В средата на 1980-те години Горан Горанов, 43-44-годишен мъж в разцвета на силите си, е началник на автостопанството в девненския азотно-торов завод. Времето е смутно, тече възродителен процес. Няколко турчета са подчинени на Горанов. Той не ги закача. От градския комитет на партията му се обаждат ту да ги уволнява, ту да ги назначава. Горанов ги пази, обръща се към тях с родните имена. Сред турците има и възрастен човек, бай Ахмед. "Той най-тежко го преживяваше. Плакал е в канцеларията ми. Като му викна: "Бай Ахмед, иди еди-къде си", сърцето му се отваряше", спомня си Горанов.

Днес 72-годишният бай Горан е кметски наместник на варненското село Баново. Не е като мен и вас. През 1995 г. получава инфаркт. Гледал е биволица, тя се отвързва с малачето, хуква да ги гони. Хваща ги, завързва, пада. Става. Жена му иска да извика линейка. "Не може!", опъва се бай Горан. 23 години той се бръсне всяка сутрин, слага вратовръзка, копринена риза и отива на работа. Как сега с галошите, с вмирисаните от животните дрехи ще го видят чужди хора?

А историята с бай Ахмед е твърде важна за нашия разказ.

Баново е на 24 километра от Варна. Намира се на платото над магистрала "Хемус" при влизането в града. Жителите с постоянна регистрация са 60, иначе - към 200. Тихо е, поминък няма,



но пък се открива прекрасна гледка



към Варнeнското езеро. Преди десетина години заможни хора почват да купуват имоти. Стартира съживяване след половинвековен упадък (към 1960 г. селото има 700 души, но индустриализацията води до изселване, затваряне на училището). Кризата през 2009 г. спира новодомците. Днес двадесетина къщи, високи и просторни, завършени или полу, показват, че след края й Баново ще се развива.

Четири от семействата са млади, с деца. Родителите работят във Варна. Не са тукашни, от новодомците са. Почти всичките им съселяни са кореняци - пенсионери, родом от Баново, живели 40 години в града, завърнали се. Като бай Горан.

От 2009 г. Баново си има църква - спретната, хубава, казва се "Всички български светии". Строена е изцяло по инициатива на местните хора. Искам да разбера как и защо в това бездуховно време има българи, които градят църкви.

Началото е поставено през 2004 г., бай Горан тъкмо е станал наместник. Хората очакват да направи хубави неща за селото, а той - да не ги разочарова. Докато е живял във Варна и оглавявал транспортната служба на девненския завод, е помагал с каквото може. Едно от първите неща, с които се заема Горан като кмет, е да свика селско събрание. Формиран е обществен съвет за изграждане на църква. Местните се ентусиазират.

Баново има двувековна история. По турско време някакъв бей заселва християни да му работят чифлика.



Българин се залюбва с щерка му



и Сюн ага (тъй се казвал беят) си вдига чукалата. От Балкана слизат българи и се настаняват. И въпреки здравия балканджийски дух, двувековния православен корен селото никога не е имало църква.

"От много години се говори да има храм, селяните искаха, но никой не се наемаше да почне. Помня, бях дете, нашите хора ходеха по празници - Великден, Богородица, в близкото село Изгрев. Като малък и мен са ме водили там", разказва кметският наместник.

Аз се обзалагам наум, че бай Горан е силно набожен. Не е. "Не съм вярващ, не го крия. На Варненския митрополит Кирил, сложих си ръка на сърцето и му казах: не съм вярващ. Но ние сме християни хора. В църквите не виждам лошо. Църквата на нищо лошо не ни учи, напротив - обединява хората, да стават по-добри. Отиват в храма, запалват свещ, литургията слушат. Добри неща", казва бай Горан.

В селото има адвокати, пенсионирани лекари и военни, къщи притежават и дребни бизнесмени. Общественият съвет, който ще гради църквата, стартира устремно. Бай Горан разказва: "Събрах хората на по една минерална вода, викам им, няма да се делим на партии, тук партизански работи не важат. Почнахме да лобираме за Баново".



Лобирането се осъществява чрез хвалби тук-там



за прелестите на селото - чисто, с гледка, Побитите камъни са наблизо, няма цигани... За да идват хора и се заселват. Качена е информация в интернет. Най-голямото лобиране, естествено, се отнася за църквата.

Управата на общинския център Суворово дарява 2 декара земя и 75 000 лв. Хора с бизнес или що-годе читав поминък, които се завъртат край Баново, също даряват - 5000 лв., 8000 лв., труд. Местните селяни отделят 5, 10, 50 лв. - кой колкото има. Бай Горан иска да ги направи съпричастни. Строителството тръгва, но малко преди края парите се оказват недостатъчно.

Решаващите 25 000 лв., без които не може да се купи иконостас и вътрешно обзавеждане, ги дарява... депутатът от ДПС Йордан Цонев. Защо той? "Писахме писма до партии, банки, институции. Но трябва да ти призная, и заради малко връзки стана", обяснява бай Горан.

Село Дръндар, родното на Ахмед Доган, също е в община Суворово. Кметските наместници редовно се събират в административния център, правят оперативки. Наместник в Дръндар е Зюмбюл Али, сестра на Касим Дал. От Дръндар е и бай Ахмед от началото на нашия разказ. Веднъж Зюмбюл и Горан се разприказват, от дума на дума той праща поздрави на стария си приятел бай Ахмед. "Знаеш ли го", пита Горан. "Е как, той ми е комшия", възкликва Зюмбюл.



Ахмед казва добри думи за Горан.



Един ден по някаква работа в Дръндар отива Йордан Цонев. Зюмбюл му разказва: добри хора от Баново искат да си направят църква, писали писма, нямат отговор... Днес в списъка на дарителите на водещо място е записан "инж. Йордан Цонев". Защо инженер, никой не знае, пък и не е важно.

За финалния напън с връзки помага и контраадмирал Нейко Атанасов, притежаващ къща в селото. "От две места беше подпряна работата", казва бай Горан.

Преди това Зюмбюл съдейства и за ремонт на пътя между Баново и съседното село Калиманци. Отива суворовска делегация в София при Доган, него го няма. Касим Дал, в отлични отношения със Сокола тогава, разписва за ремонта. Скоро ужасното шосе е чисто ново.

Бай Горан не страда от лицемерие: "Връзките помагат". Надълго и широко разказва как са помагали и през комунизма. Вече съм сигурен, че е бил член на БКП. Не е бил. Баща му се е занимавал със земеделие. Не бил набожен. Майка му е въртяла къщата, вярваща. Тя е водила Горан по църкви. Мъча се да си обясня неговия атеизъм. "Абе има една сила, мислено и аз имам един Господ, дето се казва... Ама не съм вярващ човек", казва Горан. А другите в селото? "Всички са интелигентни хора, всеки за себе си вярва в нещо. Повечето, гледам, докторите особено, имат по една икона на светица вкъщи. Не знам...."

Хора извън Баново разказаха една интересна подробност. Два пъти в селото е канен владиката Кирил. Да види, да се запознае, хареса, дари... Кирил идва. Посещенията се превръщат в гастрономическо предизвикателство. Дарение не последва. Осведомени обясниха, че в повечето подобни случаи църквата оставя инициаторите сами да се оправят с финансовите дела. Не само в местната епархия.



Кирил освещава храма, дава му име



Днес всяка неделя в църквата "Всички български светии" служи свещеник, също и по празници. Местните се сбират, черкуват. Зюмбюл е в Дръндар. Не обича показност. Който я е срещал, съобщава, че е интелигентна, скромна жена.

Бай Горан говори хубаво, искрено. След инфаркта има четири байпаса на сърцето. Не превива крак, по цял ден работи, счита, че хората трябва да се трудят, да не се оплакват и отчайват. Един-единствен път интонацията му става особена. Тя е, когато казва, че бай Ахмед е плакал при преименуването. Тази интонация не мога да я опиша.