Преди малко повече от месец начело на столичната следствена служба застана следователят Петьо Петров, известен като Еврото. Той бе директно назначение на градския прокурор на София Николай Кокинов. Скрити зад това удобно за тях правомощие на обвинителя, членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) не казаха и гък.

Подобно действие потвърждава опасенията, че настоящият кадрови орган няма никакво намерение да се справи с проблема с безпринципните назначения. Но това не е всичко. По-задълбочен поглед върху ситуацията показва, че съветът издига, повишава и поставя на ключови позиции хора, без да има реална представа какви са качествата им. Дори по-лошо, практиката сочи, че ВСС е готов да пренебрегне смущаващи данни от кадровите досиета на някои магистрати, когато му бъде наредено те да бъдат поставени където трябва. Такъв бе случаят с главния прокурор Сотир Цацаров, който бе избран с пълно мнозинство, макар че не успя да даде смислено обяснение за една сделка, извършена от съпругата му.

Ето какъв е конкретният случай - според атестацията на следователя Петров за периода 2007-2011 г. той е работил върху две дела. Цифром и словом толкова. Едното следователят е приключил с обвинителен акт, а второто е прекратил, тъй като не е открил данни за престъпления. В същото време, в направената му в края на 2011 г. атестация е записано, че получава 100 от 100 възможни точки, а година по-късно е повишен и в ранг. Данните бяха предоставени от ВСС след проверка.



Разбира се, не по-малко смущаващи са данните за военния съдия,



чието име ВСС не съобщи, с нула точки в категорията "правни знания и умения" в атестацията си. Тази абсурдна оценка бе потвърдена от ВСС, чиито членове ходили да го изпитват на място. Защо обаче този съдия все още е в системата и решава човешки съдби? На този въпрос никой не може да отговори.

"Трябваше да правим атестация на един колега. Прочетохме всички негови отменени актове, както и други решения. Влизахме в заседанията му. Накрая атестацията се получи обективна и с не много висока оценка, беше написана на около 30 страници. Разбрахме обаче, че други хора с не толкова високи качества получават по-високи оценки. И се оказа, че заради нашето старание колегата ще бъде ощетен. Затова решихме да ревизираме оценката си и я завишихме", разказва съдия Весислава Иванова от Софийския градски съд за опита си в т.нар. помощни атестационни комисии, които правят реалните атестации на магистратите. В момента системата е такава - магистратите по места се оценяват от тези помощни комисии, съставени от техни колеги от по-високата инстанция и след това се изпращат за одобрение във ВСС.

Резултатът от цялата тази система е, че огромното мнозинство получават добри или много добри оценки. А който е с по-ниска, обжалва пред ВСС и получава завишение. Т.е. цялата бюрокрация с помощни и централни комисии тотално се обезсмисля, защото магистратите, които четат и правят някакви усилия, преди да оценяват свой колега, са малко, а тези, които все пак го правят, рискуват да си навлекат гнева му, понеже са били обективни. От цялата работа лъха на формализъм и безсмислие.



Това обаче не пречи на системата за оценяване да върви криво-ляво



Най-вече криво, защото едва ли това, което се случва в момента, може да бъде оценено положително. За да бъде направена една читава атестация, е нужен около месец. По принцип срокът би могъл да бъде съкратен, но това означава членовете на помощната комисия - съдии например - да не правят нищо друго. А това рядко се случва, тъй като в по-натоварените съдилища заседания има почти всеки ден. Който е влизал в съдийски кабинет в столично съдилище, е виждал натрупаните папки и може да се сети за какво става дума. И така, един съдия освен за ежедневните си ангажименти трябва да отдели време и за да проучи работата на колегата си, когото ще оценява. "Всичко е въпрос на проучване, но и при добро желание от страна на съдиите е трудно, защото няма време. Това е една от причините да се подхожда формално", казва Иванова. Този подход се състои предимно в гледане на количеството, а не на качеството. В случая на съдиите последното значи, че гледат дали колегата им спазва стриктно сроковете - да речем за написването на мотивите към една присъда, който по принцип е едномесечен, но често се нарушава. "Срокът е решаващ, не се обръща внимание на качеството", казва съдия Иванова. Оттук насетне следва, че когато една атестационна комисия обръща внимание единствено на сроковете, тя почти със сигурност ще пропусне, че въпросният магистрат може да е бил по-сериозно натоварен от колегите си или пък има друга причина за забавянето, независеща от него.

Съдиите маркират и друг проблем. Според сегашната система ВСС е крайният съдник за оценката на магистрата. Там обаче често се случва работата на я съдия да бъде оценявана от наказателен или обратното и това повдига въпроса доколко е справедливо. "Проблемът с гражданските и наказателните съдии е преекспониран", твърди Итова. Според нея всеки магистрат може да придобие представа за работата на колегата си, след като види сроковете и натовареността му, а плюс това в комисията има специалисти и по наказателно, и по гражданско право.



"Досега над 90% от оценките бяха "много добри",



но вече има и много, които са "добри". Наскоро имаше и задоволителни оценки и те не бяха протестирани", казва председателят на атестационната комисия към ВСС Милка Итова. Тя обаче очертава друг проблем, който сериозно пречи магистратите да получават оценки, отговарящи на реалността. В момента не всички комисии попълват атестационните формуляри по еднакъв начин и така на практика излиза, че в системата липсва дори единен начин за оценяване, а какво остава за тежест на самата оценка. Според Итова този проблем може да се реши, като съветът попълни коректно един от тези формуляри и го изпрати на всички за образец. Защо обаче този състав на ВСС, който встъпи в длъжност през октомври миналата година, досега не е направил нещо толкова елементарно, не е ясно. Проблемите с атестационните формуляри ще бъдат обсъждани в края на този месец и най-вероятно след това ще се предприемат някакви стъпки. По-сериозно раздвижване може да се очаква към началото на лятото. "Това не може да стане веднага и на момента. За шест месеца технически се заровихме в проблемите", казва Итова.

"Няма единен стандарт. Формално, по места всеки оценява както му хрумне", казва и Иванова. Според нея тук има и друг проблем. В по-малките съдилища неминуемо роля играе и личното предпочитание на магистрата, пишещ оценки. В големите градове това е доста по-трудно, но извън тях субективността е неизбежна. Според нея трябва да се търси цялостна реформа на сегашната система, за да се постигнат някакви позитивни резултати. Подобна идея бе предложена на правосъдното министерство от Съюза на съдиите в България в края на миналата година. Според нея трябва да се премахнат сегашните помощни атестационни комисии и да се премине към централизирано звено, което да се занимава с това. Членовете на тази централна комисия трябва да се избират от магистратските среди и да имат мандат, например едногодишен. През това време няма да се занимават с магистратска работа, а само с атестиране на колегите си. "Министерството на правосъдието каза, че това не е приоритет, защото няма пари", обяснява Иванова. Итова също смята, че това е основният въпрос, защото ако се пристъпи към такъв вариант, трябва да се намерят средства за командировки на магистратите, а също и за възнаграждения. В крайна сметка, докато някой не реши да се захване с тази не много популярна част от магистратския живот, ситуацията ще остане както сегашната. Хора с дела, които се броят на пръстите на едната ръка, ще стават шефове, а такива без познания ще решават човешки съдби.