По традиция полетът от София до Багдад не е от най-препълнените. Не са много тези, които могат да дадат близо 900 евро за двупосочен билет. Затова малкото пътуващи тихичко се качват на самолета. Този полет обаче е различен. На Терминал 2 цари лека суматоха, защото финансовият министър Симеон Дянков ще пътува с малка делегация до иракската столица. Това е второто му пътуване до Багдад, което не е обявено. За медиите тези визити на вицепремиера са маскирани или като задгранична командировка, или като посещение при семейството му в САЩ.

Дали точно така се е случило никой не знае, защото финансовото министерство



упорито мълчи около пътуванията на Симеон Дянков до Ирак



Става дума за две визити през миналата година, чиято цел по неофициална информация е била свързана с откриването на офис на Българо-американската кредитна банка (БАКБ) в столицата на Иракски Кюрдистан Ербил. Факт е, че през последните две години българската дипломация и фирми все по-често поглеждат към Иракски Кюрдистан. За това обаче няма как да се разбере. Подобно посещенията на Дянков и тази засилена българска активност в Ирак е обгърната от пълна тайнственост и за нея може да се получи само откъслечна информация. За нея не може да се намери информация нито в икономическото, нито във външното министерство. Причината не е никак маловажна - автономната област има бюджет от 80 млрд. долара само за миналата година по думите на председателя на хасковската търговско-промишлена палата Янчо Янев. Палатата е една от най-дейните за развитие на бизнеса с градовете Ербил, Сюлеймания и Дахок и на няколко пъти организира посещения и срещи на бизнесмени от района с бъдещи техни партньори в Ирак. Именно благодарение на активността на хасковлии в началото 2012 г. е била създадена Асоциацията за българо-кюрдистанско приятелство, която да подпомага бизнеса между двете страни.



"В момента там имат само петрол и са готови да купуват всичко



Трябва да успеем да се пласираме добре", споделят български бизнесмени, които вече са посетили Ирак. Това обаче според тях трябва да се прави много внимателно, защото съседна Турция наблюдавала с особена ревност бизнеса с иракската провинция. Тя се намира на малко над 2000 км от България и пътят дотам минава през южната ни съседка. В същото време на Анкара се падат близо 70% от вноса в Иракски Кюрдистан по данни на българските компании.

Надеждите на българските фирми са да се уредят с част от останалите 30%. С ревността на Турция засега в България оправдават мълчанието около имената на фирмите, които вече са стъпили на този благодатен пазар. Това не може да се разбере дори от икономическото министерство, което би трябвало да предоставя такава информация без никакви проблеми. Според ведомството тези данни представляват служебна тайна и не може да бъдат предоставени. А в случая имат дори повод да се похвалят.

През 2011 г. ръстът на износа към Ирак е бил 673,75% (123.8 млн. щатски долара) спрямо предходната година.



За 2012 г. износът е скочил с още 150% и е стигнал 243.4 млн. долара



Основно се изнасят цигари - 90% от износа. Част от тютюневите изделия обаче не били цигари, а... пури. Според икономическото министерство, въпреки че не произвеждаме пури, България внася такива и реекспортира една част от тях за трети страни. Другото, което се изнася, са: яйца - 1.45%, цигарена хартия - 0.73%, хлебарски, сладкарски или бисквитени продукти - 0.70%, птиче месо - 0.70%, дрехи - 0.64%, шампоани - 0.60% и др.

Пред "Сега" Eмел Махмуд от Кюрдско-българската асоциация за приятелство обясни, че в Кюрдистан има регистрирани 20 български компании. Повечето са разположени в Ербил. Въпреки че е създадена да насърчава бизнеса между двете страни, асоциацията не разполага с точна информация за имената и проектите, които те реализират. Причината отново са българските институции, които не са им я предоставили. Според малкото данни, с които те разполагат, в Кюрдистан бизнес правят фирма "Явор", която внасяла цигари "Кинг", строителната компания "Главболгарстрой", кюстендилската фирма за производство на дограма "Евростил". В различни публикации се появява "Винпром Пещера", която също изнасяла за Ирак. Част от вноса в провинцията се правел от местни бизнесмени. Например иракчанинът Мула Салам внасял от България на месец по 140 контейнера с цигари.

Неофициално източници от министерството на икономиката обясняват мълчанието си с факта, че "не пеят в хора", защото



инициативата по бизнеса с Ирак била иззета от външното министерство



Дори насочват въпросите за имената на компаниите натам. Бившият вече външен министър Николай Младенов има дългогодишна слабост към тази част на света, тъй като през 2006 г. е бил съветник на комисиите по сигурност и външна политика в иракския парламент. Като евродепутат през 2008 г. Младенов е заместник-председател на делегацията на Европейския парламент за отношения с Ирак.

Едва заел поста във Външно, Младенов прави първото си посещение в Ирак. Следват още няколко. Последното му е само преди два месеца, а официалният повод е откриването на българското посолство в Ирак. От 2005 г. посланик в Багдад е Валери Рачев, който съвместява поста с началник на кабинета на Младенов. След няколко срещи в Багдад Младенов заминава за Ербил, където се среща с председателя на кюрдския автономен регион Нехчирван Барзани. Там става ясно, че Иракски Кюрдистан е решил да отвори представителство в България, а София - консулство в Ербил. Атина вече има такова от 2009 г., а Букурещ - от февруари 2012 г. Българското се очаква да започне работа до няколко месеца. На разговорите с Николай Младенов е станало дума за засилване на сътрудничеството в сферата на земеделието. "Българските компании не само могат да изнасят за Ирак, но и да правят бизнес тук след отварянето на посолство в Багдад", е заявил Младенов на съвместната пресконференция с Барзани.

Според участници в българската делегация именно тук е трябвало да бъде обявено и отварянето на офиса на БАКБ в Ербил. То обаче е било отложено заради административни противоречия между властите в Багдад и тези в Ербил. Пред "Сега" от банката не отговориха на въпросите дали има разрешение от Иракската централна банка и от БНБ за отварянето на офиса, както и какви са очаквания на банката за работата му. "Българо-американската кредитна банка има интерес към пазара там, като проучва възможностите в Иракски Кюрдистан", потвърждава в края на миналата година председателят на надзорния съвет на банката Цветелина Бориславова, цитирана от в. "Капитал". Според нея до голяма степен това е мотивирано именно от навлизането на българския бизнес, който ще има нужда от финансово обслужване на един пазар, където световните банки все още са твърде слабо представени.

За каква част от българския бизнес става въпрос и по какви проекти работят обаче може само да се гадае. Докато се опитвахме да съберем малкото публични данни за бизнеса с Ирак, а в България всички упорито мълчаха, една институция отвъд океана всеки ден публикуваше информации за възможностите за инвестиции в Ирак. Американската International Trade Administration всекидневно информира щатските компании какви проекти има в Залива, какви са изискванията към тях и как могат да кандидатстват. Целта, както е записано в интернет сайта на ITA, е да насърчи износа от САЩ и създаването на нови работни места. Нещо, за което са призвани и българските институции. Те обаче предпочитат да скрият неспособността си да работят ефективно и в полза на всички български компании зад служебната и търговската тайна. А тя, както се вижда, струва милиони долари.