Кристал Кели е самотна майка на две дъщери, но решава да стане сурогатна майка, защото спешно се нуждае от пари. |
Историята започва през 2011 г. Тогава 29-годишната Кели се записва в агенция за сурогатни майки. Установява контакт със семейство от Върнън, щата Кънектикът. Фамилията има три деца и отчаяно иска четвърто, но съпругата не може да го износи. Кристал Кели харесва семейството и решава да помогне. Трите им деца са заченати ин витро, като два ембриона продължават да са замразени. Лекарите ги размразяват и на 8 октомври 2011 г. са имплантирани в матката на Кели. 10 дни по-късно кръвен тест показва, че тя е бременна.
В петия месец от бременността
Кели си прави рутинен преглед с ултразвук,
за да се увери, че бебето е здраво. Сърцето на плода обаче все не се вижда и Кели е изпратена в местна болница, която разполага с по-добра апаратура. Ултразвукът показва, че бебето има тежки увреждания на сърцето, киста в мозъка, цепнатина върху устната и на небцето. Не може да се видят нито стомахът, нито далакът на плода. През февруари 2012 г., когато научава страшната вест, сурогатната майка е бременна в 21-вата седмица. И бъдещите родители разбират, че се потвърждават най-лошите им страхове: момиченцето е с много тежки увреждания. Според лекарите бебето ще се нуждае от няколко операции на сърцето след раждането си. Бъдещите родители са категорични, че е по-хуманно заради детето да се прекрати бременността. Трите им деца са били родени преждевременно, като две от тях се наложило да останат в продължение на месеци в болницата и продължавали да имат медицински проблеми. Затова искат четвъртото им дете да не страда по този начин. Сурогатната майка обаче не е съгласна с подобно решение.
Двете страни - бъдещите родители и сурогатната майка - се оказват в безизходно положение. Лекарите предлагат да се направи амниоцентеза с надеждата, че ще могат да научат повече за състоянието му. Кели е съгласна, но според родителите "резултатите от това изследване няма да повлияят на решението да настояваме за прекратяване на бременността". Бъдещите родители са категорични, че ако Кели запази бебето, то семейството няма да приеме да бъдат вписани като законни родители на детето.
Кристал Кели обаче не иска да е майката на бебето -
тя забременява, защото й трябват пари, а не защото иска да има трето дете. Тогава идва примамливото предложение на семейството, което е готово да й даде 10 000 долара, за да направи аборт. Офертата е изпитание за убежденията на Кристал Кели. Тя твърди, че по принцип е против абортите поради религиозни и морални причини, но в случая наистина са й необходими парите. Преди да реши да стане сурогатна майка, Кели губи работата си като детегледачка и единственият й приход е издръжката, която плаща бащата на двете й дъщери. След като забременява, тя започва да получава месечно по 2222 долара - издръжка за сурогатната майка, но заради споровете с родителите изплащането на тази сума спира. Затова и решимостта й да запази бебето намалява.
На 22 февруари 2012 г., шест дни след съдбоносния ултразвук, Кели получава писмо, с което родителите й съобщават, че са си наели адвокат. "Вие сте длъжна незабавно да прекратите бременността си", пише адвокатът Дъглас Фишман. И предупреждава: "Губите ценно време." На 5 март Кели влиза в 24-тата седмица от бременността, което означава, че законно няма да може да я прекрати, информира я още юристът. Фишман й припомня, че е подписала договор, според който приема да "направи аборт в случай на тежка аномалия на плода". В договора обаче не е описана каква точно аномалия. Според Фишман Кели нарушава споразумението и ако не прекъсне бременността, то родителите ще я съдят, за да си върнат парите, които вече са й платили - около 8000 долара, плюс всички медицински разходи и средствата за адвокатски хонорари.
Кристал Кели също си наема адвокат. Майкъл ДиПремио от Кънектикът е готов да я защитава безплатно, тъй като казусът е изключително интересен от правна гледна точка. Той смята, че независимо от това, което е записано в договора, Кели не може да бъде принудена да направи аборт. ДиПремио изпраща имейл на колегата си Фишман, в който посочва, че клиентката му няма да прекъсне бременността. Двамата провеждат и телефонен разговор, от който става ясно, че родителите за пореден път са променили мнението си - решили са да упражнят законното си право да признаят детето и веднага след това да го оставят на грижите на щата Кънектикът. Според законите в този американски щат те са законните родителите и нито Кели, нито някой друг може да ги принуди да не се отказват от попечителството над детето.
Кели не може да понесе мисълта, че
бебето ще отиде за отглеждане в приемно семейство
Адвокатът й обяснява, че тя може да отиде в съда и да се бори за попечителство над детето или да бъде негов настойник. Законите в Кънектикът обаче са много ясни - генетичните родители са законните родителите, така че тя ще загуби в съда. Според ДиПремио Кристал Кели има една-единствена възможност - трябва да отиде в щат, където тя, а не генетичните родители, ще бъде смятана за законна майка на бебето. Всеки американски щат има свои закон за сурогатно майчинство. Според действащия нормативен акт в Кънектикът, например, генетичните родители - тези, които са предоставили сперматозоиди и яйцеклетка, са законните родители на бебето. Други пък не признават сурогатно майчинство и така детето законно принадлежи на жената, която го е родила.
На 11 април, в седмия месец от бременността си, Кели и нейните дъщери заминават за щата Мичигън. Адвокатът й, разбира се, уведомява за решението й защитника на бъдещите родителите. Сурогатната майка избира Мичигън не само заради закона, който я третира като законен родител на все още нероденото дете, но и защото разбира, че в местна болница са най-добрите програми в страната за лечение на деца със сърдечни заболявания. В Мичигън Кели успява да намери семейство, което иска да осинови момиченцето, което тя носи в утробата си.
Кели няма никаква връзка с биологичните родители
на бебето в продължение на месец, докато през май - малко преди раждането - разбира, че са подали молба за родителски права над нероденото дете. Те искат да са законните родители на бебето и настояват имената им да фигурират в акта за раждане. В съдебната документация има зашеметяващо признание: жената не е генетичната майка - използвана е яйцеклетка от анонимен донор. Делото се превръща в заплетен правен прецедент. Адвокатите все още са в преговори кой е законен родител, когато на 25 юни 2012 г. бебето се ражда. Името на Кристал Кели е вписано в акта за раждане, а графата със сведения за бащата не е попълнена.
Три седмици по-късно двете страни успяват да постигнат извънсъдебно споразумение: бащата се съгласява да се откаже от правата си, но при условие че той и съпругата му получат разрешение да поддържат контакт с осиновителите относно здравето на бебето. Оттогава фамилията посещава момиченцето. "Те се интересуват от състоянието й", казва осиновителката, чиято име също не се споменава от етични съображения.
Момиченцето е с тежки увреждания, както показват изследванията с ултразвук, направени още в Кънектикът. Бебето С. е претърпяло няколко операции, но му предстоят още, като не се знае дали ще може да ги преживее. Ако оцелее, лекарите дават едва 50% шанс да може да води сравнително нормален живот.