В предното издание на тази коментарна рубрика посочих ред очевидни факти: безработицата в България, макар и далеч от челните в Европа, вече е на ниво, което вещае социален конфликт; през април статистиката отчете номинален спад на средната работна заплата (то се знае, че реалният е още по-голям); топящото се малцинство, заети да създават стойност, не може да храни растящото мнозинство нетни потребители на продукт. Припомних единствено известното от стопанската история ефективно решение срещу тотален разпад на пазара на труда и от масов глад. Това решение е извънпазарно (извънпазарни са всички мерки срещу т.нар. "провали на пазара", market failures): то се свежда до



извеждане от трудовия пазар



на трайно безработните и т.нар. "обезверени" (неработещи и нежелаещи да търсят работа). Добре е да можем да платим програма като германската Харц IV: който не ще или не може да работи и бедства, държавата му дава без пари жилище, плаща му водата, топлото и тока и му дава по 1000 лева на месец джобни. Боже мой, та ние не можем да предложим такъв стандарт нито на пенсионерите, нито дори на средния работещ! То и Германия вече се задъхва, кара получателите на помощ да се хващат на работа, каквато ще да е работа. В бъдеще всеки, който чака помощ от държавата, ще е длъжен да работи на т.нар. 1-Euro-Job ("работа за 1 евро"). За България има един възможен изход: държавата да даде шанс на всички бедстващи да живеят достойно и да изкарват прехраната си със собствен труд. Колкото могат, недостига ще доплаща бюджетът. Изходът е в натуралното стопанство,



трудовото общежитие, комуната



Буквалният превод на "комуна" на български е "община". Но знаете, че тази дума придоби друго значение. Комуната е кооперация (на български "общо работене"), но не само. Тя е също и общо живеене, хранене от общ казан, та е споделена издръжка на живота. Не означава непременно по 100 души да спят в общо помещение. Но изисква съжителите да се грижат един за друг, вместо 400 хил. души да лежат по гръб и да чакат друг да се грижи за тях. Критичен за комуната е



проблемът за принудата:



очевидно е, че нещо трябва да принуди неработещия да напусне удобствата на града и да се засели в някоя селска комуна. Аз твърдя, че тази принуда е икономическа (гладът) и само косвено е нужна административна (силова) принуда. Има няколко прости правила, които нацията ще трябва да преглътне като неизбежни, за да приложи трудовата комуна срещу глада, мизерията и бедността. Тези принципи виждам в трудовите комуни от втората версия на "Новия ред" на Ф.Д. Рузвелт (виден демократ, т.е. либерал, и антикомунист). Сигурен съм, че Европа с радост ще ги приветства

§ 1. Всеки е длъжен да се осигури.

Може и да не работиш, но си длъжен да си осигуриш поне минимума за здраве и пенсия. Трябва да разберем, че който не желае да се осигури, той краде. Краде от осигуровките на всички останали. Това е основанието държавата да приеме.

§ 2. Закон срещу неосигурените.

Всеки получава осигурителна книжка, по която всеки срещнал го полицай може мигом да разбере той осигурен ли е, или не. Всеки неосигурен повече от 3 месеца принудително се въдворява във възпитателно общежитие и може да напусне само ако си плати дължимите осигурителни вноски, ако си намери работа или се настани в друго трудово общежитие.

§ 3. Всеки има право на труд и издръжка.

Държавата създава трудови общежития, в които може да се настани всеки желаещ гражданин или семейство. Всяка община издирва възможни места за човешко настаняване и живот на поне 1000-2000 души. Осигуряваме земя и работа сами да изкарват хляба си. Всекиму гарантираме легло (на всяко семейство - стая), храна, облекло, светло и топло, културна среда. Комуната плаща и осигуровките. Ако трябва бюджетът доплаща разликата. Ако комуната изкарва повече пари от издръжката, разпределя разликата според вложения труд. Нямаш работа или дом? Бедстваш? Гладен си? Не ти стига пенсията? Влез в комуна.

§ 4. Реформа на социалните разходи.

Край на преките помощи за социално слаби, бедни, гладни, болни. Плащане за майчинство и деца - само на осигурени. Настаняваш се в трудово общежитие и чрез него ползваш помощта на обществото. Но се трудиш колкото можеш в общото стопанство. Обучаваш си, преквалифицираш се - социалната мрежа работи чрез комуните.

§ 5. Всеки може да търси работа.

Съжителите в комуните имат право да си търсят работа чрез бюрата по труда. Работодателите трябва доста да вдигнат работните заплати, за да покрият поне стандарта на живот в комуната. Ако можеш и искаш да почнеш своя собствена фирма - убеди комуната си да те подкрепи (със свои и с държавни пари, отделени за целта).



Много положителни ефекти



можем да очакваме, ако преглътнем тези правила. Първо ще изплуват заетите "на сиво". Работещите ще искат трудовите договори да са реални, ще натискат да се плащат осигуровки. Заетите в собствен бизнес (видим и невидим) ще почнат да си плащат поне минималните вноски. Ще спре разхищението на пари и ще нарасне ефектът от социалните помощи и от парите за временна заетост. Ще намалеят бързо скитниците, просяците и крадците. Брутният продукт ще се увеличи с двуцифрен процент още първата година. Европа ще ни ръкопляска, дори и пари ще даде да го приложим, защото моделът ще трябва да се налага в други страни. Има и още.