Днес в Кипърската република е официален празник и не се работи. Православните тачат Катара дифтера, Чистия понеделник - първия ден от великденския пост. Днес освен банките няма да работят и банкоматите. Те са изпразнени до последното евро още от събота, когато под удобното прикритие на затворените трезори едновременно от Брюксел и Никозия дойде благата вест, че Кипър става петата поред икономика, спасявана от партньорите си по еврозона. Спасението (bailout) щракна изневиделица, когато банките отворят утре, всички спасявани вече ще са загубили 10% от парите, вложени в тях. Познатата Тройка спасители - Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд (последният все още не е взел окончателно решение дали ще участва в кипърската сделка и как), спази традицията и изненада не само кипърци, европейци, но и целия финансов свят с



пореден прецедент в дисциплинирането



на закъсали държави. Тройката ще отпусне (знаете как - на траншове и след инфарктни условия) 10 млрд. евро за Кипър срещу ангажимент страната да приеме пакет стабилизиращи мерки. За първи път на "спасяваната" страна се налага да отнеме част от депозираните в банките пари, включително от ужким "застрахованите" депозити. Всички вложители ще бъдат обложени с еднократен данък - 9.9% от цялата сума на депозит в банките под кипърска юрисдикция. По-ниска, 6.75%, ще е ставката на данъка върху "застраховани" влогове до 100 хил. евро. Другите мерки включват повишаване на ставката на корпоративния данък от досегашните 10% на 12.5%, приватизация на държавни активи и неизбежното затягане на колана чрез балансиране на бюджета до 3% годишен дефицит по маастрихтски. С тези 10 млрд. евро



"кипърската сделка" е скромна



в сравнение с 380 млрд. евро за Гърция, 100 млрд. кредит за Испания, 85 млрд. финансиране за Ирландия и 78 млрд. евро - за Португалия. Но Кипър има по оценки към края на 2012 г. едва 17.5 млрд. евро брутен вътрешен продукт и към 16 млрд. евро (цели 93% от БВП) държавен дълг. Дългът на банките е 25 млрд. евро, а близо 10 млрд. евро ще са нужни, за да се рекапитализират те след загубите от инвестиции предимно в Гърция. Цялата сума, нужна за финансово оздравяване на Кипър, се изчислява на 18 млрд. евро, т.е. Тройката покрива под 60% (засега) от нужните суми. Но за първи път тя посяга на парите на вложителите. Те ще платят 5.8 млрд. евро, около 1/3 от цената. Това пладнешко



ограбване на вложителите



в Кипър (40% от депозитите са на чужденци, предимно от Русия) ще доведе до масово теглене на пари от сметките в офшорни зони. Те ще се насочат най-вероятно към "сигурни" банки в Западна Европа и САЩ. Нанесен е тежък удар срещу офшорния бизнес, а Кипър най-вероятно никога няма да се съвземе от него. За Кипър финансовата индустрия (беше) основен отрасъл с активи от 800% към БВП - при средни за ЕС 357% и 334% за еврозоната. Само в Люксембург банките имат повече активи към БВП (над 2000%). Банковият бизнес дава(ше) близо 15% от БВП, нетно 9% от общата добавена стойност. В него са заети пряко 5% от всички работещи кипърци, а косвено (с всички консултанти, адвокати, писари, гавази и пр.) - над 10%. Каква част от финансовия бизнес ще преживее "спасяването" на кипърските финанси? Местните финансисти говорят направо за изпепеляване на островната икономика и предричат нова криза в невиждани размери. След краха на офшорния бизнес поминъкът на кипърци ще е съсипан, мнозина ще търсят прехрана някъде другаде. Къде ли, след като този свят става все по-враждебен? Но ако оставим Кипър настрана, трудно ще изброим всички



тежки последици



от "кипърската сделка" на Тройката. Едва ли някой може да си представи как точно ще реагират на новия сигнал от Брюксел всички потенциално засегнати. А засегнати са не само кипърци, но и всички жители и вложители в еврозоната, потенциално всеки жител на планетата. Не сумата е важна, а знакът. Отсега нататък никой вложител не е сигурен кога парите му ще да бъдат отнети за "спасяване" на държавата, където ги държи. Счита се, че това пладнешко ограбване е сигнал за целия свят. При държавни фалити сметката вече ще плащат не кредиторите, а вложителите в банки. Досега се знаеше, че ако някоя държава изпадне във фалит, губят частните й кредитори, а финансов ресурс за "спасяването" дават публичните кредитори. Вече два пъти "подстригват" държателите на гръцки държавен дълг. При "кипърската сделка" частните кредитори няма да загубят (засега) нито цент от стойността на облигациите си. Както и да тълкуваме този знак на Тройката, ясно е, че ще има нов финансов ред в света. Сериозен повод за размисъл. Съболезнования на българите, паднали в кипърския банков капан, и една идея: не е ли по-добре да си плати човек 10% данък в България и да спи спокойно, отколкото да им ограбят 10% (може би утре повече) от офшорните сметки? В бъдеще данъчният рай (държави с ниско облагане) ще е предпочитан все по-често пред офшорния рай.