Ще си имаме служебно правителство по подобие на падналия от власт експертен кабинет в Италия на Марио Монти. Неговият конструктор президентът Росен Плевнелиев дори му пожела да надживее предназначението си, за да даде нова ориентация на България за излизане от кризата. Благодарение на австрийския вестник "Дер Щандарт" народът научи, че мотото на "българския Монти" ще бъде "За Европа, за демокрацията и за икономическото развитие".

Мотото на италианския Монти бе "Спаси Италия". Ако има какво да се вземе от неговия пример, най-добре е да се вслушаме в собствените му думи, които президентът Плевнелиев пропусна да чуе. Три дни след съкрушителната си загуба на изборите в края на февруари Марио Монти отиде в Брюксел и отправи предупреждение към европейските ръководители: Каквото се случи с мен, може да се случи и на вас (в. "Файненшъл таймс", 28 февруари). Или с други думи:



Не правете това у дома си



За да добием нагледна представа за какво става дума, трябва да оприличим Монти на нещо познато, а най-близък до неговата философия е бившият министър на финансите Симеон Дянков. Технократът Монти пое Италия в тежка рецесия, започнала в средата на 2011 г., въведе строги икономии и за пръв път тази година се очаква държавата да има балансиран бюджет. Това му спечели похвали от Брюксел и особено от Германия и северните държави, които му сочеха себе си за положителен пример. Симеон Дянков пък се похвали неотдавна с почти същото в "брутално писмо" до еврокомисаря Оли Рен: "По време на нашия мандат предприехме няколко трудни реформи, за да възстановим фискалното здраве. Макар и непопулярни, тези реформи дадоха резултат и България завърши 2012 г. с финансов дефицит от само 0.45% от БВП - един от най-ниските в Европейския съюз". От другата страна на монетата, спечелена от политиката на Монти, се изписа свиване с 2.3% на икономиката през 2012 г. и спад с поне още 0.5% през 2013 г. съгласно прогнозите на Еврокомисията. Безработицата скочи от 8.8% през 2011 г. до 11.1% през 2012 (като е особено висока сред младите хора - 36.5%).

На конференция в Брюксел за конкурентоспособността в ЕС Монти засипа преди две седмици слушателите си с изстрадани мъдрости от сорта: икономическият растеж иска повече време след затягането на коланите и затова обществото бързо се обръща срещу икономиите, като се противопоставя на правилните политики. И добави по адрес на държавите от Централна и Северна Европа, които според него "може би следват правилни икономически политики, но не вземат под внимание политическите реалности". Особено трогателно бе неговото съжаление, че за разлика от обществото финансовите пазари разбират по-добре коя политика е правилна: "Знаем, че ползите от реалната икономика - като растежа - отнемат повече време, отколкото ползите за финансовите пазари в отговор на добрите политики".

Преведено на разбираем български, предупреждението на Монти означава следното: Брюксел, Германия и северните държави ви съветват да играете по свирката на финансовите пазари, но ако обслужвате приоритетно техните интереси,



народът ще ви освирка



Точно това се случи с него на изборите на 24-25 февруари, когато италианците надуха тромби по негов адрес и в духа на южняшкия сарказъм дадоха предпочитание на един клоун - Бепе Грило, който спечели 25% от гласовете, или два и половина пъти повече от центристката формация на Монти. Други 25% въобще не отидоха да гласуват.

"Победител е Неуправляемостта", писа на другия ден вестник "Месаджеро". Най-голяма партия в страната стана една "не-партия", добави в. "Република" като извод от масовото отвращение на италианците от политиците, експертите и другите умници, които се сещат за хората само по изборите, а иначе не забелязват тяхното съществуване, докато кроят политическите и икономическите си конструкции.

В този смисъл Италия може да се възприеме като лаборатория, която показва какво би станало и в България. Вече се насладихме на удоволствието да бъдем първенци по финансова дисциплина в Европа, което дължим на Дянков и неговия премиер Бойко Борисов - любимеца на германската канцлерка Ангела Меркел. Само че българският народ също като италианския показа неразбиране на правилната политика и излезе по улиците да пита как се живее при такова образцово управление. Хората не са склонни да отлагат живота си за по-добри времена и като виждат какво им предлагат години наред политиците и експертите, започват да ги отричат вкупом и да гласуват за комедианти с едничката мисъл да накажат цялата политическа класа. По този начин сигурно наказват и себе си, но явно вече са се прежалили. Българите дори надминават италианците, защото някои са склонни и да се палят, за да изразят протеста си.

Прикриването зад авторитета на отделни експерти не бива да окуражава президента за по-дългосрочни действия от онези, които му предписва конституцията. Шоуто на Плевнелиев трябва да продължи точно два-три месеца и да изпълни една главна задача: да подготви изборите в условията на обществен мир. Ако започнат експерименти с и без това изнервените хора, нищо чудно на изборите да се яви цял цирк от клоуни, за които избирателите да гласуват с единствената цел да се позабавляват за сметка на омръзналите им политици - в случай че изобщо решат да гласуват. Девизът на "българския (Марин) Монти": "За Европа, за демокрацията и за икономическото развитие" е прекалено дълъг за толкова къс мандат. Ако простира краката си според чергата, както го съветва една българска мъдрост, президентът трябва да се дръпне на заден план, след като вече имаме аварийно правителство, и да го остави да запуши нетърпящите отлагане пробойни в държавата. За по-голям ремонт няма време, но срокът до изборите е достатъчен за политиците да си дадат сметка, че първи ще бъдат изхвърлени зад борда, ако продължават да използват народа си само за баласт в трюма, колкото да не се клати корабът.