При нас има съкращения на щатовете и уволнение поради закриване на част от фирмата. Имаме ли право на някакви компенсации?

В. Ч., София





В Кодекса на труда има разпоредба - чл.328, която предвижда няколко варианта на правомерно прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя. То обаче изрично е съпътствано от задължително предизвестие. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.

Става дума за прекратяване на договор в няколко хипотези. Сред тях са при закриване на предприятие или част от него, съкращаване на щата, при намаляване на обема на работа, при спиране за повече от 15 дни. Пак тук са и вариантите "липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата", както и когато той "не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа". Пак по чл.328 от КТ вървят и прекратяването на договорите при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност. Същото се отнася и за случаите, в които заеманата от него "длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност".

С предизвестие върви и уволнението при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях, както и при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Същата процедура се прилага и при прекратяване поради навършване на 65-годишна възраст за професори, доценти и доктори на науките. Както и когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Именно за част от тези хипотези КТ предвижда и специална норма, която разпорежда необходимостта от плащане на обезщетение от страна на работодателя. Това право на обезщетение на работника или служителя възниква по силата на чл.222 от КТ. Това става след уволнение при следните хипотези:

- поради закриване на предприятието или на част от него

- съкращаване в щата

- намаляване обема на работа

- спиране на работата за повече от 15 работни дни

- при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност

- когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.

В тези случаи работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок, разпорежда КТ.

Във въпросната разпоредба се предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.

Има и още една хипотеза, при която се дължат 2 заплати обезщетение. Това е при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Тогава той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение в този случай може да се изплаща само веднъж.