Италианското правораздаване отново се залавя с главоблъсканицата по скандалното дело срещу американската студентка Аманда Нокс. В края на миналия месец Върховният съд на Италия отхвърли решението на апелативния съд от 2011 г, който отмени тежките присъди на първа инстанция срещу Аманда и италианския й колега и мимолетен любовник Рафаело Солечито. През 2008 г. те бяха осъдени съответно на 26 и 25 години затвор за убийството и сексуално насилие през 2007 г. на 21-годишната британска студентка Мередит Кърчър в Перуджа.
Мередит и Аманда следвали в Университета за чужденци в Перуджа и делели под наем една и съща къща заедно с още две италиански студентки. Нашумялото навремето престъпление е извършено на 1 ноември, или празника на Хелоуин. На следващия ден полуголото тяло на Мередит Кърчър е намерено на пода в стаята й, като по него имало 40 прободни рани, а гърлото й било прерязано. Според първоначалната версия тя е станала жертва на свои дрогирани приятели по време на секс оргия - обстоятелствата на местопрестъплението показват, че убиецът или убийците й са познавали жертвата си. Двете други съквартирантки отпаднали от подозренията, тъй като били при роднини за празника.
Ред обстоятелства водят до заключението,
че Аманда и Рафаеле са замесени в деянието. Непосредствено след ареста й Аманда твърдяла, че била в къщата в нощта на убийството на Мередит. Не съвсем ясен видеоматериал от охранителните камери в квартала показва как тя се прибира около 20.45 часа на 1 ноември.
Впоследствие обаче се отмята и свидетелства, че вечерта на 1 ноември и последвалата нощ прекарала в жилището на Рафаеле Солечито. А за престъплението разбрала сутринта на 2 ноември, когато се върнала в къщата, без обаче да е влизала в стаята на жертвата. Но пред разследващите и първоинстанционния съдия тя попада в клопките на въпросите им и разкрива подробности от нощта на престъплението, които няма как да са плод на въображение. Освен това Аманда твърдяла, че в жилището на Рафаеле двамата пушили марихуана, гледали филм и правили секс (медиите писаха тогава, че студентът програмист бил шестата й "бройка" от краткия й престой в Италия). Но Рафаеле заявил, че е бил твърде дрогиран и дори не си спомнял дали Аманда е била с него през цялото време. Той свидетелствал още, че двамата гледали филми на неговия ноутбук, които свалил от интернет. Но компютърните специалисти не засекли никакво прехвърляне на филми от мрежата във времето от 20 ч. на 1 ноември до 5.32 на следващата сутрин. Освен това двамата са изключили мобилните си телефони за същия период от време, което е необичайно за една празнична нощ. На практика те не могли да представят алиби за нощта на престъплението.
В един момент Аманда хвърля вината върху съвсем друго лице (собственик на бар), но той се оказал с непоклатимо алиби.
Отделно отпечатъци от пръсти на Аманда са открити в окървавената спалня на Мередит, както и възможен неин отпечатък от длан върху главата на жертвата. Криминалистите открили прясна кръв от Аманда и Мередит в мивката на общата баня.
Особено компрометиращ е един нож, намерен в кухнята на Рафаеле - върху него е открита ДНК на Аманда и Мередит, която никога не е стъпвала в жилището му. Рафаеле заявил, че случайно бил порязал Мередит, докато готвели заедно в къщата на момичетата (това окончателно срива версията на Аманда за престоя й в жилището му). Освен това миризма на белина лъхнала следователите при обиска на апартамента му. На сутринта след убийството от компютъра на Рафаеле е била търсена информация за "белина и кръв". Собственик на близкия магазин дал показания, че Аманда пазарувала сутринта на 2 ноември, а и полицията открила в жилището на Рафаеле бележка от същия магазин. Явно
белината е трябвало да изтрие следите от деянието
Междувременно в историята е замесено и трето лице - дребният наркопласьор и крадец Руди Геде, натурализиран италианец от Брега на слоновата кост. Неговата ДНК също е открита на местопрестъплението. Той признал, че бил в къщата в нощта на убийството и двамата с Мередит правили секс по взаимно съгласие, но не я е убивал. Представил версия, която се оказва неправдоподобна, и на 28 октомври 2008 г. е осъден на 30 години затвор, заменени следващата година на 16 години. Той е първият и единственият засега, осъден по случая.
Италианските прокурори обаче са убедени, че той не е действал сам
Пред първоинстаницонния съд те защитават тезата, че Аманда и Рафаеле са съучастници. Според обвинението оръжието на престъплението е ножът от кухнята на Рафаеле, с него Аманда е изтезавала Мередит, преди да пререже гърлото й, а Руди и Рафаеле са държали жертвата, след като преди това Руди я изнасилил. Накрая Аманда и Рафаеле счупили прозорец на къщата, за да имитират обир.
Обвинението представи няколко мотива за убийството - отказ на Мередит да участва в оргия, престъплението е станало неволно по време на груб секс, било част от сатанистки ритуал или пък е плод на скарване между двете студентки по битови причини или за пари. Съдът приема тезата на обвинението и през декември 2008 г. осъди Аманда и Рафаеле съответно на 26 и 25 години.
От този момент съдебната сага навлиза във втора фаза, която се движи в посока, обратна на първата. Главната улика - ножът в кухнята на Рафаеле - се оказва съмнителна. Уж върху дръжката му е открита ДНК на Аманда, а върху острието ДНК на Мередит, но назначената от апелативния съд повторна експертиза, извършена от независими специалисти от римски университет, отхвърлят заключенията на предишната експертиза. А и върху острието му не са открити следи от кръв.
Освен това експертите доказват, че две от трите рани по шията на жертвата са нанесени с друг нож. Кървав отпечатък от него са открити върху завивките, но тайнственият нож така и не е намерен. Като капак на всичко не са установени никакви биологични следи от присъствието на Аманда на местопрестъплението.
Изобщо независима експертиза открива множество основни грешки в събирането и анализа на пробите. Тя дори доказва от видеозапис на полицията
как важни улики се държат във видимо мръсна ръкавица
Медиите писаха тогава, че полицията не е успяла да обезопаси местопрестъплението за провеждането на качествена работа по събирането на факти и улики. В това отношение стаята на Мередит била силно "замърсена", дори експертът по съдебна медицина не могъл да каже точно дали е имало изнасилване.
В крайна сметка апелативният съд стига до заключението, че уликите са събрани крайно небрежно и няма преки доказателства за вината на Аманда и Рафаеле. И на 3 октомври 2011 г. оправдава двамата "главно заради дефектността на ДНК доказателствата", както предаде тогава Би Би Си.
С решението на италианския Върховен съд от 26 март т.г. сагата навлиза в третата си фаза, макар че става дума за връщане в изходното й положение. Според сп. "Тайм" висшата съдебна инстанция иска преразглеждане, защото били допуснати процедурни греши по време на процеса, оправдал Аманда и Рафаеле. Истинските си мотиви обаче съдът още не е огласил - трябва да направи това в срок от 90 дни.
Така или иначе обвинението, обжалвало оправдателната присъда, убедило съда, че тя била "противоречива и нелогична", а самото решение за оправдаване било взето от съдия, "който бил дезориентиран", както предаде Би Би Си.
Според запознати третата фаза няма да започне преди края на годината. Лашкано досега в противоположни състояния, семейството на Мередит Кърчър посрещна одобрително продължението на сагата. Преминали през същите състояния, семействата на Аманда и Рафаеле посрещнаха продължението с тревога. Те обаче са решени да се защитават.
В същото време сагата може да доведе до политически сблъсък между Италия и САЩ. Рим може да поиска екстрадирането на Аманда, но пред "Тайм" Карло Ведова, адвокат на Аманда, увери, че "американските власти внимателно ще изучат цялата документация по процеса, за да решат дали тя ще получи справедлив процес". Има обаче и вариант за договореност между двете страни, която ще позволи на Аманда да остане в САЩ за процеса.
Аманда, Рафаеле и Руди са страните от триъгълника на едно зловещо убийство. Италианската Темида продължава да изследва ролята им по време на деянието - кой (или кои) са убийците, кой (или кои) са съучастниците, (кой или кои) са били просто зяпачи и пасивни съучастници. Дали обаче Темида ще успее да нареди триъгълника така, че страните му повече да не се разместват и изобщо да не се пипа повече по него?
|
|