Централната избирателна комисия (ЦИК) вече работи под стъклен похлупак - заседанията й се излъчват в интернет. Това е част от така обещаваната прозрачност в работата на изключително важния изборен орган, от който зависи много. И това е една огромна стъпка напред, макар и постигната почти силово след натиск от неправителствени организации и въпреки възраженията на комисията, че няма достатъчно средства и технически възможности. Стана ли обаче работата на ЦИК наистина по-прозрачна?

От години комисията, съставена политически на квотен принцип и с мнозинство на управляващите, се счита за една от най-непрозрачните в работата си структури. И с право. Невъзможно беше да се разбере какво се случва на заседанията, кой и как гласува, спазват ли се политическите различия или чрез представителите си там формациите се договарят под масата. Съмненията останаха и за този състав на централната комисия, макар да започнаха да публикуват протоколи от заседанията, предварително дневния ред, а сега и онлайн излъчването. Протоколите, които грешно бяха сметнати за стенограми, далеч не дават цялата информация какво се случва на дадено заседание, защото изобилстват от паузи, наречени "по-нататък в заседанието" или пък "дискусии извън протокола". Така остава впечатлението, че най-интересното - споровете, остава зад кадър. Често тези протоколи се публикуват с два и повече месеца закъснение, което пречи заинтересованите да се информират навреме за подробностите. Защото решенията все пак се публикуват почти навреме, макар нерядко късно вечер в петък, както беше с промяната на методиката за разпределение на мандатите, но за тях специално ще стане дума по-долу. Буди недоумение обаче категоричният отказ да публикуват стенограмите от началото на работата си. Институтът за развитие на публичната среда вече загуби окончателно във ВАС делото по тази тема, но не смятат да се отказват. Инатът на ЦИК определено създава впечатлението, че имат какво да крият.

А две седмици излъчвания донякъде повдигнаха завесата за това какво имат да крият. На драматични среднощни заседания членовете на ЦИК от квотата на ГЕРБ приемаха предварително решени състави и ръководства на районните избирателни комисии (РИК) абсолютно безпринципно, без ясни критерии и на моменти комично. И правилно заключи Сабрие Сапунджиева: "Това не е ЦИК, а ЦИРК". Въпреки всички брожения от последните избори през 2011-а досега отново ГЕРБ оглави почти всички комисии - 30 от 31, а комисията погази закона, като не спази представителството на партиите в парламента и в ръководствата на РИК. Това че ги даваха в реално време в интернет, изобщо не им попречи. В случая обаче има и едно чисто техническо нарушение на прозрачността - честите прекъсвания на излъчването - очевидно монтирането на една камера и един компютър, който да го обслужва, е страшно затруднение за комисията.

И ако тази спазена законова разпоредба за предаването в реално време показа, че в комисията нямат кой знае какви задръжки да карат постарому, с други свои задължения, също свързани с прозрачността, изобщо не се справят. С огромно закъснение вече са факт обещаните интернет страници на РИК, но остава невъзможно от тях избирателите да получат пълна информация за листите на партиите например. Ако не си направи труда да събира необходимите му имена от страници на партии, областни управи и др., може да се окаже, че ще научи пълните списъци едва след вота или когато ЦИК ги оповести на своята страница в едно с резултатите. Ролята на РИК пък е ключова в изборния процес. Те освен че ригистрират кандидатите, се произнасят и по проблеми в секционните комисии и решенията им не подлежат на обжалване. От комисията се забавиха и с електронното заявление за гласуване на българите зад граница, но това е друга тема.

Така че тази стъпка с излъчването наистина е огромна, но далеч не е достатъчна. Работата на комисията стана малко по-публична, но почти никак по-прозрачна. Трябват промени в една друга посока - а именно гражданско участие или поне по-сериозен контрол върху работата на комисията. Защото партийният квотен принцип далеч не осигурява справедливост и честност в работата на членовете й. Вярно, договорките между партиите в повечето случаи се извършват на съвсем друго място, а не в бившия партиен дом, където обитава комисията, и те често са просто изпълнители на волята на централите, които са ги изпратили там.

През годините няколко са емблематичните примери за не съвсем законово ясни действия на тогавашните състави на ЦИК, които обаче трудно могат да бъдат доказани. Разказват се например легенди за това как през 2005 г. благодарение на един известен математик от комисията, вече бивш неин член, разпределянето на спечелените мандати внесе суматоха в куп формации. Тогава хората на Иван Костов вкараха в парламента куп "софиянци" в два от районите, докато от БСП класираха само водачите си там, макар изборният им резултат да беше поне двойно по-голям. Също като легенда се разказва отстрелването на Александър Лилов през 2001 г. в Добрич, но точно там бяха изсипани гласовете на българи в чужбина и така той не успя да влезе в НС. Членове на комисията също така не крият как през годините с договорка е имало печалба на поне един мандат, макар и по метода Д'Ондт, който е история.

Много важна се оказа и една друга роля на ЦИК - дописването на закони, което се превърна в практика. Макар и не по тяхна вина, членовете на комисията се наложи да тълкуват, дописват и пренаписват разпоредбите на закона за референдумите, просто защото законодателят не си беше свършил както трябва работата. В него пише, че за неуредените въпроси се ползват разпоредбите на изборния кодекс, но той касае няколко вида избори - как решиха кой точно модел да използват, също остана неясно. Съмненията за договорки бяха около новите състави на РИК, а не използването на старите и др. Сега пък подозрения породи смяната на методиката за разпределяне на спечелените мандати, която не беше променяна от години. Членове на комисията обясняват, че тя е по-справедлива, защото на практика не използва едни и същи гласове два пъти, както е било досега. Според тях дори старата е незаконна. Повечето специалисти харесват новата. Е как тогава да се отхвърлят съмненията, че партиите досега не са я пипали, защото им е била изгодна. Обясненията от рода "Така си бяхме свикнали, защо да я променяме....", звучат повече от странно. Също странно е защо комисията загуби куп време да изяснява как ще се изчислява броят на мандатите във всеки район и бодро обявиха, че ще става по прогнозни данни на НСИ към момента на изборите, а изведнъж тихомълком в последните промени в Изборния кодекс беше записано по данни от последното преброяване. Това отново говори за договорки между партии - и управляващи, и опозиция. Заради тези договорки през 2017 г. мандатите във всеки район ще са същите като на предстоящите тази година. Надали обаче данните за населението още ще са същите при този темп на обезлюдяване и преселение.

И така, както мандатите няма да отразят промените, така и начинът за формиране на ЦИК не следва общественото мнение, освен че отразява числено превъзходството на една или друга партия след изборите. Време е обаче да се помисли не просто за публичност на заседанията, защото както и в Народното събрание голяма част от решенията не се взимат в пленарната зала, а в комисиите, в случая в работните групи, до които пък продължава да няма никакъв достъп. Време е може би ЦИК да излезе от похлупака на партиите и там да попаднат надпартийни специалисти, каквито все пак има. Като начало гражданската квота е един добър изход, която освен това би се вписала в исканията на хората, които са на улицата в последните седмици. А в бъдеще може би трябва да се мисли в посока изцяло специалисти, независими от партии и политически пристрастия, поне доколкото е възможно.