От няколко години насам при изчисляването на изборните резултати у нас се използва методът на Хеър-Ниймайер, известен още като метод на най-големия остатък. Той е противоположен на метода Д'Ондт, известен още като метод на най-високата средна стойност, който бе използван у нас преди това.

Методът Хеър-Ниймайер е един от разпространените начини за разпределяне на мандати между политически партии при провеждането на избори по пропорционална избирателна система с кандидатски листи. В България той бе приложен за пръв път при провеждането на избори за Европейски парламент през 2007 г. По-късно същата година се използва и при разпределянето на местата в общинските съвети на местните избори. През 2009 г. бе използван за пръв път и на парламентарни избори.

Методът на най-големия остатък изисква броят на гласовете, получени от всяка партия, да се раздели на квота, която представлява минималният брой гласове, необходими за получаването на един мандат. Обикновено при делението се получава десетична дроб, която се състои от цяло число и остатък. Всяка партия получава предварителни мандати, колкото е цялото число от десетичната дроб. По този начин е възможно да останат незаети мандати, които са разпределени като неправилни обикновени дроби. На следващата стъпка партиите се подреждат по размера на остатъците си, като първа е партията с най-голям остатък, втора е партията със следващия по големина остатък и така, докато се заемат всички неразпределени мандати.

Методът Хеър-Ниймаер бе въведен, след като през 2005 г. системата Д'Ондт, действаща до този момент, даде изключително големи разминавания при определянето коя партия колко мандата получава от всеки район. Системата се прилагаше от 1990 г. насам, но през 2005 г.



дефектите й доведоха до абсурдни резултати



Причината бе, че за пръв път в парламента влязоха 7 партии. Според тогавашните резултати БСП спечели гласове в големите градове, а получи мандати в провинцията. В 23 МИР-София червените имаха гласове за 5 мандата, а системата Д'Ондт им отсъди 2. Въпреки че по подадени гласове ДСБ бе трета сила в столицата, по получени мандати тя се оказа първа. 13 от всичките 17 мандата на партията бяха от Пловдив и София. Изкривяването на системата доведе и до това левите да нямат депутат от Кърджали, въпреки че имаха гласове за мандат и половина. Първата политическа сила в Пловдив НДСВ получи два мандата при спечелени 26.16% от гласовете. "Коалиция за България", която бе втора на 0.34%, остана с един депутат. Следващите в класацията бяха ОДС с 12.16% и ДСБ с 8.58%, които обаче взеха по два мандата. С по един останаха ДПС (7.18%), БНС (4.67%) и "Атака" (7.88%).

Румен Овчаров, който по това време беше зам.-шеф на БСП заяви, че разпределението на мандатите по тази система прави неравностойни гласовете на избирателите от малките и големите градове и тотално подменя вота им. Според него през 2005 г. сметките показват, че в София за един мандат трябват около 30 000 гласа, а в Ямбол - 6000. По неофициална информация след излизането на окончателните резултати от парламентарните избори през 2005 г. ръководството на БСП е привикало на "Позитано" 20 математици, близки до партията. Експертите са били принудени дълго и напоително да обясняват как точно се разпределят мандатите, тъй като соцлидерите са подозирали фалшификация на изборните резултати.



Разликите между Хеър-Ниймайер и Д'ондт



се виждат най-отчетливо при прилагането на национален и регионален Д'Ондт, като този, който ние използвахме, който облагодетелства по-малко големите партии. При този метод партиите, които минават избирателната бариера, се подреждат в таблица, като подадените гласове за тях се делят съответно на 2, 3, 4, 5, 6 и т. н. Редовете в таблицата са за разделените числа, а стълбовете са резултатите на партиите. Деленията в таблицата се извършват, докато се получат достатъчен брой частни, така че да се покрие броят на всичките 240 мандата. Разпределението на получените от партиите и коалициите мандати в национален мащаб продължава с цел персонализирането на мандатите по партийни листи, но вече в самите избирателни райони. Повторно се прилага методът на Д'Ондт - за всяка партия или коалиция поотделно. В нова таблица се подреждат гласовете, които политическата сила е получила във всеки отделен избирателен район. Подадените гласове в различните райони за тази партия също започват да се делят на 2, 3, 4, 5, 6 и т. н. и в зависимост от частното се определя точно в кои райони тя ще има депутати. Така партията взема мандати там, където е получила относително най-много гласове. Това обаче променя резултатите на други партии, които, независимо че в същите райони имат повече гласове, вземат по-малко мандати.