Рядко се случва появата на отделна личност да промени безусловно хода на историята. Така се случи, когато през май 1940 г. премиер на Великобритания стана Уинстън Чърчил, но обикновено усилията на един човек не могат да спрат вълната на събитията. Без съмнение обаче една от тези забележителни личности бе Маргарет Тачър. Защото няма да е пресилено да се каже, че тя спаси Великобритания от банкрут, направи я отново велика, спечели една война и заедно с Роналд Рейгън удари камбаната на съветския комунизъм.

Некролозите за нея и от левицата, и от десницата сякаш намекват, че битките й са все от миналото, че тя е фигура от една по-ранна епоха, чиито борби нямат отношение към политиката днес. Едва ли нещо би могло да бъде по-далеч от истината. Принципите, които тя установи и които заедно оформят ясната политическа програма, наречена отдавна тачъризъм, съответстват на съвременността дори повече, отколкото на 80-те години на миналия век. Да я отписваме като историческа фигура, означава да пренебрегнем непреходността - най-отличителния аспект на политическата й мисъл.

Днес Съветът за сигурност на ООН плюс Германия (наричани още групата 5+1) одобряват решение по отношение на иранската ядрена програма , което тя навремето определи в друг контекст като "политика на превантивното раболепие", и можем да разберем и приемем ясното и категорично отхвърляне от страна на лейди Тачър на малодушието в международните отношения. Когато тя бе на власт, отношението й към заплахите на диктаторите и изнудването от страна на аржентинската хунта за Фолклендските острови или на Саддам Хюсеин преди войната в Залива бе твърда и безкомпромисна позиция, която днес групата 5+1 все се опитва да избегне. Съветът, който Тачър даде на президента на САЩ Джордж Буш през 1990 г. - "Няма време за колебание, Джордж", е отчайващо актуален и нужен и днес.

Нейната подкрепа за Израел бе непоклатима.



Когато я питаха за антисемитизма, тя отвърна: "Аз просто не го разбирам".



И заклейми членовете на нейната регионална асоциация, които бяха изключили евреите от местния голф клуб. След като се оттегли от политиката, на въпроса кое е най-голямото й постижение, тя отговори, че й се е случило в края на 30-те г. на миналия век, когато била на 12 г. и събрала пари, за да спаси от нацистите 17-годишно еврейско момиче от Австрия, за да емигрира във Великобритания.

Маргарет Тачър мразеше дефицитите така, както се очаква от дъщерята на един бакалин да ненавижда дълговете. Макар че наследи от Лейбъристката партия една катастрофирала икономика през 1979 г., в която най-високият данък върху дохода бе 98% и в която стачките на служители в обществения сектор съсипваха британската индустрия, тя успя да увеличи растежа и производителността до такава степен, че когато напусна управлението, най-високата данъчна подоходна ставка бе 40%, а темповете на растежа бяха съизмерими с тези в любимата й Америка. За жалост в началото на този век умът й потъна в сенките, иначе щеше да е наистина вдъхновяващо да се чуе мнението й за астрономическите дефицити, управлявани от администрацията на Обама днес.

Би било великолепно, ако можехме да чуем и оценката й за състоянието на Европейския съюз днес, тъй като всяка от прогнозираните от нея опасности от икономическия и валутен съюз се оказват точни. Лорд Солсбъри веднъж каза, че най-жестоките думи в английския език са: "Казах ти, че ще стане така". Колко пъти Маргарет Тачър каза на Брюксел и еврофилите, че система, в която всички европейски икономики, без значение от техния размер, вид и форма, бъдат натикани в единна валутна и лихвена система, неизбежно ще се провали? Тя бе видяла опасността. Може би щеше да ни покаже и изхода от кризата.

Когато бе предложено британският паунд да даде път на еврото,



тя извика в Камарата на общините: "Не! Не! Не!"



Британците трябва да погледнат към Кипър, Гърция, Испания, Португалия и Италия днес и да я аплодират за нейната далновидност.

"Демокрацията не се състои само в това да отгатнеш какво искат хората. Демокрацията означава и да водиш хората", каза тя. Колко често можем да видим това днес в политиката, повлияна от социологическите анкети и фокус групите? По повод на политическите лупинги, за които толкова много настояваха някои кръгове в нейната партия през 1981 г., на конференцията на торите тя заяви: "Завиваш, ако искаш. Дамата не се врътка."

За разлика от много днешни политици тя имаше безпогрешна интуиция за политиката и за това кое е правилно и кое - не. На честването на 200-годишнината от падането на Бастилията например нещо й подсказа, че не бива да се присъединява към французите в празнуването на революцията, довела до кръвопролития, война и републиканство, затова тя забрани на британския посланик да участва въпреки скърцането със зъби във Външно министерство. Може ли някой да си представи, че съвременен политик ще направи такъв ход днес?

Тя се наслаждаваше на обидите, които й отправяха враговете й. Когато съветската пропаганда й лепна етикета "Желязната лейди", целта бе да се привлече вниманието към липсата на гъвкавост от нейна страна. "Всеки лидер трябва да носи у себе си известно количество стомана, и ето че аз не съм изключение, след като ме наричат Желязната лейди", отвърна тя. Колко силно днес Западът се нуждае от лидери, които възприемат личната си непопулярност като незначителен вторичен продукт на големите битки, които искат да водят, и които вярват, че хората ще ги преизберат, въпреки че избирателите не ги харесват лично особено много?



Познавах я добре и мога да твърдя,



че имаше много, което човек да хареса и на което да се възхити у Маргарет Тачър, но за нея това нямаше особено значение. Тя имаше да върши работа. Когато преди няколко години Хилари Клинтън се сравни с Маргарет Тачър, можеше да се възприеме като любезност, но вместо това лейди Тачър възрази: "Тя изобщо не прилича на мен. Зная го, защото аз изобщо не приличам на нея!"

Днес, когато лейди Тачър вече не е жива, не бива да я превръщаме в поредната удобна исторически фигура, окастрена от идеологическите присъди, които принадлежат на времето. Тачъризмът ще остане завинаги и с него светът е по-добър.

-------

*Андрю Робъртс е историк, назначен от Маргарет Тачър за попечител в Тръста на архивите на Маргарет Тачър.