За 7 месеца българският Конституционен съд е решил две дела. С едното, в далечния октомври на миналата година, бяха обявени за противоконституционни текстове от закона за конфискация на престъпното имущество. С второто - в началото на март т.г., пък отказаха да уважат искане на 50 депутати срещу една от временните комисии в предишния парламент, ръководени от Яне Янев. Последното решение излезе след разпускането на парламента, т.е. след края на работата на въпросната комисия на Янев. И затова беше напълно безсмислено. Друг е въпросът, че само месеци по-рано същият този КС обяви друга временна комисия, ръководена пак от Яне Янев, за противоконституционна. Но това е друга, следваща тема. Както и обстоятелството, че за цялата 2012 г. КС е решил само 13 дела - по едно и малко на месец.

Изначално обаче става дума за това, че на практика от близо година



България е без една от най-висшите си институции



Защото и след драмите около неизбирането на двама кандидати, и след чакането съставът да бъде попълнен, и сега, когато КС е в пълен състав от 12 съдии, пак няма никаква продукция откъм петия етаж на сградата на Министерския съвет, където се помещава съдът.

Много бяха драмите около невъзможността на Народното събрание да избере човек от своята квота след провалите с кандидатурите на съдийката Венета Марковска и на прокурорката Галя Гугушева. Заради тях изведнъж се оказа, че КС вместо с 12 членове е с 11 и на практика отказа да работи. Това стана по решение единствено на самия съд, на мнозинство от неговите 11 редовно избрани или назначени съдии. Те приеха, че щом няма 12-и човек, то не може да има избор на председател, а щом няма председател, няма и съд.

Което си беше не само странно, но и абсурдно. Защото КС е постоянно действаща институция, защото дори 7 гласа стигат той да взима решения, защото няма мандат - мандат имат индивидуалните му членове. Освен това самият КС е обявявал в свои решения, че е колективен орган, а не съд - това означава, че за да работи, трябва да има кворум от 2/3. Отгоре на всичко през годините се е случвало десетки пъти КС да работи с намален състав - от 1,2, че и 3-ма членове дори. Това е било заради болест, командировка, заради непопълване на състава - при това с месеци. Дори по едно време близо



половин година стоя без цели двама съдии



и това не му пречеше да работи, да решава дела.

В крайна сметка обаче се прие, че не може да работи, ако не са 12. От КС обещаваха, че ще заработят здраво, като се окомплектоват. Ще решат купа с натрупаните дела.

В края на февруари т.г. КС бе попълнен и в него влезе зам.-председателят на Върховния касационен съд Гроздан Илиев. На 4 март пък съдът си избра и шеф - Димитър Токушев. И повече от месец и половина по-късно се отчете с едно-единствено определение - онова за комисията на Яне Янев. Човек би си помислил, че в тази държава проблеми с прилагането на конституцията, с основните човешки права и свободи, с лобистки закони няма.

Да не говорим, че този странен "отпуск", който си даде КС, е твърде проблематичен, като се има предвид, че КС изобщо не е случайно нещо. Става дума за институция, която може да свали президента, да отмени всеки закон, приет от парламента, да блокира или да пусне дадена реформа, да закрие политическа партия и да я обяви извън закона, да каже дали държавният глава или пък даден депутат е избран по правилата и ако не - да касира избора, да обяви дали един международен договор - включително и примерно този за членство в ЕС, съответства на конституцията и ако не - да забрани неговото действия. Или иначе казано - ако иска и реши, КС може не само да е една от важните институция. Той може да е най-важната. И да е всъщност самата власт в България.

Според конституцията и Закона за Конституционния съд последният може да бъде сезиран от главния прокурор, президента, правителството, двете върховни съдилища, от поне 48 депутати и сравнително отскоро и от омбудсмана, но само при противоречие на даден закон със заложени в конституцията права на гражданите. Проблем е, че самият КС не може да се самосезира, както и че липсва институтът на индивидуалната жалба, каквато има например в Германия, където често се решават наистина отнасящи се до хората дела.

И макар че въпросните институции често сезират КС с дела, в които има повече политически или икономически игрички, то



все пак има много висящи дела в КС



И част от тях сравнително важни, а някои дори и много важни.

Така например има искане срещу закона за конфискацията, срещу закона за управление на отпадъците. Има дела и срещу Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, както и срещу текстове от Закона за чужденците и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Отделно омбудсманът Константин Пенчев вкара в съда и много важно искане - срещу разпоредби от законите за държавната собственост и за общинската собственост. Тук става дума за проблемни текстове, които предвиждат извършване на принудително отчуждаване на имоти дори без да е платено или дадено обезщетението.

Оспорени са текстове от закона за радиото и телевизията, отнасящи се до това дали в тях да има или не агенти на Държавна сигурност. Сега има забрана, но този текст от закона се атакува и КС трябва да се произнесе. Има дело и срещу важни разпоредби от Гражданския процесуален кодекс.



Висят и образувани две дела по искане на президента



В едното, което беше внесено само преди няколко дни, той иска установяване на противоконституционност на част от разпоредба от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. В другото той оспорва разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Все текстове, приети от ГЕРБ в миналия парламент.

Има и дело по искане на омбудсмана, в което се иска махането на разпоредба от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Тя предвижда възможност дори за авансов данък върху все още на практика неначислена лихва върху депозити. Има и още две искания от омбудсмана - свързани със закона за семейните помощи и с данъчните длъжници чужденци.



Работа да иска Конституционният съд



Но на този фон има едно странно продължаващо мълчание. Затова и няма как да не се натърти, че се забелязват куп изначално сбъркани неща в сегашната уредба на Конституционния съд (КС). И те са заложени и в конституцията, и в закона, определящ работата му. Така например висшите съдии не са обвързани с каквито и да било срокове, в рамките на които да се произнасят с решения. Така едно дело може да се точи и по няколко месеца, колкото и важно да е то. Освен това КС не е обвързан с никаква своя практика - по сходни казуси те могат да решат веднъж по един начин, а втори път по абсолютно различен. На трето място идва и странното решение на конституционния законодател, според което не се спира действието на атакуван пред КС закон. Заложено е и че решенията на КС се вземат само с мнозинство повече от половината от всички съдии. Тоест, за да бъде отменен един закон, са необходими



поне 7 гласа от всичките 12



Текст, който изначално е абсурден. Защото не е нормално 6-има съдии да смятат, че даден закон е лош, другите 6-има да защитават точно противната теза и накрая законът да не бъде отменен. Казано иначе, конституцията отваря широка вратичка, през която висшите съдии могат да избягат, когато не им стига смелост да решат едно дело. За законовото разпореждане самите съдии нямат вина, но пък безспорно е, че някак много често взеха да ползват този вариант през годините, и то все по най-важните дела.

И няма как човек да не си помисли, че в тези случаи става дума за конституционна търговия, за бягане от отговорност, а не за спазване на закона. Всъщност изобщо не е без значение какъв КС ще има България и при какви процедури и практики работи. Защото той може да е не само политически и обществен отдушник, но и наистина пазител на конституционността и законността в държавата. И не е без значение възможността да се въведе индивидуална жалба, чрез която засегнати от закони обществени групи или хора да се обръщат към него и да разчитат на справедливо решение. Или пък да се сложат гаранции, че КС няма да играе политически игрички и че в него съдии ще са само най-достойните и авторитетни юристи в България. Да не говорим и за очевидната тенденция в КС да има все по-малко дела и работа и все по-малко институции да се обръщат към висшите съдии. Освен това все по-често в случаите на сезиране става дума за маловажни или пък тяснопартийни проблеми, както и за видимо засягащи малки икономически групи въпроси. Но какво да искаш от президент, правителство, главен прокурор, група депутати... Отгоре на всичко дойде и тази принудителна почивка, която самият КС си даде. И това са все неща, които означават, че този съд определено има нужда от промени, при това кардинално, из основи.