Сигурно сте чували старото правило, че човек "трябва да е луд, ако не е комунист на 20 г., но ще е още по-луд, ако остане такъв на 40 г.". Или беше нещо подобно. Точната възраст и политически етикети варират в зависимост от цитиращия, а сред хората, на които се приписва авторството на тази фраза, са Джордж Бърнард Шоу, Уинстън Чърчил и Жорж Клемансо.

Хората започват да клонят надясно във възгледите си с напредването на възрастта - това е смисълът и той не се променя с течение на времето. По тази причина консерваторите винаги са пренебрегвали студентската политика с лека въздишка.

Но, разбира се, големият въпрос е дали това е вярно. Ако съдим по конвенционалната оценка на случващото се във Великобритания в период на строги икономии, където младежки групи като "Окупирай" и UK Uncut се противопоставят на съкращенията на разходите, изглежда е вярно.

Но тези движения може просто да маскират една по-масова промяна. Според анализ на данните от проучването на Британските социални нагласи (1983-2010) днешните млади хора са по-малко склонни да подкрепят националната здравноосигурителна каса, отколкото са били техните родители, както и да подкрепят по-високите социални помощи, макар че е много по-вероятно да останат без работа, отколкото са били заплашени техните родители. Като цяло те се чувстват доста по-слабо свързани с обществото, отколкото предишните поколения.

Дали Великобритания е отгледала ново поколение "безсърдечни" деца на Тачър или пък на Тони Блеър? Бележи ли то бавната смърт на солидарността? Или пък онова правило за промените в пътешествието през живота от пламенен радикал до самодоволен реакционер въобще не е вярно?

Анкетата на Guardian/ICM poll е поредното доказателство, че определящата ценност на левицата -



солидарността е доста по-дефицитна сред младите, отколкото сред възрастните



Поколението, което намира обучението в колежа за скъпо, за което е трудно да намери работа и купуването на жилище е непостижима мечта, реагира на съдбата си не като разчита на някаква колективна борба, а като планира индивидуалното си бягство.

Тъжното уединение на поколението, което можем да наречем "поколението Аз" - днешните двадесет и няколкогодишни млади хора, е истинско предизвикателство за левицата в дългосрочен план. То не е предизвикателство, което се демонстрира в намеренията и нагласите за изборно гласуване - там пенсионерите си остават значително по-консервативни. Твърдият индивидуализъм на младите се показва, когато се изследват по-дълбоко нагласите им.

48 на сто от 18-24-годишните и 46 на сто от 25-34-годишните не са съгласни с твърдението в анкетата, че повечето безработни, които получават помощи, са "били по-скоро без късмет, а не толкова мързеливи". Това прави почти два пъти повече от единомишлениците им по този въпрос в групата на над 65-годишните, сред които само 25 на сто не са съгласни с това твърдение.

Младите хора, също както и възрастните, са против това богатите да имат възможност да се откажат от здравноосигурителната каса и подкрепят преразпределение на богатството от по-заможните към по-бедните, макар и не толкова усърдно, колкото техните родители на младини.



Поколенческата промяна в отношението към социалните помощи



вероятно е най-шокираща за защитниците на социалната държава. Според изследването на Британските социални нагласи днес повече от половината британци смятат, че помощите за безработица са прекалено високи. По времето на Тачър на такова мнение са били една трета от британците.

Един от хората, за които може да се каже, че олицетворяват новото индивидуалистко поколение е Сам Бауман, 24-годишният директор по изследванията на Института за свободен пазар "Адам Смит". Според него промяната се дължи на новия космополитизъм, дължащ се на интернет. "Хората на моята възраст днес са много по-космополитни. Един 23-24-годишен лондончанин може да е по-загрижен за Мумбай, отколкото за Нюкасъл - ние се интересуваме много по-малко от случващото се в националните граници. Интернет ни позволява да общуваме с хора със сходни на нашите интереси, без значение къде живеят те. Географското единство е хубаво нещо, но аз си мисля, че хората говорят и се интересуват повече от единство и приятелство, основано на споделени интереси."

Бауман е убеден, че този "космополитен подход" може да замени емоционалната връзка с държавата. Заемайки фраза от икономиста Даниъл Клайн, той казва: "Здравноосигурителната каса бе определяна като "любимата на народа" - добродетелна, но не защото е най-добрата, а защото всички участват в нея, това е обединяващо. За друго поколение такава роля може да е изпълнявала армията. Логично е в съвременния свят хората да проявяват по-слаб интерес към тези национални институции".

Различието във възгледа за това дали пътешествието през живота е групово приключение или соло воайяж е по-скоро социално, не политическо. Книги като "Сам на боулинг" на политолога Робърт Пътнам изтъкват как младите американци все по-рядко изявяват желание да се присъединяват към социални клубове или да участват в сбирки като барбекю със съседите или някаква общност. Официално проучване потвърди ръста в броя на живеещите сами, който е особено ясна изразена тенденция сред младите.

Нагласите към поддържането на добри отношения със съседите и патриотизма са по-дълбоко вкоренени убеждения, за които ще е по-трудно да бъдат променени. Последната надежда на поддръжниците на политиката на всеобщото благо е, че днешните младежи може да се променят с възрастта - ако започнат като индивидуалисти, те могат след това да залитнат по левите идеи и с напредването на възрастта да започнат да клонят надясно във възгледите си.

Наистина тревожен обаче е нарастващият брой доказателства за т.нар "групови ефекти", според които веруюто на днешната младеж, че



"всеки човек е остров", може да се окаже доста дълготрайно



За да се разбере разликата между груповия ефект и общия процес на остаряване, да погледнем към две неща, които свързваме с възрастните хора днес - медалите за военна служба и очилата за четене.

Да си ветеран от войната е нещо, което се свързва с това да си стар човек от доста време. Това не е било така в началото на XX век и няма да продължи дълго, като се вземе предвид броя на живите ветерани от Втората световна война и Корейската война.

Далекогледството обаче винаги е било и ще бъде (въпреки някои постижения на технологиите) една от емблемите на старостта. По същия начин можем да направим разлика между това човек да се свързва с определена възраст в някакъв момент и с това да си роден в конкретна година и по този начин да станеш част от определена група, която носи емблемата например на бейби бум поколението или на поколението Х.

В САЩ и Великобритания бе направен анализ на анкети, направени сред множество хора през десетилетията. Интервюираните бяха групирани в зависимост от това кога са родени и бяха установени някои мощни групови ефекти, които действат в прогресивна посока, особено във връзка с расата. Мнозинството от белите респонденти, родени в първото десетилетие на XX век (80 процента), например се противопоставят на идеята за чернокож, който да встъпи в брак с някого от тяхното семейство. Когато същият въпрос е зададен на хора, родени през 80-те г., едва 20 на сто от анкетираните признават, че чувстват нещата по такъв начин.



Тези резултати показват дълбоки промени



и те личат и когато хора, родени по едно и също време, отговарят на един и същ въпрос, зададен през определено време.

Анкетите обикновено показват, че по-младите хора като цяло са по-малко враждебни към имиграцията, по-благосклонни към равенството между половете и към правата на хомосексуалистите.

Но заплахата за традиционната левица идва именно тук - същият поколенчески ефект се забелязва и по посока на индивидуализма.

Изследване на "Ипсос-Мори", основано на резултатите от проучването на "Британските социални нагласи", сравнява 4 групи британци - предвоенното поколение, бейби бум поколението, поколението Х и последвалото го поколение У. Оказва се, че предвоенното поколение, вероятно защото помни както света преди наличието на тези институции, така и войната, която ги оформя, силно подкрепя здравноосигурителната каса и социалната държава. Но всяко следващо поколение подкрепя все по-малко и все по-слабо тези институции. Още по-лошото е, че с течение на годините подкрепата в рамките на едно поколение за институциите не се вдига, а също пада.

Промяна в преобладаващото отношение на поколението, разбира се, не означава, че даден възглед се споделя от всичките му членове. 27-годишната авторка на вестника Ели Мей О'Хейгън съчетава работа в организация стожер на традиционната левица - тя е служителка в профсъюз, с характерната за XXI век пряка активност в UK Uncut. Тя изглежда не е готова да признае смъртта на солидарността, но признава, че съществува проблем.

"За много хора на моята възраст единствената връзка, която имаме с Националната здравноосигурителната система, е, че я критикуваме. И през ум не ни минава, че е имало време, в което тя изобщо не е съществувала", казва тя. "Тя и социалната държава са просто част от живота ни и през ум не ни минава, че трябва да ги защитаваме. Смятам, че загубата на солидарността е неизбежен резултат от тачъризма: живеем в общество, което те насърчава да мислиш за собствената си амбиция и може би за семейството си, но не и за обществото или общността".

Според О'Хейгън институциите на левицата трябва да възстановяват връзката си с поколението, което в момента изглежда малко или повече отдалечено от тях. "Смятам, че профсъюзите могат да направят повече. Според мен всеки от левицата винаги може да направи още нещо, макар че ограниченията, наложени през 80-те г. на профсъюзите, наистина ги задушават", казва тя. "Но не бива да продължаваме да бъдем дърпани назад от антипрофсъюзното законодателство - спешно трябва да протегнем ръка на младите хора, както и на най-възрастните на фона на случващото се със съкращенията в социалните плащания".

Харолд Уилсън, лейбъристкият премиер, искаше да си осигури победа на изборите, като през 1969 г. намали възрастта на гласоподавателите от 21 на 18 г. Но през 1970 г. той претърпя шокираща загуба от торите.



Политиците лесно могат да пропуснат различията и битката между поколенията,



убеден е Боби Дъфи от "Ипсос-Мори". "В политиката в момента проблемите на поколенията са сериозна тема. Основно става дума за грижите около бейби бум и поколението У, но важното всъщност е как ценностите и отношенията на сега зараждащата се група се различават от тези на предвоенното поколение. Днешните младежи заемат мястото на умиращите от това поколение. Двете групи имат различни възгледи по почти всички политически теми - от смъртното наказание до правата на жените и монархията".

Според Дъфи изкушението е да се фокусираме върху бейби бум поколението, което е една трета от електората и да пренебрегнем по-младите поколения, които не променят резултата на изборите. Но това според него ще е голяма грешка.

"Младото поколение не е незаинтересовано от актуалните проблеми. Всъщност то е изумително силно фокусирано върху определени проблеми, които иска да бъдат решени. Ако политиците искат да извлекат някаква полза от всичко това, вместо да отписват младежите като хора, които не ходят да гласуват, трябва да помислят как да им предложат решение на конкретните техни проблеми - например с жилищата".

С други думи просто да им кажат какво биха могли да им предложат.



-----------------

Поколенията според критериите на "Ипсос-Мори"



Предвоенно



Всеки, роден през 1944 г. или преди това, който е бил жив по време на Втората световна война и има поне детски спомени от войната, следвоенния период и от зараждането на британската социална държава.



Бейби бум



Поколението хора, родени между 1945 и 1965 г., когато следвоенният просперитет и новите социални придобивки водят до насърчаване и бум на раждаемостта. Това е първото поколение, което се радва на стипендии за университет, социални придобивки. Пикът в кариерата им е бил през 80-те и сега започват да се пенсионират.



Поколението X



Всеки, роден между 1966 и 1979 г. Това поколение израства след социалните реформи на 60-те г. и се хвърля в икономическите битки на 80-те г., когато рухва следвоенният консенсус.



Поколението Y



Родените между 1980 и 1992 г. (Хората на възраст под 18 г. не са анкетирани.). Родени между управленията на Тачър и Джон Мейджър, станали политически осъзнати при Тони Блеър, хората от това поколение са родени в добри икономически времена, но потънаха в началото на кариерите си в глобалния икономически срив.