Сметка за ток от почти 800 лв. за януари, 2.5 пъти по-висока от обикновено, разнасяше възрастен мъж от софийския кв. "Филиповци" сред протестиращите миньори и енергетици, които дойдоха в София, уплашени за работните си места заради схемите за намаляване цената на тока. "Абе, човек, ние толкова не произвеждаме за цял месец, какво си правил", чудеха се работници от ТЕЦ "Бобов дол". Мъжът обясни, че взема 170 лв. пенсия, а жена му работи за минималната заплата от 310 лв. (241 лв. чисто).

Този човек е един от милионите българи, които не могат да покрият енергийните си сметки. Според критериите за социално подпомагане доходът им с жена му надвишава доста минималния гарантиран от 65 лв. на човек от домакинството. Тази сума е критерий кой е беден и кой не е при 241 лв. праг на бедност. Самата помощ за различните категории лица се определя като процент от тези 65 лв. За самотно живеещите под 65 г. например т.нар. диференциран минимален доход е 42.90 лв. на месец (66% от 65 лв.). Т.е.



за държавата те са осигурени



и не получават нищо, ако отнякъде си докарват толкова пари. А ако вземат 42 лв., ще им се полагат 90 ст. Малко по-високи са диференцираните гарантирани доходи, когато се определя правото за енергийни помощи. Затова и 210 000 български домакинства получават такива, докато на месечни социални помощи са едва към 7000 при 624 000 пенсионери с пенсия до минималната от 145 лв.

Върху подобен абсурдно нисък праг за определяне на бедността, който позволява символично подпомагане на силно ограничен кръг хора, и два пъти повече пари да дадат управляващите, пак ще изглеждат като подаяние. Вероятно ще стигне за храната за един ден и толкова. За по-високите сметки за ток пак няма да има.

На този фон доста странно звучи обещанието на служебния вицепремиер и социален министър Деяна Костадинова, че със сигурност ще бъдат подпомогнати тези, които не могат да си платят енергийните сметки и ще се търсят пари за други категории лица.

Тези 210 000 са определени като бедни още миналото лято, когато се подаваха заявленията на базата на доход за 6 месеца назад. През това време държавата се похвали, че е уредила с работа на субсидирана заетост по мерки и програми над 120 000 души, а социално слабите са сред приоритетните групи. На практика част от тези, които са имали право на помощ тогава, вече може да са подпомогнати под друга форма и точно в момента да има много по-нуждаещи се от тях, които ще влязат в групата на бедните през следващия сезон. КНСБ пък иска по 20 лв. допълнително за всички пенсионери с пенсии до 200 лв. от април до края на годината. Това са над 1.1 млн. души. Но едни може да живеят съвсем сами, други да разчитат на деца, на съпрузи с пенсия от 700 лв. И защо онези с пенсия от 200.01 лв. няма да получат нищо? Тук не върви обяснението, че винаги има ощетени на границата. То е резонно, когато става въпрос за законово разпределение на пари. Но когато те се раздават на калпак, субективно с политически решения, въпросът е кой има право да решава, че с 200 лв. човек не може да си плати тока, а с 200 лв. и 1 стотинка може.

Раздаването на пари на принципа да има за всички, но по малко, отдавна е доказано



вредна социална политика,



единственият ефект от която е неефективното пръскане на стотици милиони. Тя не помага на бедните и това се доказва от различни данни на статистиката. Заради изключително ниския си размер социалните помощи у нас съставляват по последни данни едва 3% от общия доход на домакинствата - по 19 лв. на човек за три месеца. А когато бюджетът е съвсем изтърбушен и резервът е под 3 млрд. лв., да се раздадат милиони, нестигащи за нищо, е престъпление.

По 10 лв. отгоре за най-бедните не само няма да успокои социалното напрежение, но вероятно и ще го нагнети още, защото как да се реши кой е по-беден между всички 45% от българите - някъде около 3 млн. души, които според последните данни на Евростат изпитват материални лишения. И това нарежда страната ни на първо място по бедност в Европа. А според изследване на КНСБ близо 6.3 млн. българи се справят с доходи под нормалната издръжка за живот. От тях над 1.5 млн. нямат дори по 215 лв. на човек, които трябват за покриване на жизнено важните си потребности.

Ако наистина се открият резерви в бюджета, те трябва да се използват за по-ефективни мерки. Например да се разплати държавата веднага с бизнеса, за да запази той работните места. Защото всеки нов безработен, особено ако е родител, ще попълни армията на бедните с поне още двама. Намерението на служебния кабинет да разкрие за два месеца 25 000 работни места е с доста спорен ефект. При свитите пазари и ограничения кръг оцелели в кризата фирми, чисти към бюджета (едно от изискванията за включване в различни мерки, програми и схеми, финансирани с пари от държавата и Европа) не е ясно къде точно ще работят и какво ще произвеждат тези хора. Вероятно пак общините ще ги вземат да метат и чистят улиците, в което няма лошо, но не създава брутен вътрешен продукт. И вероятно след три месеца тези



хора ще трябва да бъдат освободени



Не е ясно и как министър Деяна Костадинова ще кара бюрата по труда да търсят работа на безработните с квалификация, които са около 1/3 от всичките над 390 000 без препитание. Над 40 000 са висшисти и още към 130 000 са с някакво професионално или специално средно образование. В момента всеки висококвалифициран безработен се посреща от трудовите посредници с обяснението: "Съжаляваме, ние нямаме работни места за вас!" Томчо Томов от БСК, който е ръководител на Националния център за оценка на компетенциите, е категоричен, че държавата няма никаква представа какви са нуждите на бизнеса от висококвалифицирани служители, защото няма система, която да ги следи. "За статистиката всеки с диплома за висше е висококвалифициран, докато за бизнеса не е така. Затова фирмите не търсят в бюрата по труда ключови служители, а от специализираните за това агенции, които специално ги следят. Тези хора и сами бързо си намират работа и повечето регистрирани в бюрата по труда вероятно имат някакъв дефицит в квалификациите си", смята Томов.

Когато основният проблем на бюджета не е има ли пари, а как недостигът вместо 3 млрд. лв. да бъде сведен до 2 млрд. лв., когато икономиката е замръзнала, харченето на резервите трябва да бъде изключително внимателно. Трябва да се финансират устойчиви проекти, макар и с ефекти на по-късен етап. Няма смисъл да се дадат 10 лв. повече на семейство на ръка, когато тези пари могат да се дадат на училището за учител, който да работи допълнително с детето му, да му осигури обяд и така то да остане в клас. Вместо да се финансират спорни по качество работни места, по-добре да се осигурят средства за съвременна база за обучение в професионалните гимназии, защото възпитаниците им, които се учат да ремонтират телевизори върху апарат "Опера", ще бъдат поредните избълвани от системата безработни.