Резюме.
Легендата е, че когато Оскар Уайлд бил в Дивия запад в една кръчма, видял табела "Don't shoot the piano player; he's doing the best he can". Не стреляйте по пианиста, той толкова може. Генерал Бойко Борисов не е пианист, а каратист. Той се вайкаше, че искали да го застрелят.
Край на резюмето.
Идват избори. Знам кой ще победи. Българските партии пак ще победят българския народ. Но хората, с които говоря, почнаха да мислят като мен, че политическата агитация е като търговската реклама. Рекламират ли ми нещо, аз не го купувам. Ако то беше добро, нямаше да се нуждае от реклама. А те ми го предлагат на цена, в която влизат и разходите за реклама. Нахалство.
Българските партии са на държавна субсидия. Значи те ми бъркат в джоба, рекламирайки се. Значи партиите са бизнес с ненормално висока норма на печалба, макар не толкова висока колкото в трафика на наркотици, проститутки и източване на сметки от банкомати. Тези, които не са храненици на народа, са безпаричните зелени и безсребрените независими кандидати. Останалите партии ми бъркат в джоба. И колкото по се саморекламират, толкова по се гнуся от тях.
Вярно, площадният лозунг "Всички партии - аут!" е неосъществим в обозримото бъдеще. Още много време квадратните хора по света и у нас ще припяват "мъдростта" на квадрат на Чърчил, че демокрацията има много кусури, но по-добро от нея не е измислено. Сякаш някъде има демокрация. Сякаш е честно:
- "One man one vote" (един човек един глас) и нашият глас да тежи колкото купения глас на неграмотния, който не плаща данъци и паразитира върху всички нас. Обезлюдяването на България да не е българско предимство в пренаселващия се свят, а България да става развъдник на неграмотни и невръстни момиченца майки, възпроизвеждащи неграмотния бъдещ контингент на битовата престъпност. Парите за интегриране на циганите да потъват в джобовете на "интеграторите".
- Българските продажници, озовали се в ЕС, да не възроптаят срещу пестицидите, изтребващи пчелите в България.
БКП/БСП разгласи в ЕС скандалното българско подслушване чрез СРС (специални разузнавателни средства). Знам какво ще направи ЕС. Нищо.
В България такива скандали са полезни и отрезвяващи. Те са надникване във вонящата кухня на властта (ББ казва на шеф-митничаря: Нема да закачаш Мишо Бирата, щото му обещах да не го закачам). Министри на ББ казаха, че е нормално Цвъ-Цвъ да ги подслушва. Съгласен съм. Аз не възразявам, че ме подслушват.
Подслушване и проследяване ще има все повече по света и у нас. На вашето дете ще му имплантирате чип, за да го намерите, ако то изчезне, както на вашия автомобил има една джаджа да го намерят, ако той изчезне. Религиозните откачалки ще ви цитират библейския текст, как всеки ще е белязан със знака на Антихриста. За да се проследяват паричните потоци и терористичните съзаклятия, шпионирането ще нараства; няма как иначе. Вече функционират високотехнологични глобални системи за засичане на ключови думи (например думите в заглавието на това писмо).
Но не можеш само на високотехнологичен шпионаж да разчиташ. Друго си е сталинската и хитлеристката постановка за тоталния и нетехнологичен шпионаж. "Всеки немец и всяка немкиня могат да шпионират и трябва да шпионират"; 13-годишният Павлик Морозов изпълнил своя дълг, като издал баща си при "разкулачването".
3. Нетехнологичното шпиониране е незаменимо. Комшиите зад стената слухтяха слушаме ли Би Би Си. Баща ми (химик, следвал в Гьотинген) го пратиха в лагер, понеже казал, че "крекингът" (петрол от въглищен газ) няма да компенсира недоимъка на Германия откъм каучук и петрол и затова Германия ще загуби войната. После и комунистите го пратиха в лагер.
Българските "комунисти" изградиха отлична информационна мрежа всеки да шпионира всекиго в България. И в чужбина. В посолства, в български търговски представителства, в бюра на авиолинии "Балкан" и пр. всеки издаваше другарчето си и никой не смееше да краде. И чужденци се улавяха в мрежата. На сегашния временен български премиер Марин Райков баща му завербува такива важни политически персони в Западна Европа, че аз шапка му свалям.
В България предстоят избори и можем да разкараме карикатурния генерал ББ. Истинските генерали са героите, които са се сражавали за България и са побеждавали в Балканските войни, не победителите в мутренските войни. Но така стана, че за да разкараме каратиста пожарникар, комунист и милиционер, трябва да гласуваме за партията на СС (Сергей Станишев), който преброил колко копчета с петолъчки имало в униформите на червеноармейците. Е'а ти избора! Откакто умря д-р Петър Дертлиев, не остана никой, за когото да гласуваш.
В простотиите СС е надпростачен от ББ, който прочел Винету и казва "Аз", "Аз", "Аз ви дадох магистрали", "Аз ви дадох спортна зала". Той импонира на българските простаци и простакеси, които в стихотворения го възпяха.
И аз ще го възпея. Бъзливец бил ББ като каратист. Не знам; не разбирам от карате. Треньорите ни по бокс бяха Стоян Ацев, Замората и Боян Гаврилов, дето беше с Ивайла Вълкова, дето брат й - външният министър Виктор Вълков трябваше да стане премиер, пък не стана. Тренерите ни учеха: Като си в клинч, ти, за да си разгънеш контраудара, първо се измъкваш от клинча. ББ се измъкна от премиерството, за да нанесе контраудар в предсрочни избори. Казах ви го в писмата си още на 13 и на 20 февруари 2013 г., преди ББ да подаде оставка. Аре, стига съм ви светвал какво има да става, щото освен за пианиста има и за вестоносеца, носещ лоши новини. Да бе, и в Шекспир го има това "Kill the Messenger".
Понеже аз искам да гласувам, щото да не се увеличи тежестта на купените гласове, ще трябва да гласувам за хора извън крадливата комбина: например за безпаричните зелени или за безсребрените независими като кардиохирурга Жоро Ничев например.
В това писмо има неща, които не са за вярване; приличат на приказки от 1001 нощ, по-точно на приказката за Али Баба и 40-те разбойника. Но аз ще ги разкажа, понеже те са смешни. Ако ги вземете за художествена измислица, ще ме надцените. Дядо Господ не ме е дарил с художественото въображение. Разказвам, както свиря на пиано. "Не стреляйте по пианиста, той толкова може."
Неотдавна българският премиер и карикатурен генерал Б.Б. вдигна олелия, че искали да го застрелят. Не знам дали е лоша идея, но не е решение на проблемите. Аз живея на улица "Латинка", където застреляха премиера Андрей Луканов. Това не реши проблемите. После на тротоара срещу мен киснеха с часове двама души в кола с угасени светлини. Не беше сивият крайслер с многото антени, за който напоследък се вдигна врява.
Вкъщи казах на приятелите: "Не стреляйте по пианиста". Те като ми скочиха, на даран перан ме направиха:
- Бойко може да е прочел "Винету" от Карл Май. Карл Май никога не е бил на онзи континент и никога не е видял жив индианец. Карл Май лежал за измама в немски затвор и в килията си измислил Винету.
- Ама чакай бе...
- Какво да чакам, къде да те чакам, бе Джимо. Пък Ради ..
- Кой?
- Минният инженер, бе. На писателя Милчо Радев брат му. Дето бяхте една тайфа с Жаното, шахматиста Владилен Попов, дето му се смеехте на името Владилен от Владимир Илич Ленин, Веско Бранев, дето стана филмов сценарист "Хотел Централ" и не знам какво, Веско Алексиев и братчето му Алекс Алексиев, дето после стана не знам какво в "Ранд корпорейшън", пък вие го пъдехте да не ви се мотае в краката, като пускахте оная скрибуцаща грамофонна плоча с "In the Mood", щото угасяхте лампите да се натискате с гаджетата, докато танцувахте онзи глупав танц суинг, ама "In the Mood" още е евъргрийн и винаги ще е.
- Та какво за минния инженер.
- Завиждахте му. Особено ти. Щото ти казваше - "влизаш в една дупка и излизаш от друга дупка в друга държава". Пък той заради една шегичка, тя солена му излезе, си провали кариерата. Като нямало в склада гумени ботуши за миньорите, казал им "Нямам, национализираха я фабриката на баща ми за гумени ботуши". Вписали му в досието, че и той като теб е син на национализиран и не може да е партиец, и не го назначиха след изпитателния срок. На ти го на теб твоето ценно нетехнологично шпиониране.
Много сме смешни ние, оглупелите, вечно безпартийни старци, когато се дърлим. Глупави като сегашните млади невежи с мозъци, промити от западната "демокрация".
Jusautor DI copyright
Значи партиите са бизнес с ненормално висока норма на печалба, макар не толкова висока колкото в трафика на наркотици, проститутки и източване на сметки от банкомати. Тези, които не са храненици на народа, са безпаричните зелени и безсребрените независими кандидати.
И двете съждения са спорни...Много спорни!
---------------------------
Блогът на Генек