Непоносимостта към политическите авторитети между хората, с които общувам всеки ден, ескалира. И стигна такива предели, че започвам да се тревожа. Говоря за неангажирани политически люде, чийто вот досега вероятно е чертаел подскоците на изборната крива.

Опасявам се, че ако хора като тези, за които говоря, са преобладаващото мнозинство днес, то сме на прага на нови, чудати събития.

Досегашните избори и резултатите от тях бяха дело, най-общо речено, на два типа избирател. Единият, който политолозите определят като "твърдо ядро",



са обвързаните хора





Тези, които поради идейни подбуди или - по-често - поради семейна и кланова причастност, гласуват "за нашите". Тях ги има и сега, съвсем нормално е. Това са съответните членове на партиите, роднини, хора с бизнес, закачен за държавни поръчки чрез конкретни управленци, техните роднини, хора с различни травми по родовата памет от разни исторически несправедливости и т.н. Мисля, че този избирател като цяло намалява.

Решавалите обаче досега колебанията на диаграмите пред урните са тези, които наистина избират бъдещото управление. Те са мнозинство. Те са силно подвластна на моментната ситуация величина. Те избират така, както домакиня избира в супера какво сирене да си купи днес. Тя няма любимо такова, или ако е имала, се е разочаровала в него отдавна. И ходи напред-назад колебливо, оглежда изложеното на витрината, пресмята цената, вслушва се в разговорите на клиентите около нея, не може да се реши.

Е, тъкмо тази домакиня сега е в състояние, в което гледа на цялата витрина като на камуфлаж, под който се крие злодейски експеримент с токсични препарати. Или направо - змийски гнезда със съскащи рептилии в тях.

Тя е докарана дотам от подозренията, че сиренето е с палмово масло, което не е указано, или че от лошо сухо мляко е изложеното зад витрината, или че това изобщо не е сирене, а акуратна имитация, която ще донесе ней и на семейството й ужасни канцерогенни последици. Уви, тя не е луда, нито е параноик. Била е много по-доверчива, но е докарана дотук от бакалските дяволии. И има основания за съмнения към всичко зад витрината - 20 години и повече тези съмнения само нарастват. Сега са в пика си.

Вече изтъквах, че причина за това състояние на този най-масов според мен избирател е крахът на последната политическа илюзия, случил се преди няколко месеца. Сгромолясването на харизматичния доскоро лидер и управлението му, подсилено с последните скандали с подслушванията и съответните хъшлашко-далавераджийски практики зад тях, докара този избирател до състояние на граждански ступор.

Въпросният избирател изпитва отвращение при мисълта за урни. Пред витрината с политическото сирене му минават радикални анархистични мисли: дали да не развърти количката и да натроши тия бели и привлекателни буци, зад които сто на сто се крие някаква поредна коварна измама?

Това състояние е твърде опасно. Ако такова състояние съвпадне със ситуация на регионална или международна политическа дестабилизация, то застрашава и националната ни независимост. Тъкмо в такива ситуации



коя да е външна сила





твърде леко става авторитет в страна, стигнала до подобна идиосинкразия към собствените политически елити. Слава Богу, нито светът, нито регионът са в подходяща за такива крайности конфигурации.

Тогава какво? Ами такова, че ситуацията си остава опасна, защото тези настроения не са нещо, което минава бързо. Дори да няма пряка (и понякога привлекателна) външна управленска сила, готова да замести отхвърлените вътрешни авторитети, то у нас пак могат да възникнат достатъчно беди. Да избуят такива радикалности в общественото поведение и политическите идентичности, че тревожните международни новини да се заизсипват от телевизора направо в хола ни...

Това е лошият сценарий, няма ли добър? Сигурен съм, че има. Но той е в сферата на най-релативните неща на Земята - промяна в индивидуалното и масовото съзнание. Добрият сценарий е, ако спрем някога да гледаме на политическата промяна като на панацея от обществената инфлуенца и индивидуалния крах. Когато политическото стане само малък банер върху трамвая - днеска един, утре друг, но самият трамвай си е същият - и се движи неизменно по разписание, измит и солиден.

Сега бизнес, научни и културни среди, безработни и синдикати, учители и лекари чакат властта да им разпределя парчетата за евентуалния гилдиен просперитет, както





просяк чака пред дворец, където живее цар





С такива стереотипи и с поредната бърдоква, избрана между нас, сме осъдени все на това - да викаме скоро "ууу" отвън и да я натиряме бърдоквата в гори тилилейски. Защото не може да мразиш царщината, пък да мечтаеш да си "хранен човек на царя". Има незаобиколимо противоречие.