Феноменът "Борисов" се оказа работещ както в български, така и в европейски условия. За България е ясно - в силно чалгизираната среда бе искрено и лично бившият премиер да се обръща към сънародниците си с откровението "И вие сте прости, и аз съм прост". Приемайте ме като свой сред свои, което си бе народопсихология в действие.

Как обаче такъв типаж се вписваше в европейска среда, където афиширането на простотия не е приемливо? От Алеково време се знае, че



срещата между Бай Ганьо и Европа ражда комичен ефект



Борисов обаче го приемаха насериозно в Брюксел. Сякаш по очите го познаваха, че е свой.

Протоколът задължава, биха казали французите. Но извън протокола Борисов получаваше политически бонуси, които не можеха да се обяснят с негови европейски заслуги. Освен с една - нищо европейско не му е чуждо. Като се изключи неговата недодяланост, той се сродява с много европейски политици чрез амбицията си за власт и пари. Защо седемгодишният натиск на Европейската комисия над България да разобличи корумпираната й върхушка не даде съществен резултат? Възможни са две обяснения: Първо, защото България е непревземаема твърдина за обединените европейски сили; второ, защото атаките срещу нея са бутафорни. Иска ли Европа да удари олигархичната власт, която дирижира политическите процеси в страната, издига и сваля нейните премиери? Може и да иска, но не го прави, защото рискува да освети инструменти и канали за финансови машинации, които не са чужди на управляващите елити и в утвърдените демокрации в Европа. Ще повярвате ли, че в някои случаи



България е по-прозрачна от учителите си по демокрация?



Тези дни Франция се е захласнала по правителствен стриптийз, както го нарече в. "Фигаро". За първи път министри обявиха публично на 15 април какво притежават и французите научиха колко от тях са милионери, макар и като социалисти да са угрижени за бедните. Неудоволствието, с което го направиха, можеше да избоде очите на воайорите, защото някои декларираха дори старите си велосипеди (щом ще се вадят на показ и личните транспортни средства). Операцията се наложи едва когато бившият министър на бюджета Жером Каюзак бе принуден да признае след медийни разкрития, че е кътал 600 000 евро "спестявания" в швейцарска банка, докато е призовавал за строгост към данъчните бегълци. За да спаси остатъците от авторитета си (26% обществена подкрепа), президентът Франсоа Оланд, който се престори на силно изненадан, накара министрите си да се явят по бельо пред французите, за да ги уверят, че не крият повече нищо. Възникна въпросът: а защо само министрите? Хайде на масата да се качат и депутатите, за да видим и те какво носят отдолу! Започна яростна съпротива на парламентаристи от всички политически цветове, защото е възмутително да има съмнения в тяхната порядъчност.

Помните ли откога България има Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор? От 9 май 2000 г. Което означава, че поне по формална прозрачност нашата страна е изпреварила Франция с 13 години. В края на март т.г. влезе в сила последното изменение на закона, което въпреки ропота на влиятелни лица накара няколко незасегнати до момента категории също да огласят имуществото си. А какво да се каже за Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, който е в сила от 19 ноември 2012 г.? Гражданската конфискация (без съд и присъда) не се вмества в европейските представи за върховенство на закона, но в България се прилага експериментално. Колко ли време ще трябва на държава с консервативни правни традиции като Франция да повярва в ползата за себе си от такъв закон, макар че го е препоръчала на България?

Аферата "Каюзак", която произведе неприятен гръм, може да се окаже мокър фишек в сравнение с експлозивната сила, която се крие във все още



неогласените досиета по аферата "Офшорлийкс"



Интересно е да се проследи как реагираха френските власти, щом на 5 април се разбра, че 2.5 млн. документа за авоари в данъчни райски кътчета са се оказали в ръцете на международна група разследващи журналисти. След тишината при първото стъписване новият министър на бюджета Бернар Казньов, който замести разобличения Каюзак, отправи от трибуната на Националното събрание следния призив: "Искам да приканя пресата, която твърди, че притежава елементи от досиетата, да има добрата воля да ги предаде на правосъдието, за да може то да си свърши работата". Каква класика във взаимоотношенията власт-печат! Първото, което хрумна на властта, бе да поиска от журналистите да й разкрият източниците си на информация. Сякаш става дума за България, а не за Франция, която гордо изписва по фасадите на сградите си датата на своя Закон за свободата на печата - 29 юли 1881 г. Тъй като от френските вестници само "Монд" притежава офшорните документи, редакцията му се почувства длъжна да отговори директно на министъра: "Вестник "Монд" отхвърля категорично всяко искане - съдебно или правителствено - за предаване на данните".

Сходното поведение на властите, когато има риск да лъснат срамните им тайни, няма как да не сродява държавите под лозунга



"Клептокрации от всички страни, съединявайте се!"



По-обиграните правителства изненадващо бързо се съюзиха. На 10 април президентът Оланд провъзгласи, че "трябва да се изкоренят данъчните убежища в Европа и навсякъде по света". Петте най-големи държави в ЕС - Великобритания, Германия, Испания, Италия и Франция, към които се присъедини и Полша - се уговориха да разменят помежду си, а сетне и с други европейски държави, данъчна информация, каквато разменят със САЩ съгласно закона ФАКТА (Foreign Account Tax Compliance Act). В един момент всички в ЕС заговориха, че е лошо да има търпимост към който и да е данъчен рай (само Австрия замълча многозначително), сякаш досега не са били на точно обратното мнение. Под диктовката на президента си Франция започна спешно да пише стратегия за "морализация на политическия живот", която ще бъде огласена днес. Небивалата бързина за решаване на въпроси в такава чувствителна сфера като имуществото на богатите показва, че е в ход спасителна операция. На публично обсъждане е поставено качеството на европейския политически елит. Глобализацията го извади от националните рамки и го превърна в общ проблем за управляващите, които макар и да не признават, никога не са смятали, че властта трябва да пречи на личното им забогатяване.

Борисов и неговите предшественици във властта не се различават много от философията на европейските си колеги. Разликата е, че не са достатъчно рафинирани и много им личи. Това дава основание за натиск върху тях да се поправят, без да се налага учителите им по добри обноски да се вглеждат в себе си. Утвърди се схема, според която България и Румъния официално са признати за корумпирани, докато всички останали в ЕС (включително и новакът Хърватия, която чака присъединяване на 1 юли) не са. Вътрешно обаче се знае, че положението не е точно така, и затова натискът е дозиран дотолкова, че да не предизвиква шумно противодействие. Говори се за корупция в двете държави, но не и за корумпирани. По този начин никой не се чувства лично засегнат.

Примерът на Франция показа, че докато не бъдат осветени персонално министри и други висши носители на правни и морални ценности, не е възможна сериозна промяна в поведението на управляващите. С предстоящото отваряне на досиетата "Офшорлийкс" се създава за първи път възможност за



поименно осветяване на европейския политически елит,



доколкото негови представители са крили авоарите си в данъчни убежища. Ако операцията постигне целите си, ще се образува достатъчно голяма критична маса на обществена нетърпимост към клептокрацията. Българите, които по традиция не са настроени бунтовно, биха могли да се почувстват насърчени за по-категоричен протест срещу върхушката си, която ги краде през всички години на прехода и влачи заграбеното в данъчни убежища.

За хармонизацията на поведението на европейските държави в сферата на правосъдието и вътрешния ред, която доскоро се смяташе забранена зона за външна намеса, може да допринесе и предстоящата трансформация на Службата за борба с измамите в ЕС (ОЛАФ) в европейска прокуратура. На първо време тя ще се занимава само с посегателствата над средства от европейския бюджет, но след време би могла да упражнява контрол над цялостното спазване на европейското законодателство, доколкото се върви към хармонизация и на националните бюджети. По този начин корупцията ще подлежи на преследване на общата територия на ЕС, независимо че може да ощетява само бюджетите на отделни държави.

В условията на по-голяма обща прозрачност ще минава по-трудно номерът с взаимното намигане между управляващите, макар че никой не очаква корупцията да изчезне веднъж завинаги. Ако високите постове загубят привлекателност, кой ще иска да става министър или депутат? Чак дотам сигурно няма да се стигне, но българите ще бъдат доволни дори ако ръководителите им започнат да се придържат поне към принципа "Кради с мярка!".