Да кажеш добра дума за бившия финансов министър Симеон Дянков, днес се смята най-малкото за ярка проява на липса на чувство за самосъхранение или за лош вкус. Дянков не е и много за хвалене. Но течащите публични упражнения по героизъм на негов гръб, и то от хора, които през изминалите почти четири години на ГЕРБ са мълчали, са закъснели, грозни и безпринципни. Дянков за броени часове бе превърнат в персона нон грата в ГЕРБ, в най-големия виновник за провала на управлението, а всевъзможни кадри на партията изведнъж се писаха "партизани" и заобясняваха как години наред усилено са се борили срещу "врага с партиен билет".

Тон, разбира се, зададе стратегически замълчалият експремиер Борисов, който



сякаш никога не е заставал зад собствения си министър



и никога не е участвал в решения, свързани с финансите на държавата. И докато Дянков наистина носи вина като финансов министър за пренатягането на бюджетните ограничения, за липсата на социална чувствителност, за грубата намеса в някои сектори, той има и принос, който сега всички му отричат. По-лошото е, че част от обвинителите се опитват да си осигурят мимоходом и индулгенция за собствените си грешки.

Спор за заплати се оказа например голямата мъка на бившата регионална министърка Лиляна Павлова, която тези дни заяви в интервю, че е водела тежки битки с Дянков. Това твърдение е, меко казано, странно на фона на огромния ресурс, насочван преимуществено за инфраструктура в рамките на мандата на ГЕРБ, а конкретният пример, посочен от Павлова, направо е смехотворен. Като пример за тежка битка Павлова даде заплатите в Агенция "Пътна инфраструктура". Заради възнагражденията в тази структура разходите за заплати на МРРБ бяха вдигнати от 3.1 млн. лв. на месец на 3.59 млн. на месец, а после леко бяха коригирани надолу - на 3.5 млн. лв. на месец. Това според Павлова била тежка битка, в която Дянков за съжаление се наложил.

Оценки за Дянков раздаде и бившият земеделски министър Мирослав Найденов, преди да стане клиент на прокуратурата. Щедрите обещания на Найденов за преждевременно изплащане на земеделските субсидии и мирът в сектора доведе до оставката на Дянков и поемането на 800 млн. лв. извънреден дълг. Сблъсъкът между Дянков и Найденов за земеделските субсидии всъщност изобщо не е нов и Дянков нееднократно е изразявал принципна позиция, че не трябва да има толериране на отделни групи земеделски производители. Във финансовото министерство се приземи и скандалът около безпрецедентното решение на Сметната палата да не завери отчета на земеделското министерство за 2010 г.

В самата ГЕРБ Дянков послужи идеално като изкупителна жертва за слабата социална и икономическа политика,



виновникът българите да са бедни и икономиката да крета.



В тази посока може и да има аргументи, но само ако Дянков се постави редом до премиера и ресорните министри - на труда и на икономиката. Министър на икономиката всъщност в мандата на ГЕРБ изобщо нямаше - имаше министри на енергетиката. Това, с което ГЕРБ се кичеше и продължава да се хвали - финансовата дисциплина, изведнъж се оказа ничия заслуга и дори срам.

Последният пример за закъснели изявления на гърба на Дянков бяха коментарите на управителя на БНБ Иван Искров. Той директно обвини Дянков, че е искал да прахоса Сребърния фонд, но БНБ и Комисията за финансов надзор не са му позволили. Тази едностранчива, чисто политическа оценка за стремежа на Дянков едва ли не да изхарчи целия резерв е, меко казано, учудваща, макар че БНБ наистина излезе с негативна позиция за идеята за инвестиране на част от Сребърния фонд в ДЦК. По-странно е вживяването на Искров в ролята на адвокат на Комисията за финансов надзор, оглавявана от Стоян Мавродиев, пратен там от ГЕРБ. "Не съм предполагал колко сме били прави да заложим независимост на комисията и да се изпробва механизмът. То не беше опит за подчиняване, за експерименти и накрая опит да се подчини Сребърният фонд. Имаше и поръчкови проверки, но КФН устоя", заяви Искров.

Поръчковите проверки, за които управителят на БНБ говори, е проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция, която успя да влезе в комисията след безпрецедентен за последните години отказ на държавна институция да допусне друга контролна държавна институция на проверка.



До "поръчковата" проверка се стигна



след информации за големи бонуси, раздавани в КФН и други нарушения в комисията, като част от тази информация бе потвърдена. АДФИ установи, че независимата комисия си е присвоила без законови основания правото на държавната администрация да раздава бонуси от икономиите от заплати и така е раздала 430 000 лв. за ДМС, вместо да ги върне в бюджета. Войната за независимостта на комисията пък бе именно война за спазване на общи правила, в резултат на което администрацията на КФН в крайна сметка бе подведена под общите изисквания за държавната администрация.

Непризнати остават и усилията на Дянков като вицепремиер да се опита да спре отделни корупционни практики. Дянков направи отчаян опит да ограничи източването на Държавния резерв, като предложи направо агенцията да се закрие, опита се да даде информация за парите на държавните дружества в банките, опита се да говори за повече правила и намаление на банковите лихви, застана зад Ваньо Танов в опитите да се ограничат отделни контрабандни канали. Тези битки се оказаха отчаяни и Дянков наистина се провали. Но това не е основание за ликуване. Нищо подобно.