Нека за момента забравим за какво точно са си говорили в онзи запис бившият премиер Бойко Борисов, Мирослав Найденов и Николай Кокинов. И да си представим, че Борисов не е подал оставка, а все още е министър-председател. Тогава първият въпрос, който със сигурност всеки от нас би си задал, е как Националната служба за охрана (НСО) е допуснала да се внесе подслушвателно устройство в дома на един премиер. Улисани от анализа на казаното в записа и преброяването на престъпленията, които прозират в него, този въпрос остана някак на заден план. Той обаче е толкова важен, колкото и когато питахме как гардовете са проспали внасянето на пистолет и нож на конференцията на ДПС. Защото, ако пистолетът, насочен към главата на Ахмед Доган, не гръмна по чиста случайност, то "стрелбата" срещу Борисов успя и го повлече надолу.

Вероятно утре ръководството на НСО ще обяви, че е назначена вътрешна проверка по случая, а резултатът ще е наказание на някой редови бодигард. Както се случи и след инцидента с Ахмед Доган. Истината е, че подслушването на Борисов е поредна издънка на службата. Защото именно на НСО е задача да гарантира сигурността на охранявания обект и да не допусне той да бъде подслушван - било то чрез внесено подслушвателно устройство или чрез някой сив автомобил, паркиран до дома на бившия премиер. А ако приемем, че в думите на Борисов има истина и някоя паралелна на МВР структура или чуждо разузнаване извършва нерегламентирано подслушване, то ситуацията става още по-притеснителна. Защото вместо откровената търговия с влияние на записа можеха да се споделят и тайни, свързани с националната сигурност. Според проектозакона за НСО, който не беше приет от Народното събрание, службата "организира и провежда дейности и мероприятия, в това число и охранително-технически, за изграждане и усъвършенстване на средствата и системите за комуникация на охраняваните лица и охраняемите обекти, осигуряване на тяхната надеждност и информационна безопасност". Това са правилата, по които и в момента работи НСО. Така че повече от ясно е, че държавните гардове са се провалили в опазването на Борисов и са допуснали пробив в сигурността му.

Вината обаче не е само на службата, а и на бившия пример. Той винаги си е позволявал да се отнася свойски с мъжете, които го охраняват. А това никак не е улеснявало работа им, въпреки че самият Борисов (като бивш бодигард) знае, че е неправилно. Показателните са случаите, когато Борисов не даваше на гардовете да шофират джипа, в който се вози. Той винаги предпочиташе сам да управлява автомобила, въпреки че това е в разрез с всички правила за охрана. Така се стигна и до пътния инцидент на 6 октомври м.г., в който автомобилът на Борисов беше ударен от друга кола на НСО. Тогава Борисов обърка пътя на кръгово кръстовище в Благоевград и след като спря рязко, беше ударен отзад от ескортиращата го кола на НСО.

Борисов обаче не е единственият с подобно отношение към хората от службата за охрана. Неофициално се знае, че до инцидента с Ахмед Доган се стигна именно заради това срастване на охраняван и охранители. Бившият лидер на ДПС не допускаше никой друг да го пази освен верните му гардове. Това обаче не му помогна, когато трябва. Също както и на Борисов. Сега остава да се разбере дали в случая с подслушването на Борисов това е станало нарочно, или е резултат от грешното разбиране с какво точно трябва да се занимава Националната служба за охрана.