|
| ----- |
Фактите, които изскочиха от писмо на министъра по европейските въпроси Томислав Дончев в отговор на запитване на депутата от Синята коалиция Ваньо Шарков, смайват с две неща. Първо, с
ефекта на бумеранга
Формулата "Нахранете журналистите!" не е патент на сегашното правителство, а е прокламирана най-напред от бившата министърка на външните работи Надежда Михайлова (сега Нейнски) през 1999 г., когато управляваше правителство на СДС (Иван Костов). Тогавашното възмущение от нейния цинизъм не смути с нищо следващите управляващи и те продължиха да изпълняват заветите й, макар и с известна дискретност. Трябваше бумерангът да удари по главите и сините мъдреци, за да разберат, че нарушаването на важни обществени принципи заради моментни интереси крие заплаха от трайни последици.
Вторият сюрприз е, че влизането на България в Европейския съюз не допринесе с нищо за развитие на управляващия елит въпреки персоналните рокади по върховете. Единствената разлика е, че храненето на журналистите на държавната ясла вече става с европейски зоб, разпределян от министерствата по тяхно усмотрение. Процедурата се основава на Закона за обществените поръчки от 2004 г., променян след това всяка година без изключение по няколко пъти. Ако всяка промяна е служела за неговото подобряване в интерес на обществото, както следва от заглавието му, би трябвало вече да е стигнал до съвършенство. Неговият чл. 4, ал 2 обявява, че "не са обект на обществени поръчки придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време". Този текст буквално е преписан от чл. 16, ал. (б) на Директива 2004/18/ЕО, който казва, че "директивата не се прилага за обществени поръчки за придобиване, създаване, продуциране или копродуциране на програмен материал от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време".
Юридическа красота!
Не можеш една буква да бутнеш от нашия закон, без да влезеш в противоречие с европейското законодателство. Иначе казано, Европа е позволила на властите да харчат държавни и европейски фондове за подкупване на телевизии и радиостанции както намерят за добре. Вярвате ли? Разбира се, това правило не важи за печатните и интернет изданията, които държавата може да управлява както чрез гладолечение, така и чрез скрито финансиране през банки, въртящи парите на държавните предприятия. Фактически в България тече засилен процес на одържавяване на медиите от всички сектори, който стартира още преди правителството на Бойко Борисов, но бе доведен от него до заключителен стадий, защото почти не останаха медии, които да не са зависими от явно или скрито държавно подхранване. На глад са оставени само най-непослушните, като надеждата е да изчезнат по естествени икономически причини поради общите неблагоприятни условия за тяхното самофинансиране, създавани от безплатния достъп до продукцията им в интернет и от общия срив на рекламния пазар (също одържавен до голяма степен).
За разлика от ситите, които могат да се отпуснат и да притворят очи, гладът държи постоянно нащрек мъчително оцеляващите, които трябва да се справят не само с икономическата криза, но и с нелоялната конкуренция, насърчавана и генерирана от държавата. Нетърпимото положение бе забелязано от Европейския съюз на издателите на вестници, базиран в Брюксел, който запита експерти в Европейската комисия дали България тълкува правилно Директива 2004/18/ЕО. Отговорът бе очакван, но лексиката бе изненадваща за хора, свикнали на дипломатическо благозвучие: "Това е нечувано извращение на европейското законодателство". Европейската комисия никога не е препоръчвала и не може да си представи, че е възможно да се препоръча на правителствата да бъдат освободени от обществени поръчки, когато купуват време или площи в медиите по какъвто и да е повод - включително и за разясняване на европейските програми. Смисълът на чл. 16 от директивата и съответно на чл. 4 от българския Закон за обществените поръчки трябва да се схваща по следния начин: Когато обществени (държавни) електронни медии са възложители на производството на предавания с културна и социална насоченост, могат да не прилагат процедурата за обществени поръчки. Това се отнася само до финансираните от държавния бюджет БНР и БНТ, но не и когато трето лице, например министерство, възлага поръчка на електронна медия.
Правителството на Бойко Борисов обаче раздава с пълни шепи европейски пари както на държавни, така и на частни електронни медии, което не е нищо друго освен
нерегламентирана държавна помощ
Тя е забранена, защото нарушава конкуренцията на свободния пазар, включително и на медийния. Резултатът е отхранване на послушни медии, които, макар и да са финансирани целево за популяризиране на европейски програми, не биха посмели да хапят държавната ръка, която им пълни яслата. Терминалният стадий, към който вървят, е сладко убийство на независимостта на медиите.
Проблемът е известен и предизвиква критики от издателите на вестници поне от три години. Някои от тях виждат решение чрез разширяване на обсега на чл. 4 от Закона за обществените поръчки, така че изключението да важи и за печатните и интернет медиите. По този начин всички биха били равнопоставени на медийния пазар. Вестник "Сега" е на друго мнение. Според нас връзването и на вестниците на държавната ясла ще означава официален край на независимата журналистика в България. Вместо това е правилно да се спази духът на европейското законодателство и всички държавни поръчки към медиите да спазват процедурите в Закона за обществените поръчки. Така ще се осигури по-голяма прозрачност на финансовите потоци, ще се даде шанс на повече медии да се съревновават за европейски средства и най-важното - журналистите ще се освободят от задължението периодично да целуват една или друга министерска ръчица (а премиерската - постоянно). Главният печеливш, разбира се, ще бъдат читателите, слушателите и зрителите, защото няма да им се налага да дъвчат един и същ медиен талаш, спускан им по държавна поръчка.
|
| Светослав Терзиев |
