Великият Хегел твърди, че в основата на мирозданието е абсолютната идея. Тя движи света и се въплъщава във всички обекти. 200 години по-късно един човек прокара път към нея - Бойко Борисов. Гледаш обективен факт, създаваш си мнение за него, виждаш го, пипаш, ама излиза Борисов и ти обяснява обратното. Прав е, това е абсолютната идея. Тя не е за всеки. А той намери начин и да я доказва.

През 2007 г. американското издание "Конгрешънъл коутърли" писа, че столичният кмет е бивш съдружник на гангстери. Публикацията разказа за връзките на Борисов с подземния свят, които бяха известни на немалка част от българите. "Заклевам се, че това е на 100% абсолютна лъжа", рече Борисов. Прав е. Абсолютната идея не се нуждае от факти и доказателства. Тя си съществува. Абсолютната идея е, че



Борисов е честен, прекрасен



Клетвата е аргумент. Българската прокуратура също вярваше в този метод за установяване на познанието, защото не се трогна от писанията на американските журналисти.

На 9 януари 2011 г. в една телевизия се състоя култов диалог. Журналист и премиер си говореха за ГЕРБ и контрабандата. Клетвата отново се оказа философският камък, превръщащ неудобствата в жизнеутвърждаващи истини:

Водещ: Важно е да се разбере дали правите като другите партии - слагате хора в митниците и прибирате куфарчетата.

Борисов: Заклевам се - знаеш, че съм набожен - в децата си, че един лев не съм дал да влезе от контрабанда при мен, нито че знам, че е влязъл... И сутринта ги извиках Дянков и Танов и ги питах - вие се закълнете има ли при вас куфарче дошло или лев.

Водещ: Заклеха ли се?

Борисов: Заклеха се, да.

Имало контрабанда при ГЕРБ!? Няма, щом Борисов, Дянков и Танов се кълнат.

На 30 октомври 2011 г. падна и още едно несправедливо обвинение - ГЕРБ купували избиратели. Може ли такова безобразие? "Заклевам се, че не съм дал и един лев за глас и няма да дам", рече Борисов и категорично доказа, че ГЕРБ не купуват избиратели. А 12 март 2012 г. бе



нов празник на истината



"Заклевам се, да пукна, ако тези пари са отивали в черна каса на ГЕРБ", каза той по повод здравните вноски. Е, отивали ли са парите в черната каса? Естествено, че не. Борисов поиска да пукне, ако лъже. Жив и здрав остана, следователно не лъже.

В един ноемврийски ден на 2011-а министър-председателят, когото камерата обича (има такива актьори, талантливи са), обясни на драгите зрители, че Лютви Местан ходил на среща с президента Плевнелиев. Местан отрече, поиска извинение. Борисов го даде, подчертавайки, че той лично не се е договарял с ДПС. "Мога да се закълна в каквото кажете", добави премиерът и така институционализира поредната правда. За съжаление никой не поиска да се закълне в нещо. Вероятно защото всички вече знаехме, че министър-председателят си се кълне по принцип. Стори го например през 2010 г. пред българите в САЩ, уверявайки, че Станишев е вършил безобразия. Също и година по-късно - че не се е карал на депутатката Христина Янчева, задето му писала петица за управлението (е, не е ли филм всичко това).

Днес времето е преломно. Жега, мор, ГЕРБ пропада. Шум в микрофоните, в сърцето на Борисов. И пак клетвата установява път към познанието. Даже две, цяла притча. "Миро (Найденов - бел. авт.) да излезе и да се закълне, че при мен е идвал с информацията, че Цветанов е подслушвал мен и останалите министри. Сигурен съм, че такова нещо не е имало, Цецо се закле в децата си". Аз въобще не съм сигурен, че Борисов е сигурен, но сигурна на този свят е само абсолютната идея.

Понеже стана дума за филми, трябва да припомним, че ние знаем от тях кой непрекъснато се кълне в семейството и децата - мафията. При нея няма закони, обществени правила, има специфичен семеен кодекс. Борисов се държи като кръстник, който привиква отделните кланове, кара ги да се кълнат и по това разбира кой е прав, кой крив. Изтеклият разговор между Найденов, Борисов и прокурора Кокинов с характерния мутренски сленг потвърждава, че при ГЕРБ държавата



наистина се е управлявала като мафия



Но в клетвите на бившия премиер има и още един момент - артистизъм, с цел по-голяма убедителност. Заради него изредих горните примери. "Бате, дай пет лева, циганчетата гладни, честно ти казвам!", моли се мургавеляк. Гледаш го, не вярваш, ама в окото му сълза напира. Хоп - хващаш се. Тъй и Борисов ни изговори редица "абсолютни истини", "честно ни ги каза".

Старите българи са давали клетва на празник или в дни преломни, разделни. Чрез нея те са се вричали в нещо, жертвайки частица от себе си (кълна се, обещавам, давам обет - ще направя нещо, няма да се отметна). Клетвата е била закон, а хорското мнение - гаранция за изпълнение. С десетките си клетви Борисов оправдаваше миналото, заблуждаваше общественото мнение, нищо не жертваше. Но както народните, така и неговите клетви ни прехвърлят в мистиката. Прокуратурата не установи контрабанда при ГЕРБ, опитът сочи, че няма да установи и незаконно подслушване. При липсата на обективни доказателства за безспорните истини на сцената излизат магове и клетви.

Живеем от доста време така. Не казвам, че при Станишев, царя, Костов и т.н. е било коренно различно. Но е факт, че мутромилиционерската партия ГЕРБ обогати със специфичната си "култура" битието ни. Ред е за сметката. Тези дни проф. Андрей Пантев поиска народът да я плати, защото гласувал за мутри. Съгласен съм, че избирателите трябва да носят отговорност за действията си. Но политици и отляво, и отдясно адмирираха с шпалир похода на Борисов към властта. Те също трябва да носят отговорност. И още един въпрос - те, другите политици, не са ли част от мафията?