Дълги години си мечтаехме как ще станем енергиен център на Балканите. Днес тези амбиции изглеждат химерни. Как ще стане международен "хъб" държава, която не може да управлява собствената си енергийна система? Която не може да удържи разрастването на вятърните перки и фотоволтаиците и създава хаос с цените. Която дори си няма национална електроенергийна борса и това я превръща в заден двор на Европа. Заслужава ли лидерско място държава, която се хвърля да прави голяма нова АЕЦ, с години се мъчи да стъкми финансовия план, а накрая се оказва пред скъп "гьол" и се чуди какво да прави с излишъците си от ток?

Ние сме малка и бедна на енергийни източници страна. Напук на това политиците ни са влюбени в мегапроектите, а България продължава да прахосва горива и енергия. Удивително е, че по структура на енергийното потребление страната ни е била по-европейска през 1990 г., отколкото е сега.

В целия ЕС бягат от "мръсни" към по-чисти енергии, а у нас делът на тока изяжда позициите на природния газ. През последните години делът на синьото гориво в първичното ни енергопотребление спадна до около 12% от напълно европейските 19% през 80-те години на миналия век. Същевременно Европейският съюз се стреми към дял от над 20%. Значението на въглищата също расте. Казва го Евростат. Това означава, че България върви не просто назад, но и срещу посоките на Съюза. Сякаш сме нощни пеперуди, неудържимо привлечени от лампата, която им пърли крилата - ползваме ток, за да се топлим, а после сметките ни прогарят джоба. Куп правителства се заричат да топлофицират и газифицират България, само че нищо не се прави по въпроса. Ето тема за размисъл: у нас има едва 20 топлофикационни дружества; в Дания, която е с 2 пъти по-малко население, те са 440, има ги във всяко село.



Европейци, но не съвсем



Често се сравняваме с другите от ЕС по цени и по заплати. Българите са гневни и с право - разходите им за отопление отнемат значителна част от семейния бюджет, докато в западноевропейските страни разходите за отопление и гореща вода не надхвърлят 10% от дохода. Но има и други факти и показатели за сравнение, които разкриват корените на нашата енергийна бедност. В Европейския съюз средно 55% от домовете имат достъп до природен газ. В същото време от преброени 3 милиона домакинства у нас само 60 хиляди, или 2%, ползват синьо гориво.

Близо 40% от енергията, използвана в българския дом - вкл. за отопление, готвене и други домакински нужди, е електрическа. В Европа този процент е 11%. Прекалената "електрификация" на нашия бит води до три пъти повече разходи на първична енергия в сравнение с екологичната и по-евтина алтернатива - пряко използване на природен газ. Тоест заместването на електрическата енергия с природен газ за отопление и за домакински нужди вкъщи означава трикратно спестяване на първична енергия.

Горните констатации не са нечии лобистки внушения - те са написани черно на бяло в енергийната стратегия на България за десетилетието до 2020 г. Там е предвидено "разработване до края на 2011 г. и приемане на Програма за ускорена газификация на Република България, с изпълнението на която се очаква значително спестяване на първична енергия." Записани са и други важни мерки - например за "специфична подкрепа" на частни физически лица за изграждане на инсталации с използване на слънчева, термална, геотермална енергия, биомаса за битови нужди в сградите, стимулиране на ВЕИ проекти в нарушени терени; подкрепа за въвеждане на електрически пътни превозни средства, включително захранвани с енергия от възобновяеми източници и увеличаване на пряката финансова помощ за изграждане на ВЕИ мощности, задоволяващи собствени нужди.

Предприятията ни също са енергиен прахосник - българската икономика е печален шампион на ЕС в дисциплината, защото нашият разход на енергия за производство на единица брутен вътрешен продукт е няколко пъти по-голям, отколкото е средното за Европа.

Всяка държава си има модел за решаване на собствените енергийни нужди и проблеми. В България си нямаме модел. Въпросът каква енергетика ни е необходима се повдига при всяко ново правителство, през няколко години се ражда поредната енергийна стратегия, а после се оказва, че енергетиката ни си живее собствен живот, който няма общо с написаното в документите, и както се видя в последните години с ВЕИ централите, излиза от контрол.



България сигурно е европейски шампион и в друга дисциплина -



производство на концепции, стратегии, визии, програми, планове. В тях има добри намерения и разумни мерки, проблемът е, че си остават на хартия. Ето например какви задачи спуска един поовехтял вече документ - Енергийната стратегия за 2005 - 2015 г.: премахване на ценовите изкривявания, така че населението да бъде насърчено да пести; насърчаване на комбинираното производство на топлинна и еленергия; насърчаване на енергийната ефективност при крайните потребители; насърчаване на развитието на по-икономични от тока начини на отопление и подобряване на достъпа на населението до тях; изграждане на ефективни системи за газификация и топлофикация, които изискват по-малко средства, отколкото електроенергийна мощност за същото потребление. Коя от тези задачи от 2005 г. към днешна дата е изпълнена или поне е в напреднала фаза?

В същия документ се посочва, че българското производство не би могло да бъде конкурентоспособно, при положение че за единица БВП харчим неколкократно повече енергия от другите в ЕС. Ето защо се предвижда природният газ, тъй като е по-рентабилен и по-"еко" от тока, плавно да увеличава дела си в крайното енергийно потребление - от 8.9% на 12.5% през 2015 г., а дяловете на еленергията и въглищата ще се смаляват. Така пише в стратегията, но в действителност се случва точно обратното.



Чудесни обещания откриваме и в по-актуалната енергийна стратегия



Мотото й е "Надеждна, ефективна, по-чиста енергетика", а вътре е описано едно прекрасно бъдеще: "Заедно с енергийната ефективност, енергонезависимите сгради, електромобилите и увеличаването на дела на енергията от възобновяеми източници усилията ще бъдат насочени към изграждане на най-новите системи за управление - т.нар. умни енергийни мрежи (Smart Grid), базирани на математически изчисления на поведението на преносната и разпределителната система на ниско и високо напрежение и участието на мощности на ВЕИ в нея, както и оценка на данните от електромерите за дистанционни измервания. Smart Grid е енергийна инфраструктура от ново поколение, която ще подобри качеството на услугата и ще позволи по-гъвкаво потребление на енергията." Само че в днешната ни действителност се налага паническо спиране на мощности, защото се оказа, че електроенергетиката произвежда прекалено много, а части от нея - и прекалено скъпо.

В стратегията за 2011 - 2020 г. откриваме противоречия, които показват, че България се лута в лабиринт от грешни решения, нерешени проблеми, напипване на верни ходове и липса на ясна визия. В стратегията например плахо се споменава, че "децентрализираното производство" на енергия от слънце, вятър, биомаса и т. н. съобразно местния потенциал и нужди е сектор с големи перспективи - по този начин се избягват всички разходи, свързани с присъединяване към мрежите и загуби по пренос и разпределение на енергия.

После се заявява категорично, че "приоритет на правителството е развитието и разширяването на битовата газификация". Признава се, че под 2% от българските домакинства са газифицирани и се твърди, че увеличаването на този процент до 30 през 2020 г. и замяната на използваната електрическа енергия за отопление с високоефективни уреди на природен газ може да доведе до над 1 млрд. лева спестени разходи за енергия на домакинствата". Лошото е, че ако се запази досегашното темпо, делът на ползващите синьо гориво български домакинства ще стане 30% някъде в средата на века, след 50-ина години.

В стратегията се добавя и още един приоритет - "запазване на централизираното топлоснабдяване, като дружествата трябва да бъдат технически модернизирани и финансово стабилизирани". Освен това активно ще се подкрепят методите за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Някой да е изненадан, че по стратегията няма особен напредък? Когато всичко е приоритет, всъщност нищо не е приоритет.

Най-лошото е, че правителствата не изпълняват твърдо заявени от самите тях намерения дори когато това може да докара на България огромни санкции от Брюксел. В енергийната стратегия за периода 2011-2020 г. Министерството на икономиката гръмко обещава: "За да създадем доверие и прозрачност на електроенергийния пазар, до края на 2011 г. ще създадем електроенергийна борса в страната, чрез която, залагайки принципа на конкурентност, ще постигнем прозрачно ценообразуване, гъвкавост в договарянето, максимално използване на междусистемните преносни капацитети... Чрез българската електроенергийна борса на практика ще бъде реализирана европейската политика за интегриране на националните пазари и създаване на добре функциониращи регионални". Вече сме 2013 г., а работеща борса няма.



Днес спокойно можем да кажем, че стратегията е пълен провал



В същото време там откриваме едно важно предупреждение, на което никой не е реагирал. Според документа, изготвен от отлични специалисти, "при съществуващите механизми за насърчаване на ВЕИ и на енергийната ефективност в периода 2012 - 2018 г. се очаква свръхпроизводство на енергия от възобновяеми източници.

Излиза, че експертите са били наясно, че се задава колосален проблем - прекалено голямо производство на ток при малко потребление, големи и тромави мощности, които не могат да бъдат лесно включвани и изключвани и в резултат почти невъзможен баланс на системата, в която делът на централи, зависещи от слънцето и вятъра, расте. При това според прогнозата това ще е проблем докъм 2018 г. Засега държавата няма отговор на това страшно предизвикателство.