|
| Димитри Иванов |
- Значи нещо повече. Ти превеждаш буквално.
- Кой, аз ли? Ти ли мен ще ме учиш да превеждам бе, игнорамус? Цайтгайст е като L'air du temps?
- L'air du temps е дамски парфюм на "Нина Ричи" бе, хахо.
Тъй разговарят старите приятели. Спомнят си кой на третия, кой на петия чин седял, после как всеки тръгнал по своя път. Съучениците се нагрубяват, за да е както някога, но "Летящата класна стая" отдавна е отлетяла.
- Джимо, Джимо. Ти даже Fur Elise не можеше да изсвириш, без да сбъркаш. Пък сега пишеш за Чайковски и Ван Клайбърн.
- И получих звукозаписи, филми, имейли отвсякъде. Чак от Fort Worth, Texas, получих филм на PBS. Наслада за душата. Клайбърн свирел с "дуенде". С душа. Вие не знаете за дуендето. Само за Цайтгайст знаете.
- Знаем. Четем ти форума. Викат ти комуне. И щеше да станеш комунист, ако можеше, ама ти не можеше, щото беше неблагонадежден.
- Ти пък си много благонадежден. Помниш ли, като те изключиха от Комсомола?
- Първо на първо тогава не се казваше Комсомол. Второ теб не те изхвърлиха, щото ти каза, че за да те изключат, трябва първо да те приемат, пък във френския колеж нямаше чавдарчета, септемврийчета, пионерчета, разни такива. Още тогава умееше да извърташ по йезуитски.
- Я си гле'йте работата и двамата. То пък една работа. Ти правиш пари във Виена, ти пък правеше наука в н'ам кой си засекреченной город, после в Япония, сега във Флорида. Броиш някакви субатомни частици. Още ли не ги преброи тия частици?
- Ау! Ти пък пишеш за "Камъните падат, падат от небето" и колонката ти е чалга, както сега казвате в България.
- Първо на първо в България вече не викаме ау, ами уоу. По-точно уау. Второ, какво й е лошо на чалгата.
- Уау! Откога и от чалга разбираш?
- Отдавна. Още когато не си бях изхвърлил телевизора, по телевизията пееха "За крадец не ставаш, сине, ти си будала". Затова сега застреляли едно циганче на гарата и сега циганите крещят за възмездие пред Съдебната палата. Горкото дете. Не ставало за крадец. Даже телевизия още нямаше в България, когато във Варна, в казиното в Морската градина, пееха чалга: "Чироз се мята в морето,/ песен любовна той пей./ Месец ти гледаш отгоре/ мойта скумрия къдей." В Бургас: "Черен влак се композира, Ленче ле, от Бургас до София." В София "Моме Ленче ючбунарче, на мен ли тия номера./ Майка ти перачка беше, Ленче, а баща ти столичен метач./ И в неделя вместо със бръснача със сатъра бръснеше се той". В Пловдив, още преди да построят "Тримоната", в "Бумбарника": "Прочут е Рим с Ватикана,/ Париж с дащните жени./ С пурите фини пък Хавана,/ Чирпан с многото кръчми./ В Чирпан водата се не пие,/ съдържа много негасена вар./ Затуй по улиците градски/ са наредени бар до бар".
- Уау!
- Не се подигравай. Знам, че варовитата вода не съдържа негасена вар. Нали двамата с теб лимонаденото шише, затъкнато със стъклено топче в гърлото, го пълнехме с негасена вар, пускахме го в онзи вир под моста и изтрепвахме рибата. "Брала е мома къпини в попови градини" също е чалга. Чалга е и "Вземи си жена от Крушовене": "Крушовене, Крушовене,/ хубаво си нощно време./ Имаш улички удобни/ и жени способни". Аре аз да ви кажа. Чалгата ни е Цайтгайстът. От време оно тя е духът на времето, в което живях; вие фъснахте.
- Ти чуваш ли се какво говориш?
- Не се слушам какво говоря. Има си хора, на които им плащат да ме слушат. Ама мен ме подслушват, пък вас не. На, на, пукайте се от завист.
- Глупости. На Запад също ти събират лични данни; ако теглиш с кредитната карта от различни места, проверяват дали ти си ти. Естествено е да те подслушват; ти си стар шпионин, коментатор, високообразован.
- И двайсет факултета да завършиш, нищо не знаеш, като не си вътре.
- Вътре в кое?
- Във властта, в мафията, в партия.
- Че стани инсайдер.
- Така тръгваш по каналния ред.
- Е, добре.
- Не е добре. Каналът води към септичната яма. При лайната. Петър Стоянович каза протестиращите да тръгнат по каналния ред.
- Кой е тоя?
- От нашата махала около "Попа", паметника на патриарх Евтимий. Дядо му бил съединист; моите уважения. Баща му Иван Стоянович Хачо го кандърдиса да дойде и Иван затапи водещия. Засвири на пианото и запя: 'Бал съм му мамата на тоя живот./ От утре аз ставам пилот". А внукът Петър Стоянович ту в една, ту в друга партия.
- Сега какво ще стане?
- Дай пет лева и ще ти кажа. Две новини. Добра и лоша. По-добре няма да стане. Нито много по-лошо.
Jusautor DI copyright
. 
... 
