "Знаеш ли го", пита Горан. "Е как, той ми е комшия", възкликва Зюмбюл.



Ахмед казва добри думи за Горан.



Един ден по някаква работа в Дръндар отива Йордан Цонев. Зюмбюл му разказва: добри хора от Баново искат да си направят църква, писали писма, нямат отговор... Днес в списъка на дарителите на водещо място е записан "инж. Йордан Цонев". Защо инженер, никой не знае, пък и не е важно.

За финалния напън с връзки помага и контраадмирал Нейко Атанасов, притежаващ къща в селото. "От две места беше подпряна работата", казва бай Горан.

Преди това Зюмбюл съдейства и за ремонт на пътя между Баново и съседното село Калиманци. Отива суворовска делегация в София при Доган, него го няма. Касим Дал, в отлични отношения със Сокола тогава, разписва за ремонта. Скоро ужасното шосе е чисто ново.

Бай Горан не страда от лицемерие: "Връзките помагат". Надълго и широко разказва как са помагали и през комунизма. Вече съм сигурен, че е бил член на БКП. Не е бил. Баща му се е занимавал със земеделие. Не бил набожен. Майка му е въртяла къщата, вярваща. Тя е водила Горан по църкви. Мъча се да си обясня неговия атеизъм. "Абе има една сила, мислено и аз имам един Господ, дето се казва... Ама не съм вярващ човек", казва Горан. А другите в селото? "Всички са интелигентни хора, всеки за себе си вярва в нещо. Повечето, гледам, докторите особено, имат по една икона на светица вкъщи. Не знам...."

Хора извън Баново разказаха една интересна подробност. Два пъти в селото е канен владиката Кирил. Да види, да се запознае, хареса, дари... Кирил идва. Посещенията се превръщат в гастрономическо предизвикателство. Дарение не последва. Осведомени обясниха, че в повечето подобни случаи църквата оставя инициаторите сами да се оправят с финансовите дела. Не само в местната епархия.



Кирил освещава храма, дава му име



Днес всяка неделя в църквата "Всички български светии" служи свещеник, също и по празници. Местните се сбират, черкуват. Зюмбюл е в Дръндар. Не обича показност. Който я е срещал, съобщава, че е интелигентна, скромна жена.

Бай Горан говори хубаво, искрено. След инфаркта има четири байпаса на сърцето. Не превива крак, по цял ден работи, счита, че хората трябва да се трудят, да не се оплакват и отчайват. Един-единствен път интонацията му става особена. Тя е, когато казва, че бай Ахмед е плакал при преименуването. Тази интонация не мога да я опиша.
СНИМКИ: АВТОРЪТ
Бай Горан знае много неща. Някои споделя, други премълчава.
 Баново е застинало между разрушителното минало и надеждата за проспериращо бъдеще.
24
5851
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
24
 Видими 
15 Януари 2013 20:30
странен материал
15 Януари 2013 20:59
Великолепна история! Благодаря за този репортаж. Слава на Бога /x, y, z/, такива истории има и от други места. Незнам само защо БПЦ /една от най-богатите организации в Родината ни/ е откраднала още едно късче от добротата на хората. Надявам се местният свещеник да не подвива снага пред споменатия митрополит, но ме съмнява. Дано не съм права.
15 Януари 2013 21:56
Mед и шербет, турлю гювеч.Българска действителност без цигани.
15 Януари 2013 23:34
Православен параклис събира християни и мюсюлмани

Интересна история. Можете да прочетете повече тука:

Натисни тук
15 Януари 2013 23:53
ДИЯН БОЖИДАРОВ

Българите, било християни или мохамедани са си един народ.
16 Януари 2013 00:06
За това иде реч... Събират се Хора, дори невярващи, и строят храм. После идва митрополит x, y, z, и обявява храма да собственост на БПЦ. Въпреки местното отче, който /в повечето случаи/ дава събраните в касата дарения, за да почерпи гостите...
16 Януари 2013 00:15
Бог да благослови добрите хора от това село.
16 Януари 2013 00:37
Бог да богослови българите от това село, от Родопите и от много други места, които в момента най-вероятно спят. Те обикновено не ползват компютър. Когато се събудят отиват в градинките си и умуват: днес ли да подрежа ябълката, не трябва ли да напръскам /защото утре ще задуха/, да разбъркам и ракията. Идва някой и казва: "Ще правим храм!", а той продължава да мисли: и да направя камбанарията...
16 Януари 2013 03:14
Ех,Дияне,Дияне ...историята ти е наистина добра и достойна за уважение,но в едно си се объркал жестоко - всеки втори у форумо знае,че връщането към корените стана изключително доброволно и ентусиазирано,та едва ли има нещо верно в редове като :
"Времето е смутно, тече възродителен процес. Няколко турчета са подчинени на Горанов. Той не ги закача. От градския комитет на партията му се обаждат ту да ги уволнява, ту да ги назначава. Горанов ги пази, обръща се към тях с родните имена. Сред турците има и възрастен човек, бай Ахмед. "Той най-тежко го преживяваше. Плакал е в канцеларията ми. Като му викна: "Бай Ахмед, иди еди-къде си", сърцето му се отваряше", спомня си Горанов."

или

"Бай Горан говори хубаво, искрено. След инфаркта има четири байпаса на сърцето. Не превива крак, по цял ден работи, счита, че хората трябва да се трудят, да не се оплакват и отчайват. Един-единствен път интонацията му става особена. Тя е, когато казва, че бай Ахмед е плакал при преименуването. Тази интонация не мога да я опиша."

Хвала ви,добри хора от Баново !
Дияне,

16 Януари 2013 03:22
Те обикновено не ползват компютър. Когато се събудят отиват в градинките си и умуват: днес ли да подрежа ябълката, не трябва ли да напръскам /защото утре ще задуха/, да разбъркам и ракията. Идва някой и казва: "Ще правим храм!", а той продължава да мисли: и да направя камбанарията...

кифла,от де ти текна таа боза?
16 Януари 2013 07:17
***
16 Януари 2013 07:34
Таз боза, Бай Хасане, й се радвам всяко лято. На живо. Има и такива хора! Честно!
16 Януари 2013 08:43
Има много такива хора в земята ни хубава, само дето и много тикви е родила и бучнала сред жълтите павета...
16 Януари 2013 09:37
няма да се делим на партии, тук партизански работи не важат

eто я есенцията на нещата. да няма партизанщина. и аз съм работил и живял с хора от различни религии, и сега продължавам да работя с такива. Никога не е имало проблеми. Когато обаче се намеси нещо радикално, нещо с нишка на нетърпимост или криво разбиране за истина, и нещата се вкисват и ферментират.
16 Януари 2013 09:49
findbringer2
15 Януари 2013 20:30
странен материал


Няма нищо странно, ами идат избори. ДПС и БСП имат взаимна нужда. Не казвам, дали е лошо или хубаво, само обяснявам защо тази статия се публикува. А статията е хубава.
16 Януари 2013 10:53
Доста лигав репортаж, писан в най-добрите традиции на платената журналистика, преяла от европейския зоб (виж на съседната маса).
Като почнем от "няколкото турчета", и минем през бай Ахмед (расте ли пишката?) та да се възхитим от липсата на цигани, чудната гледка към комините на ТЕЦ Варна и благодатната миризма от свинефермата.
16 Януари 2013 13:00
На много места българските турци помагат при стопанисване на православни храмове . Лично к познавам влиятелен бизнесмен- български турчин, който помага с пари не само за православни храмове , но и известен български танцов състав , решавал е битови проблеми на малки общини.
Breitling го е казал точно: нашите турци са читави хора, в много случаи къщите им са по-чисти и подредени от тези на някои перхидролни фльорци ,добри комшии са.Ама, запали ли им някой фитила с пробутване на крайно-ислямистките тези , вземе ли някой да ги ръчка - като разбунен кошер стават .
Трябва да сме по-толератни към тях, щото и тяхната не е лесна - в някои региони на Турция им викат гяури , третират ги втора ръка, а тук винаги крият една недоверичивост, на която струна някои зад граница се опитват да ни запалят чергата.
Апропо, с времето някои от тях втасаха и придобиха всичко отрицателно от манталитета на етническия българин. И такива български турци има .
16 Януари 2013 13:07
Бай Горан, счита, че хората трябва да се трудят, да не се оплакват и отчайват.


Това ми хареса най-много.
за автора и материала
16 Януари 2013 13:10
Трябва да сме по-толератни към тях, щото и тяхната не е лесна - в някои региони на Турция им викат гяури , третират ги втора ръка, а тук винаги крият една недоверичивост, на която струна някои зад граница се опитват да ни запалят чергата.
Обикновеният българин винаги е бил толерантен към всичките си сънародници, без значение от вяра и етнос. Неслучайно в България има най-голям процент малцинства - доста по-голям от съседните страни и още по-голям от страните в Зап. Европа. Прав си, че фитилите им се палят отвън, не от българите.
16 Януари 2013 13:14
Красива история
Но това по-долу не ще да е вЕрно, май?

"към 1960 г. селото има 700 души, но индустриализацията води до изселване, затваряне на училището"

Не мой при комунизма да има изселване и затваряне на училища. Според форумните умни глави таквизи няща има само при дИмукрацията?
16 Януари 2013 14:07
Ако беше изградена черквата в Тйюркието по щях да се умиля, ама в родната БГ да рева от блаженство...
16 Януари 2013 18:58
Браво за историята. Трябва да бъдем заедно и в добро и в лошо. Само тогава ще има бъдеще за България.
И едно тъжно заключение:
StrikeEagle
16 Януари 2013 07:17
Нормалните българи се обръщахме към приятелите си на ИСТИНСКО има, а
за куманизите-идиоти казвахме:
"Да им етем майката тъпа куманизка!"

Разликата между куманизите и това чудо е само в цвета на фуражката.
17 Януари 2013 02:10
Абе по нашия край сме си питомни.
17 Януари 2013 16:38
Защо просперира селото? Отговорът е тук:
...Побитите камъни са наблизо, няма цигани...


Дай Боже, повече такива места!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД